Азиатската златна котка (Catopuma temminckii), наричана още теминкова котка, е хищник от семейство Коткови, известен по-рано и под родовите имена Felis, Profelis или Pardofelis. Нарича се златна котка заради лекия златист оттенък от жълтеникавата основа на косъма.

Според местното население на Югоизточна Азия това животно е смело и агресивно, и – когато пази малките си – напада много по-големи, при все че в плен (в каквито условия се размножава трудно, макар и да живее до 20 години, което е далеч по-дълго, отколкото оцелява в дивата природа) не се показва нападателно. В някои райони на Тайланд тя е наричана и Seua fai (огнен тигър), обяснявано с местното суеверие, разпространено сред карените, че „огненият пламък“ в нейната козина (или дори – в един-единствен неин косъм, носен от човек, като амулет) прогонва тигрите. Като средство срещу тях се възприема и яденето на месото ѝ.

Разпространение и екология Азиатската златна котка обитава листопадни и вечнозелени дъждовни гори до 3000 м надм. вис., като предпочита скалисти местности. Видът е вписан в Червения списък на световнозастрашените видове на IUCN като уязвим вид. Среща се в горите на Югоизточна Азия до 3000 m надм. вис: от Тибет и Непал до Югоизточен Китай, и от Североизточна Индия до о-в Суматра. По-рано разпространена до Централна Индия и на о-в Ява, но вече не се среща по тези места, включително и понеже е ловувана от туземците заради козината и костите си, ползвани в китайската традиционна медицина, но главно заради изсичането на горите, които обитава.

Физическа характеристика Азиатската златна котка има средни за котка размери: дължина на тялото от 66 до 105 cm, а на опашката 50 cm, тегло от 8,5 до 16 кг. Окраската ѝ е червеникаво до златисто-кафява, но се срещат и сивкави или изцяло черни екземпляри (меланизъм). На муцуната си има характерни бели и тъмни шарки, гърлото и гърдите ѝ също са бели, а лапите и върха на опашката обикновено са по-тъмни от останалата част на тялото. Въпреки че като цяло окраската ѝ е изчистена, без петна, подобно на пумата, в Китай се срещат и петнисти индивиди.

Начин на живот и хранене

Азиатската златна котка е териториален и самотен хищник, макар да има случаи при лов на по-едра плячка да ловува на двойки. Храни се предимно с гризачи и други дребни бозайници, птици, гущери, но напада и млади елени. Набезите ѝ над домашни животни са рядкост.

Въпреки че се смята за нощно животно с дървесен начин на живот, тя ловува и през деня, а според относително скорошни наблюдения предпочита да търси плячка наземно. Тя е и една от малкото наблюдавани да се хранят с мърша котки.

Размножаване Полова зрялост тези котки достигат между 18 и 24-месечна възраст.

След около 80 дни бременност женската ражда в хралупа или скална пукнатина обикновено само 1 малко. От наблюденията направени в зоопарковете по света изглежда и мъжкият взема участие в отглеждането на малкото.

Вижте също

Катопуми Мишевидни елени Рис Защитна окраска Кучешко месо Африканска златна котка

Източници

Външни препратки

Категория:Фауна на Индо-Малайската област Категория:Мъркащи котки