Любомир Николов (Хаджиниколов) Хаджистоянов Бобевски () е български поет и писател. По негови стихове са композирани 95 войнишки маршови песни. Сътрудничи на многобройни вестници и списания на македонските българи.
Биография
Любомир Бобевски е роден на 9 ноември 1878 година в град Тетевен. Баща му хаджи Никола Бобевски е опълченец-поборник в Руско-турската война (1877 – 1878) и е награден с 11 ордена.
Проявява литературни интереси още като ученик. През 1897 година е отпечатано първото му стихотворение „Басня“. Записва специалност филология в Софийския университет (1899). Сътрудничи на вестници и списания.
През 1899 – 1900 г. е редактор на вестник „Юнак“ и във всеки брой помества родолюбиви статии за Македония, дописки за положението на българското население, останало под турска власт. Още като студент публикува горещ призив – покана за митинг против дългото задържане на Борис Сарафов и другарите му в затвора. Арестуван е ден преди митинга, който все пак се състои, съпроводен с арести (в затвора при Любомир Бобевси попада и участвалият в митинга Симеон Радев).
През 1900 година издава разказите си „След войната – война“, а през следващите години излизат стихосбирката „Детски рози“ и пътеписите „Пътуване пешком от София до Париж“.
Темата за съдбата на Македония продължава да го вълнува и след 1912 година написва стотици стихотворения, изразяващи чувствата и настоенията на българския народ. По време на Междусъюзническата война пише стихотворението „Съюзници – разбойници“, което музиката на Иван Скордев превръща в песен. Тя изиграва, по думите на Кирил Христов Совичанов, през 1915 – 1918 година „паметна роля, като замести националния ни химн“. Друго стихотворение – „Едничък вик се чуй“ („Ний българи сме, с чест и слава днес кичим нашата държава“, вдъхновява Добри Христов да напише музиката.
Мобилизиран е по време на Първата световна война. Поради недъг в ръката получава назначение „колар” в огнестрелния парк. След това е преведен във военната цензура, където се запознава се с маестро Георги Атанасов. Сприятеляват се и заедно създават творбата „Гергана”, поставена през 1917 г. Посещава литературно-историческата мисия на Северния и Южния фронт.
Дългогодишен сътрудник на вестниците и списанията на македонските българи: „Реформи“, „Независима Македония“, „Илинден“, „Македонска трибуна“ (излизащ в Америка), „Илюстрация Илинден“ и други.
Стихотворението му „О, Добруджански край“, с музиката на Александър Кръстев, се превръща в любима песен и марш на цяла България в продължение на 30 години – от 1914 г., когато е създаден, до 1944 г., когато е забранен.
Почетен член е на Вътрешната добруджанска революционна организация.
Умира на 18 декември 1960 година в София.Алманах на българските национални движения след 1878, Академично издателство „Марин Дринов“, София 2005, с. 427.
Произведения
Либретото на операта на Г. Атанасов „Гергана“ (1917). текста на марша на българските авиатори – „Родни летци“, текста на химна „Съюзници – разбойници“, стихотворението „Героите на Дойран“, по което маестро Камен Луков създава Марш на Тридесет и четвърти пехотен троянски полк. Елеонора Авджиева, , архивирано от оригинала., текста на марша „О, Добруджански край“.
Издава стихосбирките: „Песни за Добруджа“ (1919), „Родни скрижали“ (1934), „Златен век“ (1943)
По негови стихове са композирани 95 войнишки маршови песни.
През 1957 година книгите му „Възкресна нощ. Сценки“ (1925), „Епопеи“ (1927), „Под сянката на меча 1912 – 1917“ (1917), „Родино моя“ (1926), „Родни скрижали“ (1934), „Свобода или смърт“ (1932) и „Синът на героя-инвалид“ (1934) са включени в Списъка на вредната литература.
Паметник на марша „О, Добруджански край“ е открит в Каварна (2007). На мраморна разтворена книга е изписан текстът на добруджанския химн – на български и английски език.
Източници
Външни препратки „Валентин Бобевски: Царска сабя с диаманти пази рода ми“, интервю на Мариела Балева, pressadaily.bg, 10 март 2013 г. От и за Любомир Бобевски в Своден каталог НАБИС – национален каталог на академичните библиотеки в България
Категория:Български поети Категория:Български писатели Категория:Български пътеписци Категория:Български военни дейци от Първата световна война Категория:Дейци на ВДРО Категория:Родени в Тетевен Категория:Починали в София Категория:Хора с архиви в Централния държавен архив Категория:Дейци на Македонските братства