Историята на Нова Зеландия е период, водещ началото си от преди най-малко 700 години, когато островите са открити и заселени от полинезийците, които развиват специфична маорска култура, съсредоточена около родовите връзки и земята. Първият изследовател, който на 13 декември 1642 г. открива Нова Зеландия за европейците, е нидерландеца Абел Тасман. Wilson, John. European discovery of New Zealand – Abel Tasman. Ministry for Culture and Heritage /Te Manatū Taonga/. New Zealand. Цитат: „На 13 декември 1642 г. нидерландците забелязаха голяма земя, „издигаща се високо“ – вероятно Южните Алпи...“ От края на 18 век, страната редовно е посещавана от изследователи и мореплаватели, мисионери, търговци и авантюристи. През 1840 г., между британската корона и множество маорски вождове, е подписан Договорът от Уайтанги. Той включва Нова Зеландия във владенията на Британската империя и дава на маорите равни права с британските граждани. До края на века, на териорията на страната се оформят няколко европейски и азиатски селища. Войните и налагането на европейската икономическа и правна система постепенно довеждат до преминаването на маорската земя в ръцете на европейците (наричани пакеха), и вследствие на това, по-голямата част от маорите са разорени.

От 90-те години на 19 век, парламентът на Нова Зеландия издава редица прогресивни закони, включително право на глас на жените и пенсии за старост. През 1930-те години икономиката е строго регулирана и започва развитието на социална държава. В същото време, маорската култура претърпява възраждане, а от началото на 1950-те години голям брой маори започва да се преселва в градовете. Това довежда до развитието на протестно движение на маорите, което от своя страна води до по-голямо признаване на Договора от Уайтанги в края на 20 век. През 80-те години на 20 век, икономиката до голяма степен е дерегулирана и са въведени в действие редица социално-либерални политики, например декриминализирането на хомосексуалността. Външната политика, която преди това се състои предимно в следване на курса на Обединеното кралство и Съединените щати, става по-независима. Следващите правителства като цяло поддържат тази политика.

Полинезийци Нова Зеландия първоначално е заселена от полинезийци от Източна Полинезия. Най-надеждните доказателства понастоящем показват, че това е осъществено около 1280 г. За предишни датирания на кости на полинезийски плъхове около 50 – 150 г. вече е доказано, че са ненадеждни. Новите датировки на проби от кости (и на разядени от плъховете дървени кутии за семена) съответстват на 1280 г., в подкрепа на първите археологически обекти и началото на устойчивото антропогенно обезлесяване на островите.Lowe, David J. Polynesian settlement of New Zealand and the impacts of volcanism on early Maori society: an update.. Guidebook for Pre-conference North Island Field Trip A1 ‘Ashes and Issues’. Ноември 2008 г. стр. 142. ISBN 978-0-473-14476-0

Потомците на тези заселници стават известни като маори, които формират своя собствена отделна култура. Заселването на малките острови Чатъм (в източната част на Нова Зеландия) около 1500 г., от своя страна дава началото на народа на мориорите – езиковите доказателства сочат, че това са маори, осмелили се да плават далеч на изток от островите на Нова Зеландия.Clark, Ross. Moriori and Māori: The Linguistic Evidence. 1994 г. Auckland University Press. Auckland. NZ. стр. 123 – 135

Първите заселници бързо усвояват новите земи, изобилстващи с дивеч (например моа – голяма нелетяща щраусова птица, изчезнала около 1500 г.). С изчезването или бързото намаляване на броя и на други големи животни като моато, маорската култура претърпява съществени промени, с известни различия по места. В областите, в които е възможно отглеждането на таро и кумара, по-голямо значение придобива растениевъдството. В южната част на Южния остров често се събират и обработват за храна и други видове диви растения, например ядивните корени на вид папрат или плодовете на зелевите дървета. Също така нараства значението на войните, отразявайки нарасналата конкуренция за земя и други ресурси. В този период стават характерни укрепените селища (т.нар. па), макар че действителната честота на войните е предмет на дискусия. Както и на други места в Тихия океан, канибализмът е част от войната. Обширен преглед на историята на маорите от 11 до 16 век е написан от историка Джеймс Белич. Belich, James. Making Peoples: A History of the New Zealanders from the Polynesian Settlement to the End of the Nineteenth Century. 1996 г. ISBN 0-14-100639-0

Лидерството се основава на властта на вождовете, която често (но не винаги) е наследствена, макар че водачът (мъж или жена) трябва да демонстрира лидерските си качества, за да не бъде заменен от по-енергичен човек. Най-важните единици на маорското общество преди идването на европейците, са фанау или разширеното семейство, и хапу (група от фанау, клан). Над тях е иви (равнозначно на племе), състоящо се от групи от хапу. Свързаните хапу често търгуват със стоки и си сътрудничат при големи проекти, но също толкова често срещани са и конфликтите между тях. Традиционно, маорското общество запазва историята си устно чрез разкази, песни и песнопения – по-вещите членове на племето могат да изреждат племенните родословия (факапапа) стотици години назад. Маорските умения включват уайкореро (красноречие), композиране на песни, владеене на различни танци (включително хака), както и тъкачество, дърворезба, и правенето на та моко (татуировки).

Маорите култивират растения, донесени от Полинезия, включващи сладки картофи (наречени кумара), таро, кратуна (Lagenaria vulgaris от сем. Тиквови) и ямс. Те също така култивират зелевото дърво – растение, което е ендемично за Нова Зеландия, и използват някои диворастящи растения за храна (например корена на вид папрат, от който правят каша от скорбяла).

Контакти с европейците Първи изследователи и пътешественици

Първите европейци, за които е известно, че са достигнали бреговете на Нова Зеландия, са екипажите на нидерландския изследовател Абел Тасман, който плава с корабите си „Хеемскерк“ и „Зеехен“. Тасман хвърля котва в северния край на Южния остров, в Златния залив през декември 1642 г., а по-късно отплава на север за Тонга, след сблъсък с местните маорски племена (нидерландецът го нарича Заливът на убийците). Тасман картографира части от западното крайбрежие на двата основни острова, които наименува Staten Landt, в чест на Генералните щати на Нидерландия, и това име се появява на първите карти на страната. Нидерландските картографи го променят от Nieuw Zeeland (по името на нидерландската провинция Зеландия) на Nova Zeelandia на латиница. Британският мореплавател Джеймс Кук посещава островите по време на първата си експедиция през 1769 – 1770 г., на борда на кораба Индевър, повече от 100 години след Тасман. Кук акостира в Нова Зеландия и в двете си следващи пътувания.

През годините са излагани различни твърдения за това, че Нова Зеландия е достигната от други неполинезийски пътешественици преди Тасман, но те не добиват признание. Питър Трикет например твърди в книгата си „Отвъд Козирога“, че португалския мореплавател Кристовао да Мендонса достига Нова Зеландия през 20-те години на 16 век.

От 1790-те години водите около островите са посещавани от британски, френски и американски китоловни, тюленоловни и търговски кораби. Техните екипажи търгуват европейски стоки, включително оръжия и метални инструменти, срещу храна, вода, дърво, лен и сексKing, Michael. The Penguin History of New Zealand. 2003 г. ISBN 0-14-301867-1 от страна на маорите, които са считани за страстни и опитни търговци. Въпреки че се случват и конфликти, например убийството на френския изследовател Марк-Жозеф Марион дю Френ и унищожаването на бригантината „Бойд“ (с последвалото изяждане на екипажа ѝ), повечето контакти между маорите и европейците са мирни. От 19 век в Нова Зеландия започват да идват мисионери, които се опитват да покръстят коренното население и да контролират живеещите в относително беззаконие първи европейски заселници.

Реакции сред маорите Ефектът от контактите с европейците е различен сред маорите. В някои вътрешни области животът продължава, повече или по-малко, непроменен, въпреки че европейски метални инструменти (като кука за риболов или брадва) могат да бъдат придобити чрез търговия с други племена. В другия край на реакциите са тези на племена, които често се срещат с европейци (като например ивито Нгапухи в Нортланд) и претърпяват значителни промени.

Маорите, преди идването на европейците, не притежават оръжия за далечно разстояние (с изключение на дървени копия – т.нар. тао)Spear tao kaniwha, spear tao huata, spears tao . Cook's Pacific Encounters: Cook-Forster collection. National Museum of Australia. Australia. Цитат: „Маорските оръжия обикновено се използват в близък бой...“, и навлизането на мускета има огромно въздействие върху начина им на воюване. Племе с пушки би нападнало племе без тях, като убие или зароби голяма част от хората.Musket Wars – Beginnings – Hongi Hika: Warrior chief. Ministry for Culture and Heritage. В резултат на това, огнестрелните оръжия стават много ценни и маорите търгуват огромни количества стоки дори за една пушка. Т.нар. Мускетни войни заглъхват през 1830-те години, след като повечето племена са придобили мускети и е постигнат нов баланс на силите между племената. През 1835 г., мирното мориорско население на архипелага Чатъм е нападнато, поробено и почти унищожено от маорските ивита Нгати Мутунга и Нгати Тама.Denise Davis, Māui Solomon. Moriori – The impact of new arrivals. Ministry for Culture and Heritage / Te Manatū Taonga. New Zealand. Цитат: „Унищожаването на мориорите. Въпреки че общият брой на първоначално избитите мориори е около 300, стотици други са отведени в робство и умират по-късно...“

По това време, много маори приемат християнството. Причините за това са предмет на разгорещени спорове и могат да включват социалните и културни размествания, причинени от Мускетните войни и контактите с европейците. Други фактори са привлекателността на новата религия, която насърчава мирния живот и опрощението; желанието да се подражава на европейците и да се получи подобно изобилие от материални блага; както и маорската политеистична култура, която лесно приема нов бог.

Европейските селища През първите десетилетия на 19 век, броят на европейските селища се увеличава – с установяването на множество търговски станции, особено на север. Първото европейско бебе на територията, Томас Кинг, е родено през 1815 г. в Бей ъф Айлъндс (букв. Залива на островите). За най-старите европейски селища в Нова Зеландия се считат Керикери, основано през 1822 г., и Блъф, основано през 1823 г.

Много европейци купуват земя от маорите, но неразбирателството и различните представи за собственост върху земята водят до конфликти и изостряне на отношенията. През 1839 г. Новозеландската компания обявява плановете си за закупуване на големи парцели земя и създаването на колонии на островите. Това разтревожва мисионерите, които настояват за британски контрол над европейските заселници в Нова Зеландия.

Британски суверенитет