Котката на Жофроа (Leopardus geoffroyi), среща се и като котка на Жофруа, е дребен хищник от семейство Коткови (Felidae). Видът е разпространен единствено в Южна Америка и е един от деветте съвременни южноамерикански котки. Заедно с пумата и кодкода се нарежда и сред котките, които обитават най-южните части на Земята. Котката на Жофроа е представител на мъркащите котки, които се отличават с по-дребни размери на тялото – наподобява едър породист представител на домашната котка. Единствено наличието на лъжливи очи по задната повърхност на ушите подсказва за това, че котката принадлежи към отделен вид. Пригодена е за живот както в сравнително откритите пространства, характерни за Патагония, пампасите и полупустинните райони на Северозападна Аржентина, така и за местности, обрасли с ниска дървесна и храстова растителност, характерни за подножието на Андите и Гран Чако. Подобно на всички дребни котки се храни с дребни гризачи, птици, влечуги, земноводни, риби и насекоми.
До средата на XX век плътността на котките в ареала е значителна, но поради красивото оцветяване на космената покривка в последните десетилетия става жертва на човешката суета и броят им рязко намалява. Само за няколко десетилетия южноамериканските страни се превръщат в износител на кожи от котки на Жофроа, които се използват в кожухарската промишленост. Така видът е поставен на ръба на оцеляването в дивата природа и днес уловът му е забранен. Въпреки това котките продължават да стават жертва на хората в резултат на бракониерство, пътни произшествия и унищожаване на естествените им местообитания. Затова Международният съюз за защита на природата класифицира вида като почти застрашен.
Разпространение Котката на Жофроа е разпространена в южната част на континента Южна Америка, източно от Андите.Nowak, R. „Walker's Mammals of the World“, 1999, Sixth Edition. Baltimore and London: The Johns Hopkins University Press Нейният ареал обхваща Югоизточна Боливия, обширни райони от Парагвай, част от южния бразилски щат Рио Гранди до Сул, и западната част на щата Мато Гросо до Сул,Tadeu G. de Oliveira & Katia Cassaro, стр. 29 – 41. почти целите Уругвай и Аржентина с изключение на провинциите Мисионес и Огнена земя, както и централната и южната част на Чили – крайните източни части на регионите Араукания (националния резерват Алто БиобиоMarcelo Saavedra, Jaime R. Rau, Carlos Zuleta, Andrés Muñoz-Pedreros и Facundo Campos, „Confirmación de la presencia del gato de Geoffroy (Leopardus geoffroyi) en la zona del Alto Biobío, centro sur de Chile“, в: Mastozoología neotropical, vol.18 no.2 Mendoza jul./dic. 2011), Лос Лагос, Айсен и Магалянес и Чилийска Антарктика.Charif Tala, Sofía Guerrero, Reinaldo, стр. 48 – 49.Guggisberg, C., 1975. Wild Cats of the World. Taplinger PubI. Co., New York, с. 95 – 96 На юг ареалът му достига до Магелановия проток, а в Андите се среща до 3300 метра надморска височина. Database entry includes justification for why this species is near threatened Общият обхват на разпространение на вида обхваща територия с площ над 4,2 милиона km².
Ареалът на разпространение от запад е ограничен от Андите. В северна посока обхваща Гран Чако като частично навлиза в Амазонската джунгла и завива на югоизток покрай Пантанал. Движи се на юг по поречието на река Парагвай до вливането на Парана. Оттук продължава в източна посока до Атлантическото крайбрежие, което е и източната граница на разпространение на вида. Андите отделят ареала на разпространение на котката на Жофроа от този на кодкода, а в северозападна посока ареалът ѝ граничи с този на андската котка, като на места двата ареала частично се припокриват. С изключение на Централна и Североизточна Аржентина ареалът на разпространение на колоколото се припокрива с този на котката на Жофроа. В тези райони се среща и друг родствен вид – оцелотът. На север ареалът граничи с останалите два родствени вида от рода – онцила и маргай. Северните части от ареала им са и територии, обитавани от останалите три по-едри южноамерикански представители на семейството – ягуар, ягуарунди и пума, а по планинската верига на юг до Магелановия проток продължават да споделят общ ареал с пумата. Разпространението на юг до този проток заедно с колоколото и пумата нарежда вида сред най-южно разпространените представители на семейство Котки.
Местообитание
Местообитанията на котката на Жофроа са изключително разнообразни. Ареалът на разпространение на вида е в зоната на умерен и субтропичен климат, а в най-северните му части преминава и в тропичен. Южната част на континента се характеризира с големи открити пространства, които са и предпочитаното за вида местообитание. Характерни са ниските гори (шубраци), сухи гори и савани в Гран Чако. В източната част от ареала се простират пампасите, които на юг обхващат и част от Патагония. Пампасите включват обширни тревисти или блатисти райони. Патагония заема значителна част от ареала на вида и е известна със степните си равнини. Котките обитават както естествени райони, така и части от пампасите обработвани за селскостопански цели.
В западната част на ареала климатът преминава в планински с ниска храстова или дървесна растителност, а в субтропичните ширини има и полупустини и алпийски солени пустини като Монте и Салинас Грандес. Котката обитава еднакво добре сухи и влажни зони, открити и гористи участъци. Космената покривка за всички подвидове е сравнително къса, въпреки че видът се намира далеч на юг от екватора. Котката на Жофроа понася еднакво добре както студени температури в крайните участъци на своя ареал – високото плато Алтиплано в Боливия и брулените от мощни студени ветрове райони около Магелановия проток – така и едни от най-топлите места на континента, наричани „Зеления ад“ – огромна по площ централна низина по източния склон на Андите в Северозападна Аржентина. Котката понася и неудобствата на прашните бури в Патагония. Числеността на популацията ѝ обаче е по-голяма в откритите зони. Не обитава тропически гори, въпреки че на север достига до Амазонската джунгла. В подобни гранични райони популацията ѝ е доста фрагментирана и концентрирана в места с открити пасища. Котката на Жофроа и колоколо са симпатрични видове, поради общите местообитания, които споделят в значителна част от ареалите и на двата вида.
Етимология на името
Тази южноамериканска котка носи името на френския зоолог Етиен Жофроа Сент-Илер. Като професор по биология в Париж, Сент-Илер описва котката.
Нерядко е наричана и Оцелот на Жофроа. В Боливия като локално име на езика на индианците кечуа се използва думата „oskollo“. В превод думата означава „дива котка“ и се използва за обозначаване едновременно и на андската, и пампасната котки. В Парагвай като локално име на езика на индианците гуарани се използва наименованието „tirika“ .Ana Maria Macedo Sienra, Janet Villalba Marín и Patricia Páez, Reserva Natural Yaguareté Pora , Natural Land Trust, Instituto de Derecho y Economía Ambiental, Asunción, Paraguay, с. 42
На испански котката често е наричана „Gato montes“ (в превод – планинска котка). Същото име обаче се употребява както за други южноамерикански котки като андската, така и за дивата котка от Стария свят. Някои местни наименования са обусловени от местообитанията на вида. В района на пампасите котката се нарича „Ocelote de la Pampa“ (пампасен оцелот), а в планинските райони – „Gato de las Montañas“ (планинска котка).Minifauna.com: El Gato de Geoffroy На португалски котката е известна с името „Gato do mato grande“.
В районите, които обитава, съществуват множество локални наименования. Така например в Аржентина това са „gato montés“, „gato de mato“, „gato montés común“, „overito“ и „gato de las salinas“, в Бразилия – „gato do mato pelo curto“, „gato do mato grande“ и „gato do mato de Geoffroy“, в Чили – „gato montés argentino“, в Боливия – „oskollo“, в Перу – „osjo“.
Класификация
Видовете, обединени днес в общ род южноамерикански котки в миналото са класифицирани от таксономите по различен начин. Едва в началото на XXI век след провеждане на генетични изследвания всички познати днес видове са обединени в род Leopardus. Котката на Жофроа също нееднократно променя своите таксономични названия с цел да бъде поставена на подходящо място в класификацията на семейството.
Пръв през 1843 година Джон Едуард Грей дава името Leopardus himalayanus като nomen nudum, за да илюстрира реалното съществуване на вида. Грей описва и друг екземпляр, донесен от Парагвай в Буенос Айрес като го нарича с името Pardalina warwickii. По-късно обаче са изразени известни съмнения за съществуването на този вид и името warwickii се приема като синоним на Felis geoffroyi.Alfredo Ximenez 1975, стр. 1 – 4. Оригиналният екземпляр обаче е от района на Рио Негро в Патагония и е донесен от Алсид Д’Орбини през 1844 година. В същата година Пол Жерве го описва като нов вид. Поради приликата си с дивата котка, позната на европейските натуралисти котката на Жофроа е наредена сред представителите на род Felis. Това местоположение в таксономията на вида е използвано от редица изследователи през 18-и и началото на 19 век. През 1858 г. Николай Северцов отделя вида в друг род. По подобен начин видът е описван извън Felis и от други учени след Северцов.Alfredo Ximenez 1975, стр. 1 – 4. Така котката на Жофроа, кодкод и пампасната котка са отделени в нов самостоятелен род наричан според различните автори като Oncifelis,Wozencraft, C. (1993). Order Carnivora. Pp. 279 – 348 in: Wilson, D., & Reeder, D. eds. (1993). Mammal Species of the World. 2nd edition. Smithsonian Institution Press, Washington, D.C. ISBN 978-1-56098-217-3 Oncoides или Herpailurus.Alfredo Ximenez 1975, стр. 1 – 4.Small Wild Cat Species В други класификации Oncifelis е разглеждан като подрод в род Felis, а пампасната котка нерядко е отделяна в самостоятелен род или подрод Lynchailurus.Clavijo, Alejandro и Ginés Fernando Ramírez, стр. 45 – 46.
В резултат на генетични изследвания, проведени сред южноамериканските котки е установено близкото родство между деветте съвременни вида. Така всички видове, включително и котката на Жофроа днес повечето класификации представят в общ род Leopardus.Wozencraft, W. Christopher (16 ноември 2005). „Order Carnivora (pp. 532 – 628)“. In Wilson, Don E., and Reeder, DeeAnn M., eds. Mammal Species of the World: A Taxonomic and Geographic Reference (3rd ed.). Baltimore: Johns Hopkins University Press, 2 vols. (2142 pp.). pp. 538. ISBN 978-0-8018-8221-0. OCLC 62265494Sunquist, M. E., & Sunquist, F. C. (2009). Colocolo (Leopardus colocolo). Pp. 146 in: Wildons, D. E., & Mittermeier, R. A. eds. (2009). Handbook of the Mammals of the World. Vol. 1. Lynx Edicions, Barcelona. ISBN 978-84-96553-49-1 Въпреки това обаче в литературата научното име на вида може да бъде срещнато като Oncifelis geoffroyi и по-рядко Felis geoffroyi.Luis F. Aguirre, Rodrigo Aguayo, José Balderrama, Claudia Cortez & Teresa Tarifa 2009, стр. 746 – 748.
Интересен факт е например, че през 1914 г. швейцарският натуралист Моисес Бертони дава името Felis melas на екземпляр, убит в Парагвай с тъмна кожа. С това видово име са наричани всички котки на Жофроа, известни днес като меланисти. През 1939 г. обаче е докладвано, че Бертони фактически дава това наименование с идеята, че описва нов вид като изхожда от данните на кожа от котка, която днес се нарича колоколо.Alfredo Ximenez 1975, стр. 1 – 4.
Подвидове Признати са пет подвида: Leopardus geoffroyi geoffroyi (d'Orbigny & Gervais, 1844) – разпространен в Централна Аржентина, Leopardus geoffroyi euxantha (Pocock, 1940) – разпространен в Северна Аржентина и Западна Боливия, Leopardus geoffroyi paraguayae (Pocock, 1940) – разпространен в Южна Бразилия, Северна Аржентина, Парагвай и Уругвай, Leopardus geoffroyi leucobapta (Pocock, 1940) – разпространен в областта Патагония (Аржентина и Чили). Според някои от класификациите съществуването на този подвид се поставя под съмнение и се разглежда като част от Leopardus geoffroyi geoffroyi.