Лихнида, също Лихнид или Лихнидос (, Λύχνιδος, , Lycnidus, Licnidus) е древен град на Охридското езеро, предшественик на днешния град Охрид в Северна Македония.

Лихнида се намира на хълма Горни Сарай, в района Плаошник в западната част на днешния град Охрид. Разпространявал се от хълма, на който днес се намира една средновековна крепост на цар Самуил в югозападна посока през селището Плаошник към брега на езерото. Заема една част от стария град и затова върху него големи части са застроени. Северозападно от града се намира плодородна земя, която е била населена в древни времена и използвана за земеделски нужди още през Каменно-медната епоха.

Лихнида е важна станция на пътя Виа Егнация, който свързвал източния бряг на Адриатическо море с Византион (по-късно Константинопол).

Първите заселници на града са илирийските енхелейци, които през VIII и VII век пр.н.е. живеят около Охридкото езеро. След тях тук живеят дасаретите, които V и IV век пр.н.е. често нападали съседна Македония.

През 355 г. пр. Хр. Филип II превзема от илирийците Линкестида, територията, източно от Преспанско езеро) и разширява владението си до брега на Охридкото езеро. През елинистичната епоха селището Лихнида става град, в който се заселват и гръцки колонисти. През III/II век пр.н.е. Лихнида е център на планинския регион Десаретия, който се простира от река Девол на запад до границата на Лихнида на изток и на север до територията на дарданите.

Построяват се театър около 200 г. пр. Хр., агора, гимназион, булевтерион и множество храмове.

През 148 г. пр. Хр., когато Древна Македония става римска провинция, Лихнида е под римско владение. До времето на ранната Римска империя обаче Десаретия е свободна комуна. Лихнида е нейно управителствено седалище и търговски център. По римско време градът е разширен. Градът се разраства до хълма Дебой.

През късната древност Лихнида е епископално седалище. Владиката Дионисий от Лихнида е участник в Църковния събор в Сердика (343). На 29 и 30 май 526 г. Лихнида е разрушена от земетресение. След три века по-късно е новооснован като славянския (българския) град Охрид.

Литература Fanula Papazoglu (Hrsg.), Inscriptiones Lyncestidis, Heracleae, Pelagoniae, Derriopi, Lychnidi. (= Inscriptiones Graecae, Bd. 10: Inscriptiones Graecae Epiri, Macedoniae, Thraciae, Scythiae, Teil 2: Inscriptiones Macedoniae, Fasc. 2: Inscriptiones Macedoniae septentrionalis). Berlin 1999. ISBN 3-11-016489-2 Fanoula Papazoglou, Les villes de Macédoine à l’époque romaine. Athènes 1988. ISBN 2-86958-014-2 Ilona Opelt, Zeitschrift für Papyrologie und Epigraphik. Bd. 79. S. 83 – 86. Bonn 1989. Link: Inschriften aus Lychnidus – O(c)hrid auf Jstor.org und Inschriften aus Lychnidus – O(c)hrid auf Uni-koeln.de

Източници Lychnidos . www.soros.org.mk, 13 март 2011. Lychnidos, Theatrum, на Theatrum.de, 13 март 2011. Polyconchal Christian basilica near Imaret . www.soros.org.mk, 13 март 2011.

Външни препратки Статия за Лихнида

Категория:Археологически обекти в Северна Македония Категория:Древни градове Категория:История на Охрид Категория:Култура в Охрид Категория:Исторически градове в Северна Македония Категория:Основани в Европа през 4 век пр.н.е.