Янко Стоянов Станоев е български писател, основен представител на т.нар. „инфантилна проза“ в българската литература от 70-те години на ХХ век.
Биография Роден е в село Долна Секирна, Пернишка област. Завършва техникум в Перник (1964) и славянска филология – чешки език в Софийския университет „Св. Кл. Охридски“.
Редактор е в сп. „Български воин“ (1965 – 68), в. „Народна младеж“ (1968 – 72), сп. „Дружба“ (1976 – 90), в редакцията за документални филми в БНТ; гл. редактор на в. „Славянски вестник“. Дребен търговец на книги през 90-те години на ХХ век.
Автор е на около 20 книги с художествена проза.
Член е на Съюза на българските писатели.Членове на СБП. Официален сайт на СБП. Посетен на 22 юли 2026 г.
Българският игрален филм „Левакът“ е създаден по мотиви от „Неандерталецо мой“.
Женен е и със съпругата си Ана има две дъщери – Неда и Нада.
Умира на 25 юни 2023 г.„Почина Янко Станоев“, сайт на СБП, 28 юни 2023 г.„Почина писателят Янко Станоев“, „bTV Новините“, 29 юни 2023 г.„Почина големият Янко Станоев - царят на късия разказ“, в. „Марица“, 29 юни 2023 г.
Библиография „Билет за отиване“ (разкази). 1972. „И ние сме богове“ (разкази). София: Военно издателство, 1972, 84 с. „Неандерталецо мой“ (роман). София: Български писател, 1976, 219 с. „Неандерталецо мой“. София: Народна младеж, 1988, 287 с. „Шепот край вратата“ (малки повести). София: Народна младеж, 1977, 150 с. „Старите казарми“ (разкази). 1979. „Ловецът на таралежи“. Пловдив: Христо Г. Данов, 1980, 116 с. „Домашни истории“. София: Български писател, 1981, 110 с. „Двойникът“. Пловдив: Христо Г. Данов, 1985, 272 с. „Реката на раздялата“. София: Народна младеж, 1985, 132 с. „Ревност и любов“. София: Български писател, 1986, 158 с. „Блудния син“ (роман). Велико Търново: Абагар, 1993, 166 с. (в съавторство със Здравко Христов) „Секс и билки“. София: Гея ООД, 1993, 62 с. „Царска кухня“ (сборник с рецепти). София: Арена, без година, 76 с. „В клетката на тигъра“ „Великите комедианти от Ксеркс до Сталин“. Шумен: Славчо Николов и сие, 2000, 110 с. „Децата на Афродита“. 2001. „Танцът на сатирите“ (сборник с разкази, разделен в три цикъла). София: Захарий Стоянов, 2004, 184 с. (ISBN 954-07-1986-0)
Филмография (сценарист) „Билет за отиване“ (1978)
Награди Наградата на СБП за романа „Блудният син“ (1993) Наградата на в. „Труд“ „Златният ланец“ за разказ (1997) Националната литературна награда за белетристика „Георги Караславов“ (2012)„Янко Станоев - носител на наградата „Георги Караславов“, „Литературен свят“.„Янко Станоев е носител на тазгодишната литературна награда, haskovo.net, 17 октомври 2012 г.
Бележки
Източници Мариана Тодорова, „Янко Станоев“. – В: Речник по нова българска литература. София: Хемус, 1994, с.343.
Външни препратки
Разкази „Очите и зелени, баща и полковник“, разказ от сборника „Ловецът на таралежи“ (1980) „Шедьоври“, разказ, сп. „Пламък“, кн.7 – 8, 2001 г. „Старецът и реката“, разказ, в. „Сега“, 13 август 2005 г. „Поучителна история“, разказ, в. „Сега“, 15 юли 2006 г. „Много скверен човек“, разказ, в. „Сега“, 19 май 2007 г. „Кой уби полковника?“, разказ, в. „Сега“, 22 декември 2007 г. „Гагемарджос“, разказ, в. „Монитор“, 18 октомври 2008 г. „Унгарски танц“, разказ, в. „Монитор“, 7 февруари 2009 г. „Целувката на змията“, разказ, в. „Труд“, 27 ноември 2009 г. „Красиво и радостно“, разказ, в. „Труд“, 11 май 2011 г.
Интервюта „Янко Станоев: Българите не ценят нищо“ , интервю на Лъчезар Kочев, в. „Стандарт“, 3 май 2001 г. „Янко Станоев: Обществото ни беше задушено от партийност“ , интервю на Деян Енев, в. „Сега“, 23 юни 2001 г.
За него Мариана Тодорова, „Прозата на Янко Станоев – любов към обикновените хора“, Диаскоп комикс, 28 август 2021
Категория:Български писатели Категория:Български романисти Категория:Български автори на разкази Категория:Възпитаници на Факултета по славянски филологии на Софийския университет Категория:Родени в област Перник