Николай Василев Петев е съвременен български писател и литературен критик.

Биография Роден е в с. Дреновец, област Видин на 10 август 1951 г. Завършва „Журналистика“ в Софийския университет.

През 1975 г. завършва военна журналистика в Лвов, СССР. Работи като главен редактор на сп. „Родна реч“ от 1982 г. до 1985 г. От 1985 г. до 1991 г. е директор на издателство „Народна младеж“. От 1991 г. до 1996 г. е собственик и директор на частните издателства „Петекс“ и „Петекстон“. От 1996 г. до 2003 г. е генерален директор на издателска къща „Христо Ботев“, наследявайки Иван Гранитски (самата издателска къща „Христо Ботев“ се развива като продължител на официалното издателство на БКП Партиздат). От 2005 г. до смъртта си е председател на Агенция „София прес“. Действителен член на Академията за руска словесност в Москва.

Председател на Съюза на българските писатели в течение на три мандата (2003 – 2013).„Почина писателят Николай Петев“, Vesti.bg, 15 октомври 2013 г.„Почина Николай Петев“, в. „Дневник“, 14 октомври 2013 г. При последното си избиране – критикуван за натрупването на дълг за СБП, както и за нарушаване на самия устав на организацията, изключващ преизбирането на председателя за трети път.Борис Данков, „Николай Петев е новият шеф на СБП“, в. „Дума“, бр. 84, 9 април 2012 г.Йордан Каменов, „Писателска мантра: „Да изберем Петев!“, в. „Труд“, 25 април 2012 г.

Избран за народен представител в XLII народно събрание от листата на БСП в Ямбол като депутат от гражданската квота.„Ламбо плаче за Николай Петев“, Vsekiden.com, 15 октомври 2013 г. Зам.-председател на Комисията по културата и медиите.„Почина депутатът от БСП Николай Петев“, Offnews.bg, 15 октомври 2013 г.

Негови книги са преведени в Русия, Италия, Сърбия, Северна Македония, Украйна, Азербайджан, Полша.

Има пет бракаЛюдмила Първанова, „Николай Петев – младоженец за четвърти път“ , в. „Стандарт“, 30 юли 2006 г. и три деца: Васил Петев (1975), Владимир Петев (1985) и Ния Петева (2004).

Умира на 15 октомври 2013 г.„Плевнелиев: Николай Петев остави ярка диря в сърцата на мнозина“, в. „24 часа“, 15 октомври 2013 г.„Станишев: Петев бе изключителен писател. Плевнелиев: Остави диря в сърцата на мнозина“, в. „Труд“, 15 октомври 2013 г.„Орешарски: Николай Петев ще остане „Тук във времето“ със своите „Поезия и позиция“, агенция „Блиц“, 15 октомври 2013 г.

Награди„Отиде си Кольо, пазачът на фара“ , в. „Земя“, 16 октомври 2013 г. Пър­вата му книга – сбор­никът с литературно-критически статии „Тук във времето“, е отличена с наг­радата „Южна пролет“ за най-добър дебют в областта на литературната критика през 1983 г.

Носител е на ордените „70 години Съюз на съвет­с­ките писатели“ от Меж­дународ­ното съоб­щес­тво на писател­с­ките съюзи (седалище в Москва) (2006) и „Михаил Ломоносов“ за зас­луги и за голям личен принос в укреп­ването на приятел­с­т­вото и кул­тур­ното сът­руд­ничес­тво между Русия и Бъл­гария (2006). Петев е първият чужденец, удостоен с „Михаил Ломоносов“, и общо 268-ият (първият носител изобщо е президентът на Руската федерация Владимир Путин).„Николай Петев е награден с най-високия руски орден за култура“, в. „Дума“, 6 юли 2006 г..

Отличен е и с Национал­ната Ботев­ска наг­рада (2006), рус­ката наг­рада „Импер­ска кул­тура“ (2007) за книгата си „Фарът, пазачът и вятърът“, издадена на руски език през 2006 г.Наталия Ваймугина, „Мировая награда“, в. „Российская газета“, 22 януари 2007 г. „Премия имени Эдуарда Володина“, в. „Завтра“, бр. 2 (126), 18 февруари 2007 г. , сръб­с­ката наг­рада „Арка“ на едноименното издателство за най-добра чуж­дес­т­ранна книга за 2007 г. и с македон­с­ката литературна наг­рада „Книжен Дедал“„Николай Петев получи „Дедал“, в. „Монитор“, 17 май 2008 г.. Призът „Импер­ска кул­тура“, учреден от Съюза на писателите на Русия, списание „Новая книга России“ и ИИПК „Ихтиос“, му е връчен за „вяр­ност към един­с­т­вото на славян­с­ките народи“ (2007, в категория „Славянско братство“, наред с Воислав Шешел).„Премии имени Эдуарда Володина „Имперская культура“ , Научная библиотека информационно-библиографический отдел. Носител на „Бронзов Витяз“ на Славянския литературен форум „Златен Витяз“ (Москва, 2009).„На славянском литературном форуме „Золотой Витязь“ золотую медаль имени Пушкина получил сербский писатель Добрица Чосич“ , ИТАР-ТАСС, 19.05.2010. „Връчиха наградите на славянски литературен форум „Златен Витяз“, Bulgaria-news.bg, 19.05.2010.

На 8 юни 2011 г. е издаден указ за наг­раж­даването му с орден „Св. св. Кирил и Методий“ II степен за големите му зас­луги в областта на културата и изкус­т­вото, отличие, което той не доживява да получи.

По време на предизборната кампания за Народно събрание през 2013 г. Петев е удостоен с наградата за развитие на българо-руските отношения на движение „Русофили“ – орден „Самарско знаме“.Биляна Кантарджиева, „Почина писателят Николай Петев“ , инф. агенция „Стандарт“, 15 октомври 2013 г.

Творчество Автор е на 8 книги с художествена проза: „Тук във времето“, София, Народна младеж, 1982. „Поезия и позиция“, София, Народна младеж, 1986. „Фарът и неговия пазач", Пловдив, Хр. Г. Данов, 1989. „Зад завесата на политическия театър“, София, Христо Ботев, 1997. „Фарът, пазачът и вятъра“, София, Български писател, 2006. „Не ме ли помниш“. София: Български писател, 2011.Йордан Костурков, „Притчите на Николай Петев“, рец. във в. „Дума“, бр. 98, 30 април 2011 г.. „17 есета против този свят“. София, Български писател, 2012. „33 стихотворения за препрочитане“. София, Български писател, 2013.

Автор е и на есета, както и на множество публикации в литературни и периодични издания.

Съставител на сборник с „Писма“ на Висарион Белински (1987, Изд. „Народна култура“) и тритомно издание на Александър Куприн (1988, Изд. „Народна култура“).

Източници

Външни препратки

Николай Петев в Литернет Статии на Николай Петев в сп. „Литературна мисъл“ Чавдар Добрев, „Пазачът на фара“, в. „Дума“, бр. 179, 6 август 2011 г.

Интервюта „Николай Петев: Литературната критика се е превърнала в рекламен агент“ , интервю на Мая Паскова, в. „BG Север“, бр. 30, 7 – 13 септември 2012 г. „Николай Петев: Непростимо е повече народът ни да бъде лъган и ограбван“, интервю на Борис Данков, в. „Дума“, бр. 103, 7 май 2013 г.

Категория:Български писатели Категория:Български публицисти Категория:Български литературни критици Категория:Български книгоиздатели Категория:Възпитаници на Факултета по журналистика и масова комуникация на Софийския университет Категория:Носители на орден „Св. св. Кирил и Методий“ II степен Категория:Родени в област Видин Категория:Починали в София