Константин Диоген () е византийски пълководец от първата половина на XI век, участвал в завладяването на България. Баща на император Роман IV Диоген.Kazhdan, т. 1, стр. 627
Константин Диоген произхожда от знатен род от Кападокия. Назначен е за стратег на Солун след гибелта на Теофилакт Вотаниат (1014). Взема участие в обсадата на Мъглен (1015) и във военните операции на император Василий II срещу българите през 1017 г. В битката при Сетина през есента на същата година нанася поражение на цар Иван Владислав. В края на 1018 г. – след падането на голяма част от България под византийска власт – Константин Диоген превзема Сремската област (между Дунав и Сава).Златарски, т. 1, ч. 2, стр. 708, 726-728, 743
През 1026 г., като дук на тема България, отбива нашествие на печенегите на юг от Дунав.Златарски, т. 2, стр. 36-37 Макар и женен за племенница на император Роман III Аргир, през 1029 г. Константин Диоген е заподозрян в заговор. Преместен е на длъжност в Мала Азия, а по-късно принуден да стане монах. Самоубива се, след като повторно е обвинен в съзаклятничество срещу императора от митрополит Теофан I Солунски.
Източници Златарски, Васил. История на българската държава през средните векове. Том I (част 2), II (Наука и изкуство, София 1971-1972) Kazhdan, Alexander. The Oxford Dictionary of Byzantium. Vol. I. Oxford University Press. Oxford/New York 1991. ISBN 0-19-504652-8
Бележки
Категория:Византийски военачалници във войните със Самуилова България Категория:Византийски управители на Солун Константин