Симеон Кирилов Михайлов (Монката) е български летец-изтребител, подофицер, загинал при изпълнение на боен полет в защита на София по време на бомбардировките през Втората световна война. Посмъртно произведен в чин капитан.
Биография Симеон Михайлов е роден във Варна на 28 януари 1921 г. (според други източници в Балчик). Баща му Кирил Михайлов Енев е юрист в съдебното ведомство, а майка му е домакиня. Семейството се мести в Добрич през 1941 г. където бащата става съдия-следовател в местния съд.
Симеон Михайлов кандидатства за авиатор и през 1942 г. започва обучение в подофицерската школа за пилоти в Казанлък, по-късно е разпределен в изтребителната школа в Долна Митрополия, а обучението му завършва през октомври 1943 г. Започва курс за инструментално и сляпо летене на летище Телиш. В края на ноември е на стаж на летище Карлово. Зачислен е в 4/6 орляк. Пилотира самолет „Девоатин – 520“. Служи в 6-и изтребителен полк, базиран на военно летище Марно поле в Карлово.
На 10 януари 1944 г. София през деня и през нощта е нападната общо от около 410 англо-американски самолета – първо към 13:00 часа градът е нападнат от два американски бомбардировъчни полка Б-24 и Б-17 с около 220 бомбардировача от т. нар. „Летящи крепости“, безспорно е потвърдено прякото участие на 143 B-17 Flying Fortress, 37 B-24 Liberator) и 110 изтребителя P-38 Lightning. Срещу тях от Божурище, Враждебна и Карлово излитат общо 73 самолета – 43 български от 6-и изтребителен полк и 30 немски изтебителя. От софийските летища се вдигат нашите – 2/6 изтребителен орляк с 23 Dewoitine D.520 и 3/6 изтребителен орляк с 16 Me-109G. На бой в защита на София излита и германската ескадрила I./JG 5 „Eismeer“ с 30 изтребителя Me-109G, водени от своя командир кап. Герхард Венгел.
От летище Марно поле при Карлово също излита едно крило (ято – 4 изтребителя) Dewoitine D.520 от 4/6 изтребителен орляк, водени от кандидат-подофицер Тодор Розев, в този състав е и Симеон Михайлов. Четворката пристига над София след удараМиланов, Йордан. Въздушните войски на България през войните 1912 – 1944 г. Еър груп 2000. София, 2008. стр. 317. и се насочва към района на Перник – Кюстендил, за да търси противниковите самолети. По пътя самолетът на пилот-подофицер Михайлов внезапно пада и се разбива в земята край с. Голямо Бучино, а пилотът загива. Има различни версии за причината за случилото се. Според Тодор Розев причината е загуба на съзнание на пилота вследствие на голямата височина; той не се поколебал, въпреки заболяването си от тежък синузит, незабавно да излети за бой в защита на родното небе.Делчев, Иван. Изтребителят Dewoitine D.520. Българският въздушен боец. Ч. II В сраженията над София и Балканите. Колекция „Аеросвят“, бр. 8, стр. 20 – 21. Според командването на 6-и изтребителен полк Симеон Михайлов излита в посока София заедно с групата, в един момент се отделя и се присъединява към група самолети от летище Враждебна, които водят бой с врага над самоковското поле. Влизайки в сблъсък с врага, Михайлов е свален.
Паметта за летеца Погребан е в град Добрич до параклиса във Военното гробище-музей. Посмъртно е произведен в чин капитан. Паметта му е почетена с паметника на загиналите летци защитници на София, издигнат в столичния кв. „Иван Вазов“ до бул. „Витоша“ в градината на ул. „Д-р Стефан Сарафов“. Той е 9-и от 23-мата, на които е посветен монументът. На Паметника на загиналите във войните в центъра на град Балчик на площад „21-ви септември“, открит на 5 май 1995 г. пред общината, името му е записано на 62-ро място.Паметник на загиналите във войните град Балчик
Паметна плоча на кап. Симеон Михайлов е открита по инициатива и проект на арх. Миломир Богданов на 10 септември 2013 в град Балчик до възрожденския храм „Св. Никола“ с гражданска церемония, църковен помен и водосвет.Акценти в предаването „Добър ден, Варна“ Радио „Фокус“ 9 септември 2013 09:53 Днес в Балчик откриват паметна плоча на авиатора Симеон Михайлов, Moreto.net, Радио Фокус, Вторник, 10 септември 2013 08:33
Бележки
Източници Делчев, Иван. Изтребителят Dewoitine D.520. Българският въздушен боец. Ч. II В сраженията над София и Балканите. Колекция „Аеросвят“, бр. 8. Миланов, Йордан. Въздушните войски на България през войните 1912 – 1944 г. Еър груп 2000. София, 2008. Руменин Румен. Летящи крепости над България. С. 1990 Розев Тодор. Спомени на летеца ДВИ, С 1957 Цаков Цветан. Черна книга за жертвите на българската авиация, Кн. 2 Живите торпили. С 1995
Други Бомбардировки на България Димитър Списаревски, български пилот-изтребител, първата жива торпила, загинал при с. Долни Пасарел. Неделчо Бончев, български пилот-изтребител, втората жива торпила. Мито Дисов, български летец-изтребител, загинал при защитата на София през 1943 г. Герхард Венгел, германски летец-изтребител, капитан, загинал, защитавайки София на 10 януари 1944 г. Любен Кондаков, български летец-изтребител, капитан, загинал на 17 април 1944 г. в бой с имащи огромно числено превъзходство американски изтребители.
Външни препратки Забравеният защитник на небето над София – в. Десант Паметник на летците – защитници на София (1943 – 1944) Летци загинали за България Цената на саможертвата и признанието Българските тарани
Категория:Български военни летци Категория:Български капитани Категория:Български военни дейци от Втората световна война Категория:История на София Категория:Родени в Балчик Категория:Личности, свързани с бомбардировките на България Категория:Загинали през Втората световна война