Люсиен-Жозеф-Емил Франкѝ () е белгийски армейски офицер, изследовател на Африка, политик.

Ранни години (1863 – 1890) Роден е на 25 юни 1863 година в Брюксел, Белгия. На 15-годишна възраст е изпратен във военно училище. През септември 1885 г. Франки, заедно с други млади офицери, е изпратен в Белгийско Конго от цар Леополд II и до 1890 извършва топографски заснемания на части от колонията.

Експедиционна дейност (1891 – 1893) От 1891 до 1893 се провежда голяма „научна“ белгийска експедиция, която прониква в областта Катанга (Шаба) в Южно Конго. За ръководител на експедицията е назначен капитан Люсиен Биа, за негов заместник и топограф Емил Франки, а за геолог Жул Корне.

Експедицията изследва вододела между горните течения на реките Лубилаш и Ломами, горното течение на река Луалаба и езерно-блатния район Комолондо. След пристигането си в Бункея () експедицията се разделя на два отряда: Жул Корне се заема с геоложкото изследване на медните находища в Катанга, а Биа и Франки предприемат голям кръгов маршрут, като изследват горното течение на река Луапула, южната част на езерото Бангвеулу, южната част на езерото Мверу и горното течение на река Луфира. Скоро след завръщането им в Бункея Биа умира на 4 август 1892 и Франки поема ръководството на експедицията. Заедно с Корне на обратния път изследва и картира река Луалаба от извора ѝ до устието на левия ѝ приток река Лубуди () и на 3 февруари 1893 се завръщат в Леополдвил (Киншаса).

В резултат от проведената експедиция са изяснени основните орографски въпроси в междуречието между Луалаба и Луапула и са проведени ценни геоложки изследвания в района на Катанга, които поставят началото на промишленото добиване на мед.

Следващи години (1897 – 1935) От 1897 до 1902 Франки е официален представител на белгийското правителство, който провежда преговори с упълномощени от императора китайски представители за проектирането и строежа на железопътни линии в Китай. Основен конкурент на белгийците в Китай са американците, представени от бъдещия си президент Хърбърт Хувър.

След края на Първата световна война Франки се отдава изцяло на обществено-политическа дейност. Участва в усъвършенстването и развитието на образователната и здравна система в Белгийско Конго. Лично той полага основния камък в изграждането на Институт по тропическа медицина в Брюксел, който през 1933 се премества в Антверпен. През 1932 основава фондация с цел насърчаване на фундаменталните научни изследвания в Белгия. Два пъти (1926 – 1927 и 1934 – 1935) е министър в правителството на Белгия.

Умира на 1 ноември 1935 година в Оверейсе на 72-годишна възраст.

Признание Неговото име носят: град Порт Франки (Илебо, (), в Демократична Република Конго; планина Франки, в Демократична Република Конго; река Франки, в Демократична Република Конго.

Източници Горнунг, М. Б., Ю. Г. Липец и И. Олейников, История открытия и исследования Африки, М., 1973., стр. 397 – 398.

Категория:Белгийски изследователи Категория:Белгийски политици Категория:Изследователи на Африка Категория:Хора от община Брюксел Категория:Белгийски картографи Категория:Топографи