Смедеревско-вършецкия говор както показва и названието му заема част от Северна Централна Сърбия, най-вече в триъгълника Белград – Крагуевац – устието на Велика Морава и югозападната част на Банат.
Името си носи от характерния местен говор на Смедерево и Вършец в Банат.
Характеристики Обособен е като самостоятелен диалект на сръбския език от Павле Ивич. Сръбско-хърватските диалектолози го отнасят наравно с косовско-моравския говор към т.нар. стари щокавски говори, т.е. не нововъзникнало наречие вследствие от миграционни процеси по тези земи.
Сръбската диалектология го има за преходен между югоизточното нему косово-ресавско старощокавско наречие и младощокавското (ще рече нововъзникнало) шумадийско-войводинско наречие.
Сръбските филолози го определят и като наречието на т.нар. галиполски сърби.
Източници Наречја и дијалекти српског језика
Библиография Павле Ивић, Далибор Брозовић, „Језик, српскохрватски/хрватскосрпски, хрватски или српски“, Загреб, 1988. Ж. Станојчић, Љ. Поповић, „Граматика српскога језика“, 1997.
Външни препратки Населението по долината на Велика Морава. Лѣвия брѣгъ на Велика Морава. За говора на галиполските сърби в района на Пехчево, днес източната част на Република Македония – рецензия на книгата на Миленко Филипович от 1946 г. „Галиполските сърби“
Категория:Сърбохърватски диалекти Категория:Езици в Сърбия