Бунарче () е село в Северна Македония, в Община Кавадарци.
География Селото е разположено южно от Кавадарци, на високото плато Витачево.
История Селото е основано в началото на XIX век от Хаджи Таир ага от Кавадарци, който присвоява земя от землището на Страгово и създава свой чифлик. Първите родове са Тръпковци, преселили се от Пожарско, Мъглен, както и други, преселници от Мариово, които впоследствие се изселват от Бунарче.Радовановић, Воислав. Тиквеш и Рајец. Антропогеографска испитивања, СКА, Насеља и порекло становништва, књ. 17, Београд, 1924, с. 313, 412.
Записани са предания за опити за ислямизация на местните жители.Вражиновски, Танас. Македонско народно творештво народни преданија. Книга 1: Македонски народни преданија, Скопje 1986, с. 148. Селската църква „Свети Димитър“ е от XIX век, но е пред сриване.
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 г. Бунарче има 332 жители българи християни.
Цялото християнско население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Бунарче (Bounatché) има 224 българи екзархисти.
След анексията на Босна и Херцеговина от 1908 година в Бунарче са заселени около 60 семейства мухаджири от Босна. Това води до изселване на част от местните жители, чифчии. След Балканската война от 1912-1913 година босненските мухаджири се изселват в Мала Азия.Радовановић, Воислав. Тиквеш и Рајец. Антропогеографска испитивања, СКА, Насеља и порекло становништва, књ. 17, Београд, 1924, с. 239, 241.
По време на българското управление на Вардарска Македония през Първата световна война Бунарче е част от Страговска община в Кавадарска околия на Щипски окръг и има 54 жители.Списък на населените места в Македония, Моравско и Одринско. Издаден от Министерството на вътрешните работи и народното здраве, София 1917, с. 102.
Родове
Воислав Радованович през 20-те години на XX век установява следните родовеРадовановић, Воислав. Тиквеш и Рајец. Антропогеографска испитивања, СКА, Насеља и порекло становништва, књ. 17, Београд, 1924, с. 412.: Трпковци (4 къщи), преселени в началото на XIX век от Пожарско; Филиповци (1 къща), преселени от Барово, Демир Капия; Кочовци (3 къщи), преселени оо Вешие около 1830 година; Стойчевци (1 къща), преселени от Стърмашево към средата на XIX век; Миновци (3 къщи), преселени от Страгово към средата на XIX век; Пърдиновци (1 къща), Биджовци (1 къща), Гоцомановци (1 къща), Грижовци (1 къща), Джамбазовци (1 къща) и Думовци-Терзиовци (2 къщи), всички избягали от мегленското село Зборско през 1916 година - първоначално в други села, а след това събрали се в Бунарче; Петковци (1 къщи), преселени в 1922 година от Страгово, където се преселили от Сирково в 1917 година, а в Сирково - от Тушин в Меглен.
Бележки
Категория:Села в община Кавадарци