Чу̀халът, също евразѝйски чу̀хал, малка ушата сова, кюхало (Otus scops), е граблива птица от разред Совоподобни.
Разпространение Широко разпространен в Централна, Източна и Южна Европа (в България се среща повсеместно до около 1400 метра надморска височина), Северна Африка, Мала Азия, Иран, Казахстан и Русия. Зимува в Африка на територията от Сенегал и Судан до Уганда и Кения и в югозападната част на Арабския полуостров.
Обитава разредени широколистни гори с високи дървета, стари крайречни гори, единични дървета в открити пространства, залесителни пояси, градини и паркове в населени места.
Природозащитен статус: IUCN Red list (Червен списък на световнозастрашените видове) – Least Concern (LC) – Незначително засегнат Закон за биологичното разнообразие – Приложение 3 Основните проблеми с опазването на този вид са промяната на местообитанията и употребата на пестициди. В първия случай, изчезването на крайречните гори, както и трансформацията на традиционния ландшафт чрез напояване, горско стопанство и урбанизация, води до систематично намаляване на наличието и изобилието на храна и намаляване на подходящите места за гнездене. Употребата на пестициди допълнително изостря намаляването на видовете плячка и води до биоакумулиращ ефект на токсични вещества.
Физическа характеристика Чухалът е труден за наблюдение, тъй като благодарение на маскировъчната си окраска умело се прикрива. Най-често се установява по характерното обаждане на мъжкия – ясно и монотонно повтаряно „чуу“, което наподобява сигнали на радиолокатор. С дължина на тялото от 19 – 21 см., размах на крилата от 47 – 54 см. и тегло от 75 – 85 г., това е една от най-дребните сови. Има стройна фигура, с голяма глава. Държи тялото си изправено. Има добре развити къси „уши“ от пера, които понякога прилепват назад и не се забелязват добре. Ирисът му е яркожълт. Лицевият диск му е непълен, светлосив, напръскан с нежни тъмнокафяви петна. Ограден е с тъмна „огърлица“ като полумесец. Клюнът на птицата е къс, извит и в основата – с издута восковица.
Оперението по гърба на чухала варира от светложълтеникаво до сиво-кафяво, изпъстрено с тъмни надлъжни щрихи и светли закръглени петна. Отдолу тялото му е светлоръждиво с тъмни надлъжни резки по ствола на перата, по-широки по гърдите и хълбоците, често със светли напречни щрихи. Различават се две цветни фази: червеникаво-кафява и сива. Краката са непълно оперени. Младите екземпляри са с по-светла окраска. Тъмните надлъжни резки отдолу на тялото са неясни, с повече напречни препаски. Начин на живот и хранене Чухалът е прелетен вид. До местата за размножаване долита през април. Миграцията му зависи от състоянието на времето. При студено време почива и се задържа по прелетния път и се връща по-късно. Още по време на пролетната миграция мъжките издават характерното си обаждане. През есента чухалът е мълчалив. Отлита през септември и октомври.
Поради малките си размери и слабите крака чухалът ловува дребна плячка. Хранителният му спектър обаче е разнообразен. Състои се от в низходящ ред от насекоми (а от тях – главно от бръмбари, водни кончета, пеперуди, гъсеници), но също и от бозайници (главно дребни мишевидни гризачи: обикновена полевка, домашна мишка, обикновена горска мишка, полска мишка, лешников сънливец), както и от птици (предимно домашни и полски врабчета, допълнени от други пойни птици: голям синигер, белогушо коприварче, червеногръдка, полска чучулига) и от многоножки и гущери. Последните две – случайна храна и вероятно ядена само когато чухалът успява да хване друга.
Погадките (образувания от несмилаемата за нея част от храната, които птицата повръща) на чухалите са продълговати с диаметър около 1 см и дължина 2 – 4 см. Съдържат предимно хитинови остатъци.
Размножаване Чухалите образуват постоянни двойки. В началото на размножителния период мъжкият непрекъснато „чуха“. Той повтаря своето обаждане по 20 – 22 пъти в минута. Партньорите обичат да се притискат един в друг и да ровят оперението на другия с клюн.
Потомството си чухалите отглеждат в закрити гнезда: хралупи, стари гнезда на свраки, врани, дневни грабливи птици, дупки по зидове и отвесни брегове. Заемат и изкуствени гнездилки. Гнездото може да се използва няколко години последователно. През май женската снася там от 3 до 6 елипсовидни, гланциранобели яйца с тегло 15 – 16 г. Мъти само женската в продължение на 24 – 25 дни, а мъжкият охранява гнездото. Женската също пази яйцата и не бяга при опасност, но мъжкият е особено известен като агресивна птица, включително по отношение на хора.
През целия период на мътене самецът се обажда през цялата нощ, а едва когато се излюпят малките, той прекъсва брачната си песен. Новоизлюпените малки са покрити с гъст бял пух, но не могат да поддържат постоянна температура и женската постоянно ги топли. Те преминават и през младежко оперение (мезоптилно оперение). През първите две седмици за изхранването им се грижи само мъжкият. Той носи храна и я дава на женската, а тя я разпределя на порции. По-късно и женската започва да ловува. Те хранят малките през нощта в продължение на 6 часа, правейки от 75 до 105 курса. Всяко малко получава средно по 30 порции с общо тегло 20 – 30 г. За изхранването на едно люпило възрастните носят повече от 2000 насекоми.
Малките напускат гнездото на 21 – 25 ден. Родителите ги хранят докато навършат 40 – 45 дни и не започнат да летят добре. При недостатъчно храна и принудително гладуване е наблюдаван канибализъм – по-едрите пиленца изяждат най-малкото.
Класификация Подвидове на чухала са:Класификация на чухала в ITIS O. s. cycladum O. s. mallorcae O. s. pulchellus O. s. scops O. s. turanicus
Вижте също
Крайречно езеро Бухал Мимикрия
Източници
Литература Симеонов, Симеон. 1988. Совите – наши тайнствени приятели. БАН, София Спасов, Светослав, Й. Христов, С. Николов. 2006. Определител на широкоразпространените птици в България. БДЗП, София Стери, Пол, Д. Флег. 1999. Фотографски определител на птиците в Европа. Гея-Либрис, София Зауэр, Фридер. 2002. Птицы – обитатели лугов, полей и лесов. Астрель, Москва
Външни препратки Чухалът в IUCN Видеоматериал за чухал
Категория:Чухали Категория:Фауна на Палеарктика