Конотацията е допълнително, второстепенно, определено от контекста значение на дума или израз, което се е появило от и е тясно свързано с опита на човека, за разлика от съответната денотацията (речниковото значение), от която може и съществено да се различава. Има субективен характер, произтичайки от определена културна среда и определени емоционални изживявания или нечии асоциации. Конотативните значения влияят върху оценката, правена при интерпретацията на съобщението – например конотативното значение на думата „луна“ – за някои хора Луната може да бъде „мека“, за други „спокойна“ и т.н.
Примери за конотация и денотация При семиотичното разграничение се приема, че денотацията е отношението между израз и съдържание, а конотацията свързва два знака (две единици на изказа/израза и съдържанието) по определен начин Göran Sonesson, Denotation/Connotation
Денотацията на този пример е червена роза със зелено стъбло. Конотацията е това е, на което розата е символ – страст любов. Денотацията на стилизираното изображение е сърце. Конотацията му са символизираните от него любов и привързаност. Луи Йелмслев
Източници
Външни препратки Иван Касабов, Конотация, Университетски речник на Нов български университет
Категория:Семантика Категория:Стилистични средства