Парапсихологията (също известен като психични феномени) е псевдонаука, занимаваща се с теми като телепатия, предчувствие, ясновидство, психокинеза, преживяване, близко до смъртта (ПБС), прераждане, привидения и странни проявления (включително контакти с духове, полтъргайсти и предполагаеми извънземни).
Изразът за първи път се използва от философа Макс Десоар 1889 г. и произхожда от para, което означава „успоредно“ и психология. Терминът е възприет от Дж. Б. Райн през 1930 г. като замяна на термина психично изследване. В повечето средства за масова информация терминът парапсихология се използва за всички видове необяснени явления и феномени.
От средата на 20 век насам многообразните парапсихологически понятия все по-често се означават с гръцката буква пси, и съответно се налагат изразите пси-явления, пси-феномени, пси-фактор и др.
Първи психични изследвания Британско общество за изследване на психиката (Society for Psychical Research) е създадено в Лондон през 1882 г. Създаването на Британското Общество било първото систематично усилие да се организират учени и стипендианти за едно критично продължително изследване на паранормалните феномени. Първите членове на тази организация били философи, стипендианти, учени, учители и политици, като Хенри Сиджуик, Артър Балфур, Уилям Крукс, Руфъс Осгуд Мейсън и Чарлс Ричет.
Британско общество за изследване на психиката класифицирало предметите си на изследване в няколко области: телепатия, хипнотизъм, Феноменът Райхенбах, странни явления, преследване на духове, и физическите аспекти на Спиритуализма като използване на маса/табла Уиджи (Ouija – да на френски и немски) и появата на материя от незнаен произход, иначе познато като материализация или апорт(предмет, който се материализира в присъствието на медиум). Едно от първите общи усилия на организацията била Статистиката на Халюцинациите, където се изследвали опитности като видения и халюцинации при разумни здрави хора. Този труд бил първият опит на Британското Общество да направи статистическа оценка на паранормалните феномени, и в резултат публикацията от 1886 г., Фантазми на Живите днес все още широко се препоръчва и цитира в литературата по парапсихология. Британско общество за изследване на психиката се превърнало в модел за създаване на подобни общества в други европейски страни и в САЩ към края на 19 век. Най-много благодарение на поддръжката на психолога Уилям Джеймс, Американско общество за изследване на психиката (American Society for Psychical Researc) отворило врати в Бостън през 1885 г., и се преместило в Ню Йорк Сити през 1905 г. под управлението на Джеймс Х. Хислоп. Британската и Американската организации продължили изследванията си в областта на парапсихологията.
Ерата на Райн
През 1911 г., Станфордският университет се превърнал в първата академична институция на САЩ, която изучава свръх-естественото възприятие (екстра-сетивна перцепция-ЕСП), оригинално название „extrasensory perception (ESP) и психокинеза (ПК) в лабораторна среда. Техните усилия били оглавени от психологът Джон Едгар Хувър, който е и основателят на Федерално бюро за разследване на САЩ в днешния му облик и негов първи директор от 10 май 1924 до кончината си през 1972. През 1930 г., Университета Дюк се превърнал във втората най-голяма академична институция на САЩ, която се ангажирала във внимателното изучаване на ЕСП (екстра-сетивна перцепция) и психокинеза в лаборатория. Под ръководството на психологът Уилям Макдугъл и с помощта на други хора в същия департамент – включително психолозите Карл Зенер, Джоузеф Б. Райн и Луиза Е. Райн – започнали лабораторни изследвания върху ЕСП, като били използвани доброволци от обучаващите се студенти. В противовес на подходите на психично изследване, които по принцип търсели качествени доказателства за паранормалните феномени, експериментите в Университета Дюк предложили един количествен статистически подход използващ Карти на Зенер и зар. Като резултат от ЕСП експериментите в Университета Дюк, стандартните лабораторни процедури за изследване на ЕСП – свръх-естествените възприятия, се развили и били възприети от заинтересовани изследователи от целия свят.
Публикуваната от Дж. Б. Райн книга Нови Граници на Ума (1937 г.) показала лабораторните открития на широката общественост. В своята книга Райн популяризира термина „парапсихология“, която психологът Макс Десоар създал 40 години по-рано, за да опише изследването проведено в Дюк. Райн също така основал автономна Лаборатория по Парапсихология в Дюк и започнал издаването на Журнал по Парапсихология, където редактор заедно с него бил и Макдугъл.
Райн, заедно с колегата си Карл Зенер, разработил една статистическа система за изследване на екстра-сетивна перцепция – ЕСП, която включвала субектите да познават какъв символа ще бъде показан от общо 5 възможни, когато се работи със специалните Карти на Зенер създадени за тази цел. Един процент от правилни познавания (или уцелвания) значително над 20 % бил възприеман като нещо повече от шанс и индикатор за психични способности. В първата си книга „Екстра-сетивна перцепция“, с оригинално название: ExtraSensory Perception от 1934 г., Райн заявява, че след 90 000 изпитания, той усеща че ЕСП е „действително и доказуемо явление“J. B. Rhine (1934). Extra-Sensory Perception. (4th ed.) Branden Publishing Company 1997.
Експериментите по Парапсихология в Дюк предизвикали доста критика от академични и други среди, които оспорили концепцията и доказателствата на ЕСП. Една от критиките се състояла в обвинението, че субектите мамели. Илюзионистът Милбърн Кристофър години по-късно написал, че усеща „че има поне дузина начина за един субект, желаещ да измами, чрез които би могъл да заблуди изследващия в условията описани от Райн“. Според Кристофър Райн е взел предпазни мерки срещу измама като отговор на критиката към методите му, но след като го е направил, не е могъл да постигне високите резултати, както в по-ранните му опити.Christopher, Milbourne. (1970) ESP, Seers & Psychics. Thomas Y. Crowell Co. Една друга критика отправена от химикът Ървинг Лангмюр, е тази за селективното докладване. Според Лангмюр Райн не докладвал резултати на субекти, за които подозирал, че преднамерено дават грешни отговори и това според него отклонява статистическите резултати по-високо отколкото трябва да са.Park, Robert L. (2000). Voodoo Science: The road from foolishness to fraud. Oxford University Press. pp. 198 – 200. ISBN 0-19-860443-2
Райн и колегите му опитали да отговорят на тези критики чрез нови експерименти, статии и книги, преразгледали изложената критика успоредно с отговора си в книгата Екстра-сетивна перцепция след 60 години през 1940 г.Rhine, J.B. (1966). Foreword. In Pratt, J.G., Rhine, J.B., Smith, B.M., Stuart, C.E., & Greenwood, J.A. (eds.). Extra-Sensory Perception After Sixty Years, 2nd ed. Boston, US: Humphries. През 1957 г. Райн и Джоузеф Прат написват Парапсихология: Гранична Наука на Ума.
Администрацията на Университета Дюк проявявала все по-резервирано отношение и след пенсионирането на Райн през 1965 г. връзките на университета с парапсихологията били разрушени. По-късно Райн основал Фондацията за Изследване Природата на Човека (The Foundation for Research on the Nature of Man) и Института по Парапсихология като наследник на лабораториите в Дюк.
През 1995 г., на стогодишнината от раждането на Дж. Б. Райн, Фондацията за Изследване Природата на Човека била преименувана в Изследователски Център Райн. Днес Изследователски Център Райн е място за изследвания в парапсихологията, заявяващо че „цели да подобри състоянието на човека като създаде едно научно разбиране на тези способности и сетива, които изглежда надминават обикновените ограничения на времето и пространството.“
Изграждане на Асоциацията по Парапсихология Асоциация по Парапсихология (ПА) била създадена в Дърам, Северна Каролина, на 19 юни 1957 г. Тя била учредена по предложение на Дж. Б. Райн по време на уъркшоп по парапсихология проведен в Лабораторията по Парапсихология на Университета Дюк. Райн предложил групата да сформира ядро на международна професионална общност на парапсихологията. Целта на организацията, както е записано в нейната конституция, станала „да развива парапсихологията като наука, да разпространява познанията за нея и да интегрира откритията с други такива от различни сфери на науката“.
Под ръководството на антропологът Маргарет Мийд, Асоциацията по Парапсихология направила огромна стъпка към развитие в сферата на парапсихологията през 1969 г., когато се присъединила към Американската Асоциация за Напредък на Науката (ААНН), най-голямата общо-научна общност. през 1979 г., физикът Джон Уилър казал, че парапсихологията е псевдонаучна и че връзката на ПА с Американската Асоциация за Напредък на Науката трябва да бъде преразгледана.Wheeler, John Archibald (8 януари 1979). „Drive the Pseudos Out of the Workshop of Science“. New York Review of Books (17 май 1980).
Неговото предизвикателство към връзката на Асоциацията по Парапсихология с ААНН не довело до желания резултат. Днес Асоциацията по Парапсихология се състои от около триста напълни присъединени и принадлежащи към нея членове от целия свят.
1970-те и 1980-те Сътрудничеството между Асоциацията по Парапсихология (ПА) и Американската Асоциация за Напредък на Науката, заедно с една обща отвореност към психичните и свръх-естествени феномени през 1970-те, довели до десетилетие на усилени парапсихологични проучвания. През този период били оформени и други свързани организации, включително Академията по Парапсихология и Медицина (1970), the Институт по Пара-Наука (1971), Академията по Религия и Психично Изследване, Институт за ноетични науки (1973), Международна Асоциация за Кирлианови Изследвания (1975), и Принстънска лаборатория за изследване на инженерни аномалии (1979). Изследвания в сферата на парапсихологията по същото време били осъществявани и в Станфордския Изследователски Институт.
През тези години обхватът на парапсихологията се разширил. Психиатърът Иън Стивънсън провел по-голяма част от неговото изследване върху прераждането през 1970-те и втората част на неговата книга Двайсет Случая Показващи Прераждане била публикувана през 1974 г. Психологът Телма Мос посветила времето си върху изучаване на Кирлианова фотография в Лабораторията по парапсихология в Университета на Калифорния, Лос Анджелис. Притока на духовни учители от Азия и техните твърдения за способности развити в резултат на медитация, довели до изследване на променено състояние на съзнанието. Директорът на Американската Асоциация за Психични Изследвания, Карлис Осис, провел експерименти в областта на опитностите извън тялото. Физикът Ръсел Тарг създал термина дистанционно виждане, оригинално название „remote viewing“, което използвал в работата си в Станфордски Изследователски Институт през 1974 г.