Шри Ланка (; ), официално наименование Демократична социалистическа република Шри Ланка, до 1972 г. известна и като Цейлон, е тропическа островна държава близо до южния бряг на Индийския субконтинент. Шри Ланка има морски граници на север с Индия, а на юг с Малдивите.
Островът е дом на много култури, езици и етноси. По-голямата част от населението е представена от синхали, но голямото тамилско малцинство също играе влиятелна роля в историята на острова.
География и природа
Шри Ланка лежи на Индийската плоча, в Индийския океан, югозападно от Бенгалския залив, между 5° и 10° северна ширина и 79° и 82° източна дължина. Остров Шри Ланка е отделен от Индийския субконтинент чрез Манарския залив и Полкския проток. Според индийската митология между Индия и Шри Ланка е съществувала сухоземна връзка – Адамов мост. Адамовият мост включва 103 малки рифа, разположени на една линия. Формата на релефа включва гребените на рифовете, пясъчни плитчини и по-дълбоки канали между тях. Според легендата, мостът можел да се минава пеша до 1480 г., когато циклон го потапя.
Шри Ланка е съставен основно от равни крайбрежни равнини, а планините се издигат в централно-южната част. Най-високият връх е Пидуруталагала, който достига 2524 m. На острова текат 103 реки, най-дългата от които е Махавели (335 km). Мангровата екосистема на Шри Ланка заема площ от над 7000 хектара, като това играе важна роля при смекчаването на силата на вълните на цунамито от декември 2004 г. Островът е богат на: илменит, фелдшпати, графит, силициев диоксид, слюди, каолин и торий. Наличието на петрол и природен газ в Манарския залив също е потвърдено и добиването му е в процес на разработка.
Климат Климатът е тропичен и топъл, поради умереното въздействие на океанските ветрове. Средните температури варират от 17 °C в централните възвишения, където са възможни замръзвания за няколко дни през зимата, до 33 °C в ниските райони. Средногодишните температури варират от 28 °C до 31 °C. Денонощните температури могат да имат колебания от 14 – 18 °C.
Дъждовете се влияят от мусонните ветрове от Индийския океан и Бенгалския залив. Наветрените склонове на централните възвишения приемат до 2500 mm валежи годишно. През по-голямата част от годината източните, югоизточните и северните области на Шри Ланка са сухи и получават 1200 и 1900 mm дъжд годишно. Възможни са внезапни бури.
Флора и фауна
Разположен в Индо-Малайската биогеографска област, Шри Ланка е една от 25-те горещи точки на биоразнообразието по света. Страната е относително малко по площ, но тя има най-голямата плътност на биоразнообразие в Азия. Изключително голяма част от видовете на флората и фауната, 27% от 3210 покритосеменните и 22% от бозайниците, са ендемити. Шри Ланка има 24 резервата, които са дом на широк набор от местни видове като: азиатски слонове, леопарди, бърнести мечки, тънки лорита, различни елени, белобради лангури и индийски панголини. Сред ценните дървесни видове на сухите гори са: абанос, Chloroxylon swietenia, Mesua ferrea и Tectona grandis. Единствено в Шри Ланка се среща кралската кокосова палма. Шри Ланка е дом на над 250 вида местни птици. Горските площи, които представляват около 49% към 1920 г., са спаднали до 24% към 2009 г.
Административно деление
Шри Ланка е разделена на 9 провинции, които са подразделени на общо 25 окръга. Провинциите са: Провинция Столица 1 Централна Канди 2 Северна централна Анурадхапура 3 Северна Джафна 4 Източна Тринкомалее 5 Северна западна Курунегала 6 Южна Гале 7 Ува Бадулла 8 Сабарагамува Ратнапура 9 Западна Коломбо История Документираната история на Шри Ланка се простира над 2000 години назад, Roberts, Brian (2006). „Sri Lanka: Introduction“. Urbanization and sustainability in Asia: case studies of good practice. ISBN 978-971-561-607-2 а цивилизацията на острова е оформяна главно от тази на Индийския субконтинент. Двете основни етнически групи, синхалите и тамилите, и техните религии, съответно будизъм и индуизъм, пристигат на острова от Индия, а индийското влияние прониква в различни области като изобразителното изкуство, архитектурата, литературата, музиката, медицината и астрономията.
Въпреки очевидния си афинитет към Индия, Шри Ланка развива уникална идентичност през годините, която в края на краищата я отделя от Индия. Културните традиции, донесени от Индия, несъмнено претърпяват независим растеж и промяна в Шри Ланка, което отчасти се дължи на факта, че страната е физически отделена от Индийския субконтинент. Будизмът на практика изчезва от Индия, но продължава да процъфтява в Шри Ланка, особено сред синхалите. Синхалският език, който се отделя от индо-арийските диалекти на континента, накрая става коренен език в Шри Ланка и развива своя собствена граматика.
Също важно за културното развитие на Шри Ланка е неговото местоположение като възел на важни морски търговски пътища между Европа, Близкия изток и Азия. Още преди европейското откриване на океански маршрут към Индия през 14 век, Шри Ланка е известна на гръцките, римските, персийските, арменските, арабските, малайските и китайските мореплаватели. С идването на европейците обаче стратегическото значение на Шри Ланка нараства и Западните морски сили започват да се сражават за контрол над острова. Индия и Шри Ланка попадат под европейско влияние и колониално владичество. Тази обща съдба спомага за заздравяването на дългогодишните връзки между двете държави. След придобиването на независимост в средата на 20 век обществените институции и идеологиите на двете държави започват да се сближават.
Ранна история
Геологически Шри Ланка е продължение на полуострова на Индия, което се отделя от континента вероятно през миоцена (преди 25 – 5 милиона години). Археологическите разкопки сочат, че островът е издържал човешки заселници преди 75 – 125 хиляди години. Най-ранните заселници са ловци-събирачи, които използват каменни сечива. По-фино изработени сечива от кварц и понякога от кремък се наблюдават в археологическия запис отпреди 28 хиляди години. Артефакти от тази ера, които включват микролити (много малки и остри люспи от камък), са намерени из целия остров, особено сред зеленината на хълмовете и пясъчните части по брега. Към 9 век пр.н.е. хората вече са започнали да експериментират с производство на храна и напоителни системи и вече имат ограничен достъп до железни инструменти от континента. Към 5 век е изградена забележителната напоителна система на Сигирия.
Най-ранните заселници на Шри Ланка вероятно са хора от прото-австралоидната група, вероятно близки с коренните народи от хълмовете на Южна Индия. Възможни са и връзки с народи от югоизточния азиатски архипелаг. Остатъците от тези ранни заселници обаче са абсорбирани от индо-арийците, които имигрират от Северна Индия през 5 век пр.н.е. и се развиват в синхали. Тамилите най-вероятно са по-късни имигранти от централните, източните и южните области на Индия, където се говорят дравидски езици. Тяхната миграция се разпростира от 3 век пр.н.е. до около 1200 г.
Шри Ланка има историческа традиция, запазена писмено от будистки хроники. Най-ранната от запазените хроники е Дипавамса („Хроника на острова“), компилирана вероятно от будистки сестри през 4 век. Дипавамса е последвана от Махавамса („Голяма хроника“) и продължението ѝ, Кулавамса („Малка хроника“). Заедно, тези хроники съставляват писмен запис на основаването и растежа на синхалската политическа власт и на шриланкския будизъм.
Средновековие Политическата централизация на острова започва след 200 г. пр.н.е. След 7 век южноиндийските сили започват да влияят на политическия живот на острова. Обменът на нападения между двете страни става нещо нормално. През 10 век политическата и военната сила на острова отслабва поради вътрешни борби. През 1017 г. Шри Ланка попада изцяло под властта на тамилските индийци. Това продължава до 1070 г., когато синхалите си възвръщат властта.
Синхалската цивилизация разчита на съхранението и употребата на вода за редовното обработване на оризища. Изграждат се големи напоителни системи, които се управляват от местни господари. Така започва да се развива система на феодализъм, особено след 1200 г. През 1214 г. южноиндийски войски нахлуват в Шри Ланка с помощта на хиляди наемници и завземат острова. Последвалият режим на терор продължава до 1255 г. Практическият контрол на синхалските крале от 1200 до 1505 г. като цяло не се простира отвъд техните столици. Възползвайки се от упадъка на политическата власт на синхалите, индийците установяват контрол над северните части на острова. Към началото на 14 век там вече има тамилско кралство със собствена столица. В началото на 14 век Шри Ланка е нападнат и от китайски сили, които обаче не проявяват дълго интерес към острова.
Към 16 век търговията в Индийския океан е доминирана от арабски, индийски, малайски и китайски търговци, които използват плавателни съдове за транспорт на широк спектър от товари – от подправки до слонове. В началото на този век в океана пристига нова сила под формата на португалски бойни кораби. Техните плавателни съдове с голяма огнева мощ и висока скорост започват да подкопават дългогодишния свободен пазар в региона. Още при първия си досег със синхалите португалците започват да упражняват влиянието си на острова чрез дипломатически сделки. Към края на века Португалия вече има огромна власт на острова, който през 1597 г. формално става част от Португалската империя със смъртта на синхалския крал. След 1543 г. португалски римокатолически мисионери започват да основават центрове из острова. Много крайбрежни общества приемат новата вяра.
През това време Нидерландската източноиндийска компания, която вече господства на остров Ява, цели да разшири търговията си в Южна Азия. Те първоначално помагат на местните синхалски вождове, които им обещават монопол над островните ресурси на канела. Това разгневява португалците и между двете европейски сили избухва война. Последвалият мирен договор изтича през 1652 г. През лятото на 1655 г. голям холандски флот пристига в Индийския океан и холандците се решават да започнат да завземат острова от португалците. Превзетите градове те отказват да споделят с местните синхали. Към края на 17 век Нидерландия вече си е осигурила пълен контрол над острова. По време на холандското управление икономиката на острова се развива с бързи темпове. И въпреки че холандците се опитват да поощряват търговията със съседните страни, това се осъществява под строго контролирана система. Те целят монопол над износа на важните стоки за широко потребление, което води до упадък на търговията с Индия, което води до недостиг на важни стоки като ориз и текстили. В началото на 18 век ситуацията се подобрява, като на частни индийски търговски им е позволено да търгуват с острова. Разрастването на търговията на Шри Ланка обуславя развитието на по-голяма инфраструктура и по-удобни транспортни съоръжения.
Британски Цейлон Завладяването на Шри Ланка от Британската източноиндийска компания настъпва по време на войните на Френската революция (1792 – 1801). Когато Нидерландия е завладяна от Франция, британците започват да навлизат в Шри Ланка (който те наричат Цейлон) през Индия. Холандците на острова се предават през 1796 г. Британците вярват, че ще останат на острова само временно и затова го администрират от Мадрас в Южна Индия. Войната с Франция обаче разкрива стратегическия потенциал на острова и британците решават да останат за постоянно. През 1802 г. Цейлон официално става британска колония.