Вратник или Железни врата, а до 29 юни 1942 г. Демир капия, е планински проход (седловина) между Елено-Твърдишка планина (част от Средна Стара планина) на запад и Котленска планина (част от Източна Стара планина) на изток, в Община Сливен, област Сливен.
Дължината на прохода е 22 км, надморска височина на седловината – 921 м.
Проходът свързва долината на Стара река (десен приток на Янтра) на север с долината на Бяла река (ляв приток на Тунджа) на юг. Започва южно от село Стара река на 500 м н.в., продължава на юг по долината на Стара река с множество завои и голям наклон и след 9 км се изкачва на седловината на 921 м н.в.
От там до прокарването на новото трасе на шосето за Сливен и построяването на язовир Асеновец пътят е завивал на изток по билото на Стара планина и след 2,3 км под връх Хайдуттепе (на ), на 1097 м н.в., преодолявал билото на планината и се насочвал на югоизток. След още 8,3 км завивал на юг и започвал спускане по южния склон на Сливенска планина по долината на Асеновска река (ляв приток на Тунджа), преминавал покрай язовир Асеновец и завършвал в местността Предела на 7 км северозападно от град Сливен. Сега този участък от 10,6-ия км до язовир Асеновец е изоставен и представлява горски път.
Новото трасе на шосето от село Бяла (на 500 м н.в.) през детско селище „Качулка“ (бивша мина „Качулка“) до седловината, по долината на Бяла река, на протежение от 12,9 км е прокарано през 1960-те години на 20 в., като значително скъсява пътя, който е с по-малка денивелация и много по-малко завои и серпентини.
През седловината преминава участък (от км 73,2 до км 100,1) от второкласния Републикански път II-53, село Поликраище – Сливен – Ямбол – град Средец. Проходът е лесно проходим и се поддържа целогодишно за движение на МПС.
Старото име на прохода Железни врата (на турски Демиркапия) идва от наличието на разрушена сега средновековна крепост построена за охрана и се е използвал още по времето на Първата Българска държаваГоляма енциклопедия, том 4, Главен редактор акад. Васил Гюзелев, Българска академия на науките, Информационен център „Българска енциклопедия“, Книгоиздателска къща Труд, София, 2011, ISBN 978-954-8104-26-5 (т.4). Целият проход, в т.ч. и седловината е обрасла с хубави букови гори. На 1,5 км западно от седловината се намира местността Агликина поляна – прочутото хайдушко сборище. Тази местност спада към защитените местности в България и се ползва със статута на защитена територия. На Агликина поляна се провежда народен събор с надпявания известен като „Прослава на хайдутството“.
Топографска карта
Източници
Категория:Проходи в Стара планина (България) Категория:Проходи в Стара планина