Протогеровистите, също Вътрешна македонска революционна организация (протогеровисти), а след 1930 година също Шандановисти, са идейно и политическо течение във Вътрешната македонска революционна организация, което се оформя след убийството на генерал Александър Протогеров от юли 1928 година, като опозиция на водената от Иван Михайлов политика в организацията.
Предпоставки
В годините между 1924 – 1928 година се създават няколко предпоставки за дискредитирането на генерал Александър Протогеров в редиците на Вътрешната македонска революционна организация. След подписването и оповестяването на Майския манифест върху тримата членове на ЦК на ВМРО Александър Протогеров, Тодор Александров и Петър Чаулев пада сянка на съмнение, както в самото ВМРО, така и от буржоазните среди в и извън България. Александър Протогеров присъства на убийството на Тодор Александров и в следващите дни остават силни съмнения за участието му в заговора. Въпреки това, по време на Горноджумайските събития Александър Протогеров не е сред наказаните и фактически е реабилитиран на конгреса на ВМРО в Сърбиново от 1925 година. Тогава той повторно е избран за член на ЦК на ВМРО заедно с Иван Михайлов и Георги Попхристов, а всякакви обвинения срещу него са отхвърлени, включително от Иван Михайлов.
В следващите години до 1928 година Александър Протогеров постепенно се дистанцира от дейността на организацията, като отношенията му с Иван Михайлов се изострят. Промяната на тактиката, честите убийства на организационни членове, български политици и общественици, опитите за еднолично управление на Михайлов са сред основните причини за конфликта. В началото на 1928 година започват преговори по свикването на нов общ конгрес на организацията, тъй като мандата на ЦК и Задграничното представителство изтичат през февруари същата година. От март 1928 година това започват поредица тайни срещи, на които присъстват членовете на ЦК, ЗП и техните запасни членове. По предложение на Иван Михайлов е прието решение за съкращаване броя на делегатите за предстоящия конгрес, което удря позициите на ръководителите на Битолския революционен окръг. Второто предложение на Иван Михайлов е да се премахне Задграничното представителство, настройва членовете му срещу самия Иван Михайлов. Последните две причини, поради които преговорите се провалят, а свикването на конгрес се отлага са намерението да се търси сметка на Иван Михайлов за редица издадени от него смъртни присъди без знанието на другите членове на ЦК и засилващите се връзки между него и Иван Вълков и Андрей Ляпчев, като поставя ВМРО на тяхна служба.
Съставени са няколко помирителни комисии, но фракциите остават непримирими. От едната страна застават членовете на ЦК на ВМРО Александър Протогеров и Георги Попхристов, Задграничните представители Наум Томалевски, Кирил Пърличев и Георги Баждаров, заместниците им Петър Шанданов и Ангел Узунов, а от другата Иван Михайлов, Йордан Гюрков и Йордан Бадев. В такъв момент Иван Михайлов поръчва убийството на Александър Протогеров, което е извършено на 7 юли 1928 година. Фактически то е координирано от Кирил Дрангов и е извършено със знанието и подкрепата на българското правителство. Като основен аргумент, изтъкнат в брошурата „Защо бе убит Александър Протогеров. Светлина върху събитията от 1924 и 1928 години.“, се изтъква мнимото участие на генерала в убийството на Тодор АлександровБилярски, Цочо. „Документи за убийството на Тодор Александров през 1924 година.“.
Разцепление
Веднага след убийството на генерала Петър Шанданов заема неговото място в Централния комитет. Заедно с Георги Попхристов оглавяват опозицията срещу Иван Михайлов. Петър Шанданов, като заместник-член на ЦК на ВМРО трябва да заеме мястото на Александър Протогеров, но отказва да присъства на бъдещия конгрес. Двата враждуващи лагери не признават легитимността на противниковата организация и паралелно продължават революционната дейност със свои централни комитети и печатни издания. След като влизането му в ЦК на ВМРО е официално оповестено в комюнике на ЗП на ВМРО, Петър Шанданов заедно с другия член на ЦК Георги Попхристов излизат с декларация, в която осъждат самоволните действия на Иван Михайлов и започват подготовка за свикване на нов организационен конгрес. Заедно те започват политически и обществени сондажи, като в кратко време разбират, че Иван Михайлов има подкрепата на правителството и македонските емигрантски организации. На съвещание от 20 юли 1928 година Мишо Шкартов, Георги Попхристов, Петър Шанданов, членовете на ЗП на ВМРО, приближени до тях войводи, четници и терористи решават да направят опит да превземат базата на Иван Михайлов в Пиринска Македония. На 23 юли Петър Шанданов и Мишо Шкартов посрещат четите на Борис Изворски, Пандо Струмишки, Лазар Христов, Георги Гевгелийски и Димитър Димашев в Белово, след което четите са изпратени на юг. Четите са разбити при Юндола на 25 юли, а втора подобна акция от оцелелите четници е разбита при Обидим на 20 август.
Списък на лицата в крилото, противопоставило се на убийството на ген. А. Протогеров, Прахово 4 август 1928 г. Номер Име Длъжност 1. Георги Попхристов член на ЦК 2. Петър Шанданов член на ЦК 3. Кирил Пърличев член на ЗП 4. Георги Баждаров член на ЗП 5. Наум Томалевски член на ЗП 6. Мишо Шкартов пр. О. К-т 7. Алексо Стефанов пр. О. К-т 8. Крум Петишев войвода 9. Петър Трайков войвода 10. Петър Ангелов войвода 11. Доно поп Щерьов войвода 12. Георги хаджи Митрев войвода 13. Димитър Димашев войвода I. Битолска чета 14. Тодор Петров четник 15. Тома Павлов четник 16. Трайчо Македонски четник 17. Ставре Дончев четник II. Костурска чета 18. Коста Бичинов четник 19. Владимир Василев четник III. Леринска чета 20. Симо Костов четник 21. Пандо Кицов четник 22. Тодор Горчилов четник 23. Наум Цилев четник 24. Мито Хаджийски четник 25. Мито Козов четник 26. Груйо Китанов Битолски четник IV. Преспанска чета 27. Ламбро Трайчев четник 28. Боян Киряков четник V. Ресенска чета 29. Ставре Тодоров четник 30. Трайче Стойнов четник 31. Трайчо Дойчинов четник 32. Борис Кузманов четник 33. Манаси Митев четник VI. Дебърска чета 34. Лазар Данаилов четник VII. Гевгелийска чета 35. Христо Танев четник 36. Петър Янков четник 37. Пено Гонов четник 38. Блаже Касабов четник 39. Дино Танев четник 40. Георги Трайков четник 41. Христо Везиров четник 42. Спас Шейтанов четник 43. Нестор поп Стоянов четник VIII. Гевгелийска чета 44. Иван Марков четник 45. Борис Козов четник 46. Георги Наков четник 47. Мито Касабов четник IX. Малешевска чета 48. Ефтим Кушов четник 49. Милан Иванов четник 50. Гаврил Георгиев Джингаров четник 51. Ефтим Матеев четник 52. Панте Сико четник X. Тиквешка чета 53. Добри Т. Куюмджиев четник 54. Данаил Камчев четник 55. Сандо Димитров четник 56. Иван Тодоров Сандански четник 57. Георги Сулев четник 58. Георги Бистрички четник 59. Дичо Давитков четник XI. Енидже-Вардарска чета 60. Георги Лятев четник 61. Григор Христов четник 62. Христо Рутев четник 63. Спас Стоянов четник 64. Христо Антонов четник 65. Михаил поп Стаматов четник XII. Струмишка чета 66. Тано Г. Дончев четник 67. Атанас Нушков четник 68. Иван Галев четник 69. Георги Ангелов четник 70. Славчо Алтипамарков четник XIII. Кукушка чета 71. Лазар Иванов Киров четник 72. Спас Вергов четник 73. Васил Запрев четник 74. Иван Петков четник 75. Иван Киров четник 76. Григор Петков четник 77. Каин Николов четник XIV. Пункта 78. Н. Доганджиев 79. Васил Клисаров 80. Никола Гушлев 81. Тома Дуров 82. Шемо Делян 83. Стоян Зашев 84. Васил Настев 85. Кузман Йорданов
След тези провалени акции Протогеровистите променят тактиката си. Осланят се на широка пропаганда в България и зад граница. Търсят да установят връзки и да получат финансови помощи за борба с михайловистите. От първостепенна важност е кой ще овладее органа на ВМРО в-к „Македония“. Директорът му Георги Кулишев и редакторът Васил Пундев не следват „правилната линия“ и са противници на братоубийствата. Затова Михайлов ги отстранява и поверява вестника на своя кумец Симеон Евтимов. След убийството на Протогеров Евтимов отначало заклеймява убийците, но после минава в лагера на михайловистите. Кулишев и Пундев обаче не млъкват. Те започват да издават вестник „Македонски глас“, а после „Вардар“, паралелно издават и „Свобода или смърт“, преименуван по-късно на „Революционен лист“. В началото на 1929 година Протогеровистите осъществяват четническа акция в Западна Македония, което води до популяризиране на тяхната кауза. Петър Шанданов, със знанието на Георги Попхристов, но държейки в ниведение членовете на Задграничното правителство, осъществява редица срещи с представители на ВМРО (обединена), СССР и други заинтересовани кръгове, като потвърждава намерението на протогеровистите с михайловисткото крило на ВМРО. По нареждане на Иван Михайлов започват убийства на висшите функционери на Протогеровистите, като Георги Баждаров, Наум Томалевски, Васил Пундев и други.
Създава се помирителна комисия между двете крила в състав: Климент Бояджиев, Петър Дървингов, Христо Силянов, д-р Никола Стоянов, Димитър Михайлов и Владимир Руменов, но преговорите пропадат след като михайловистите подновяват политическите убийства, а протогеровистите отвръщат с убийството на Йордан Гюрков. Със знанието на министър-председателя Андрей Ляпчев Георги Попхристов и Кирил Пърличев са пленени от михайловистите и са принудени да се оттеглят от борбата във ВМРО. Крайната нетърпимост между двете крила се изражда в братоубийствена война. Шанданов е основен водач на протогеровистите и оглавява протогеровистката експедиция към Петрички окръг, която е разбита на 25 юли 1928 г. на Юндола. Застава начело на втора чета, която в началото на август отново е разбита при село Обидим.НДТ, Добрич, Календар на събитията . Сътрудничи си активно с другите протогеровисти Петър Трайков и Лев Главинчев. Жертви на борбите стават четници, войводи, журналисти и общественици и от двете страни. Така по различно време се стига до убийствата на Михайловите съратници – Димитър Михайлов, Йордан Гюрков, Симеон Евтимов, Щерьо Божинов, Панчо Тодоров, Пандил Шишков, Иван Параспуров и др. Не по-малко са жертвите от страна на протогеровистите.
Шандановисти Декларация на ЦК на ВМРО (протогеровисти), декември 1928 г., подписана от Георги Попхристов и Петър Шанданов