Анхиалската епархия () е митрополия на Вселенската патриаршия, съществувала от VIII век до 1923 година, със средище град Анхиало, днешно Поморие.

История Християнството се появява в Анхиало в началото на II век - в житието на светицата Севастиана Марцианополска се казва, че светицата пристигнала в Анхиало и заварила там друг от учениците на апостол Павел - Теофан, който очевидно проповядвал от дълго време, тъй като вече имал ученици: „Когато св. Севастиана пристигнала в Анхиало, тя намерила ученика на апостол Павел наречен Теофан, прегърнала него и братята му“.

Още в средата на II век в Анхиало се споменава организирана църква, начело с епископ Сота, за когото се отбелязва, че се е борил срещу монтанистката ерес. Евсевий Кесарийски се позовава на едно писмо на Серапион Антиохийски, в което се цитират подписите на различни епископи. В писмото епископът на Деултум Елий Публий Юлий се подписва с думите: „Жив е Бог на небето: Блаженият Сотас, Анхиалски поиска да изгони демона от Прискила, но лицемерите не му позволиха“. Сотас е споменат и в Libellus Synodicus, където се казва, че епископ Сотас Анхиалски е свикал събор в град Анхиало срещу ересите на Теодот и на Монтан, на който присъстват дванадесет други епископи. Приска или Прискила, заедно с Максимила, са две пророчици, съратнички на еретика Монтан.

За първите векове на историята на епархията няма много информация. Анхиалски епископи участват в Първия вселенски събор в Никея в 325 година и във Втория в Константинопол в 381 година. През VII век епархията е посочена в епархийски списък като независима архиепископия в Родопската област, пряко подчинена от Константинополската патриаршия. Анхиалската архиепископия липсва от епархийските списъци на Вселенската патриаршия в периода ІХ – ХІ век и явно с българското настъпление на юг от Стара планина и включването на града в пределите на Българската държава е променен и неговият църковен статус и вероятно още от времето на цар Симеон I (893 - 927) анхиалският епископ минава на подчинение на българския архиепископ (патриарх). През ХІ век градът отново става византийски и това е отразено в епархийските списъци на Вселенската патриаршия и имаме няколко конкретни имена на архиереи, заемали архиепископската катедра.

По време на управлението на Андроник II Палеолог (1282 - 1328) анхиалският епископ е издигнат в сан митрополит, титла, която запазва до края на съществуването на диоцеза. Според други мнения Анхиало остава архиепископия до края на XIV век и едва от началото на ХV век катедрата е издигната в ранг на митрополия.

В XIV век анхиалската катедра дълго време е вакантна, вероятно защото в периода 1300 до 1366 година Анхиало често преминава от български във византийски ръце и обратно и когато е в България е бил на подчинение на Търновската патриаршия, за което говори преписката на монах Методий Гемист към българския превод на Четвероевангелието от 1337 година.

Първият засвидетелстван митрополит е Софроний Анхиалски, участвал във византийската делегация на Фераро-флорентинския събор в 1438 - 1439 година, на който подкрепя опозиционната фракция на ефеския митрополит Марк Евгеник, въпреки че е принуден да подпише ороса на събора за уния с Римската църква.

След Падането на Константинопол под властта на османските турци, много аристократични семейства от столицата се заселват в Анхиало и митрополитският трон става още по престижен. От Анхиало е патриарх Йеремия II Транос (1572 - 1595), изтъкнат богослов, който кореспондира с германски богослови в Тюбингенския университет, свикал голям поместен събор в Константинопол в 1593 година, поддържал училищата. Анхиалският митрополит Партений (1609 - 1623) става вселенски патриарх през 1639 година в бурно за Църквата време. През XVII век в диоцеза на Анхиалската митрополия влизат градовете Анхиало и Бургас и 54 градчета и села. По време на управлението на митрополит Митрофан в XVII век е решен дългогодишен спор с Преславската епископия и селата Чалъ кавак, Смядово и Кълново са върнати в нейната юрисдикция.

При избухването на Гръцката революция в 1821 година митрополит Евгений Каравиас, който преподава в анхиалското училище до 1807 година, е обесен на 10 април 1821 година заедно с патриарх Григорий V Константинополски и други архиереи и е обявен за свещеномъченик.

Митрополит Софроний II (1831 - 1847) е така ценен в епархията си, че анхиалци успяват да предотвратят преместването му друг църковен диоцез. Неговият наследник Софроний III (1847 - 1865) също е ценен и въпреки напредналата му възраст, никой не поисква смяната му. След доброволната си оставка през 1865 година той остава в Анхиалодо смъртта си в 1867 година. Наследникът му Василий II, родом от костурското българско село Загоричани, се отличава с доброто си образование и с грижите си за учебното и благотворителното дело в епархията. По негова инициатива в близост до катедралата „Свети Архангели“ е издигната нова митрополитска сграда, докато е основана величествената църква „Успение Богородично“. Василий основава Анхиалското дружество за прогрес, допринася за подобряването на училищата в града и насърчава много заможни родители да изпращат децата си за получаване на висше образование в различни европейски градове. През 1877 година, по време на Руско-турската война, Василий е обвинен от мюсюлманите в града, че е проруски настроен и е отстранен от длъжност от османските власти. След четири години се завръща в града и продължава да се грижи за напредъка на образованието до 1884 година, когато става смирненски митрополит. Напускайки Анхиало, Василий оставя по-голямата част от библиотеката си на Анхиалското дружество за прогрес.

Василий е наследен от Григорий Дракопулос от Несебър, чийто брат Власис е видна фигура в Анхиало. В 1888 година е преместен в Костур и това предизвиква раздори в анхиалската община. Неговият наследник Софроний IV (1888 - 1889) полага големи усилия да примири враждуващите фракции, но самият той е отстранен по настояване на българските власти.

Следващият митрополит Василий II Георгиадис (1889 - 1906), по-късно вселенски патриарх в 1925 - 1929 година, е учен и отличен оратор, ревностен поддръжник на гръцката национална кауза. При управлението си в Анхиало построява великолепна сграда на гръцкото девическо училище, построена с голямото наследство на Фотини Карианди и е завършена величествената църква „Успение Богородично“. Митрополит Василий има водеща роля в тези начинания, като влага дори личен труд, но не успява да поддържа единството и хармонията на своето паство - най-консервативната част от анхиалската община подема кампания срещу него с писма до Патриаршията и публикации в печата. За известно време заминава за Цариград като член на Синода, където се присъедининява към опозиционната на патриарха фракция. Василий II е подкрепя благотворителни инициативи и изкуствата - през 1904 година той изпраща в Националната библиотека в Атина един църковен музикален ръкопис, датиращ от 1450 година, който включва полихрония на Константин Палеолог. По време на антигръцките вълнения в България и опожаряването на Анхиало през юли 1906 година Василий II е арестуван от българските власти и затворен в Сливен до октомври. След освобождаването му е принуден да замине за Цариград.

Титлата на митрополите в началото на XX век е „Анхиалски и Бургаски и на цялото Черноморие“ (Ἀγχιάλου τε καὶ Πύργου, πάσης Μαύρης Θαλάσσης). Диоцезът на епархията включва Анхиало и Бургас и около 80 села и градове като Айтос, Карнобат, Даутли, Йера Кария, Акрания, Евстатохори и Тас тепе, където има гръцки църкви и училища. Катедрала е „Свети Архангели“. Към епархията принадлежи и манастирът „Свети Георги“ - основан в 1858 година на мястото на стар параклис. Освен „Свети Архангели“ в Анхиало има още три църкви - „Св. св. Теодор Тирон и Теодор Стратилат“, „Преображение Господне“ („Иисус Христос“) и „Успение Богородчно“, основана в 1884 година от митрополит Василий I и завършена в 1899 година като величествен и внушителен храм, струвал 280 000 франка - и много параклиси - „Света Богорица Харитомени“, „Света Ана“, „Света Параскева“ и други. Всички църкви, с изключение на „Иисус Христос“, изгарят през лятото на 1906 година, а имотите им са конфискувани.

От 1906 година духовната власт в града минава под юрисдикцията на Българската екзархия. Последният назначен анхиалски митрополит Константин Хадзиапостолу изобщо не е допуснат от българските власти и след смъртта му на 10 юли 1923 година повече анхиалски митрополити не са назначавани.

Епископи

+ Име Име Управление Забележка Години Сота Σωτάς около 140 Яков Ιάκωβος споменат в промеждутъка от 784 до 806 Стефан Στέφανος споменат в 1166 - 1170Patrologia Graeca, ed. J.-P. Migne. T. 140. Col. 237 Йоан Ιωάννης споменат към 1191 - 1198 Киприан Κυπριανός споменат в 1290 - 1293 Неофит Νεόφυτος споменат в 1369 Йосиф Ιωσήφ споменат в 1380 и 1381 Атанасий Αθανάσιος споменат в ръкописна бележка от XV век Софроний Σωφρόνιος споменат в 1438 и 1450 и на 15 януари 1467 Игнатий Ἰγνάτιος споменат 10 октомври 1474 и в 1477 Неофит Νεόφυτος споменат в 1484-1497 и 1515 Йоаникий Ιωαννίκιος споменат в 1523 Алипий Αλύπιος споменат в 1541 Акакий Ακάκιος споменат в 1561 Ксенофонт Ξενοφών споменат в януари 1565 Йеремия Ιερεμίας споменат в 1580 Теолипт Θεόληπτος споменат в май 1590 Сота Παρθένιος споменат в 1594 Атанасий Αθανάσιος споменат през април 1596, март 1606 и юни 1609 Партений Παρθένιος споменат за пръв път през юни 1614 - 19 юни 1623 Христофор Χριστόφορος юни 1623 - 7 юли 1628 - 19 юни 1623 Митрофан Μητροφάνης юли 1628 - споменат за последен път на 7 юли 1639 от агатополски м. Йоаким Ιωακείμ споменат през декември 1653 - 1662 † ? - 1662 Калист Κάλλιστος 24 юли 1662 - ? Даниил Δανιήλ споменат през декември 1671 и октомври 1672 Не е ясно дали е същият Данаил като онзи от 1687 - 1700 г. Партений Παρθένιος 17 декември 1676 - около 1677 от вселенски п., εἰς ζωάρκειαν Даниил Δανιήλ споменат през февруари 1687 - 13 април 1700 † Не е ясно дали е същият Данаил като онзи от 1671 - 1672 г. ? - 1700 Макарий Μακάριος 28 април 1700 - споменат през май 1712Κοτζαγεώργης, Φ. Μια Οθωμανική πήγη για τήν ιστορία του Οικουμενικού Πατριαρχείου κατά το β´ μισό του 17ου αιώνα. – Δελτίο του Κέντρου Μικρασιατικών Σπουδών, 21, 2020, 64-65 . Калиник Καλλίνικος споменаван от май 1718 до 1 септември 1732 Натанаил Ναθαναήλ споменат в 1733 или 1734 преместен през 1753 Ананий Ανανίας ноември 1753 - 1773 в деркоски м. ? - 1791 Гавриил Γαβριήλ февруари 1773 - 1775 † ? - 1775 Йоаким Ιωακείμ октомври 1775 - септември 1794 в кизически м. Йоасаф Ιωάσαφ септември 1794 - юни 1808 в пловдивски м. Павел Παύλος в 1808 Гавриил Γαβριήλ 8 юни 1808 - юни 1813 във филаделфийски м. Евгений Ευγένιος юни 1813 - 10 април 1821 † от бивш пловдивски м. 1752 - 1821 Антим Άνθιμος април 1821 – юли 1831 от агатополски м., в кизически м. 1779 - 1842 Софроний Σωφρόνιος август 1831 – 7 март 1847 в еноски м. 1789 - 1855 Софроний Σωφρόνιος 7 март 1847 – 1865 от лаодикейски е. ? – 3 август 1867 Василий Βασίλειος 27 септември 1865 – юни 1877 по-късно анхиалски м. 1835 – 1910 Венедикт Βενέδικτος 18 юни 1877 – 11 февруари 1881 в ганоски и хорски м. около 1830 – 1906 Василий Βασίλειος 11 февруари 1881 – 24 декември 1884 от бивш анхиалски м., в смирненски м. 1835 – 1910 Григорий Γρηγόριος 12 януари 1885 – 11 октомври 1888 от парамитийски е., в костурски м. ? – 1891 Антим Άνθιμος 15 октомври 1888 – 17 ноември 1888 от еноски м., не приема избора, в корчански м. 1832 – 1913 Софроний Σωφρόνιος 17 ноември 1888 – 5 август 1889 от памфилски е., в карпатоски и касоски м. ? – 1911 Василий Βασίλειος 5 август 1889 – 7 февруари 1909 в пелагонийски м. 1846 – 1929 Константин Κωνσταντίνος 12 май 1909 – 10 юли 1923 † от ганоска и хорски м. 1850 – 1923

Бележки