Погромът в Тлателолко, известен също като Нощта на Тлателолко (от едноименната книга на мексиканската писателка Елена Рибакина), е нападение на мексикански военни части срещу протестни демонстрации на студенти и граждани, състояли се от следобяда до ранните часове на нощта на 2 октомври 1968 г. на Площада на трите култури в квартала Тлателолко на Мексико сити. Този брутален акт на военно насилие срещу цивилни става само 10 дни преди откриването на Летните олимпийски игри в Мексико.
Правителствената пропаганда и медиите на Мексико тръбят, че военните са провокирани от студентите да открият огън. Правителствените архиви от 1968 г., разсекретени през 2000 г., показват, че правителството е разпоредило на снайперисти да се намесят. Статистиката за броя на убитите е много разнопосочна поради липса на пълни данни за убитите от техните семейства или правителствени източници. Някои сведения са за хиляди убити, очевидци твърдят за стотици.„Групи за защита на човешките права и чуждестранни журналисти определят броя на убитите на около 300.“
Кейт Дойл, Старши анализатор на американската регионална политика за Латинска Америка, успява да намери конкретни доказателства за смъртта само на 45 души.www.gwu.edu Според доклада на директора на Следователския Център за Национална Сигурност (), на 2 октомври са арестувани 1345 демонстранти.Fernando Gutiérrez Barrios, „PROBLEMA ESTUDIANTIL“, 3 октомври 1968, in ADFS, Exp. 11-4-68, L-44, H-292.
Предпоставки
Олимпийски подготовки Инвестициите на мексиканското правителство за летните олимпийски игри биват огромните за времето си $150 милиона щатски долара. В днешни (към 2013) долари, това се равнява на $7.5 милиарда.Henry Giniger. „Hundreds Seized in Mexico Clashes.“ New York Times. 23 септември 1968. Мексиканският президент Густаво Диас Ордас, вместо да помири духовете в страната още повече напряга обстановката с неумелите си маневри да възстанови мира. По време на президентството на Диас Ордас мексикаците продължават да търпят потискането на профсъюзите и фермерите, както и още по-тежкото икономическо бреме. Под администрацията на предшественика на Диас Ордас, Адолфо Лопес Матеос, през 1958 г. водачът на работническото движение Деметрио Вайехо () прави опит да организира независими профсъюзи на железничарите; правителството на бърза ръка арестува Вайехо и прекратява движението. Вайехо бива задържан на основание чл.145 от Наказателния кодекс, който криминализира актове на „обществено неподчинение“.Poniatowska, Elena. Massacre in Mexico, trans. Helen R. Lane Columbia: University of Missouri Press, 1991.
Студентски вълнения Макар в началото студентските вълнения да са само резултат на полицейските репресии срещу спречкванията на враждебни групички от студенти, движението срещу полицейската бруталност прераства, за да включи по-широки слоеве от студенти и граждани. Последните се присъединяват поради общото недоволство от политиката на режима на дълго властвуващата Институционално революционна партия, (ПРИ, ). Серхио Серменьо твърди, че студентите били обединени от желанието за демократични промени, но разбиранията им за това що е демокрация били нереални и се разминавали невероятно много."“La democracia, punto de unión universal entre quienes animamos ese movimiento, se vuelve un espejismo cuando nos acercamos tratando de precisar su contenido.” See Sergio Zermeño, México, una democracia utópica: El movimiento estudiantil del 68, 5th Edition (Mexico City: Siglo Veitiuno, 1985), 1.
Национален стачников съвет (НСС) След като правителството нарушава автономността на университета УНАМ, студентите и преподавателите официално създават през лятото на 1968 г. националния стачников съвет (НСС, ). Този съвет организира всички следващи протести срещу правителството на Диас Ордас.Donald C. Hodges and Ross Gandy. Mexico: the End of the Revolution. Westport, CT: Praeger, 2001. НСС се състои от демократично избрани делегации на студенти от 70 университета и подготвителни училища в Мексико, за координирани протести, които насърчават социалната, образователната и политическите реформи. Начело на НСС е комисия от 240 студенти делегати, гласуващи всички решения с мнозинство на гласовете, като еднакво се представляват студентките. НСС намалява враждебността сред съперническите институции.Werner, Michael S., ed. Encyclopedia of Mexico: History, Society & Culture. Vol. 2 Chicago: Fitzroy Dearborn Publishers, 1997. Раул Алварес Гарин, Сократес Кампос Лемус, Марселино Перейо и Хилберто Гевара Ниебла служат като четиримата де факто лидери на НСС.
Използвайки обстоятелствата, че вниманието на света е насочено към Мексико Сити за Олимпийските игри, лидерите на НСС, искат да се възполуват от това внимание, за да се постигне мирно разрешение на отколешните политически и социални жалби. НСС изработва на заседанията си от юли и август 1968 следните пет искания:Claire Brewster. Responding to Crisis in Contemporary Mexico. Tucson: The University of Arizona Press, 2005. Отмяна на членове 145 и 145b на Наказателния кодекс (които предписват лишаване от свобода за всекиго, който присъства на заседания на трима или повече души, ако се сметне, че такова представлява заплаха за обществения ред) Премахването на гренадирите – тактическите полицейски корпуси () Свобода за политически затворници Уволнението на началника на полицията и неговия заместник Идентифициране на служителите, отговорни за кръвопролитията от репресиите на предишното правителство
Офанзива срещу 5-а професионална гимназия След правителствената офанзива срещу 5-а професионална гимназия в Мексико сити, отбелязваща първото голямо посегателство срещу студентската автономия, студентското движение започва да се сплотява. След събитията студентското движение печели поддръжници извън столицата и от различни обществени прослойки.
На 23 юли 1968 г. полицията заявява, че е атакувала 5-а професионална гимназия, за да се разправи с ученици от училището, които са заподозрени, че са участници в улични банди.Werner, Michael S., ed. Encyclopedia of Mexico: History, Society & Culture. Vol. 2 Chicago: Fitzroy Dearborn Publishers, 1997.
Намеса на военизирана полиция През юли 1968 полицейските части – гренадири са използвани за първи път от мексиканското правителство, за да контролира и потуши демонстрациите на студентите. Полицията се нахвърля на много ученици и учители докато опразва гимназията.Earl Shorris. The Life and Times of Mexico. New York: W.W. Norton & Company, 2004.
В интервю с гренадири те си признават пред журналсита Антонио Кареага, че „...началството им давало по 30 песос (11 долара) за всеки студент, пребит с палка и след това арестуван...”.
Студентски агитационни бригади В отговор на тези репресии на полицията и правителството студентите започват да сформират бригади, групи от по шест или повече студенти, които да разпространяват брошури по улиците, по пазарите и най-често по обществените автобуси.
Тези локални организации, най-малките единици на НСС, решават обхвата и проблемите, които да са обект на студентското движение, включвайки селските и градските тежнения.
Бригадистите () се качват по рейсовете, за да говорят на пътниците срещу корупцията на правителството и репресиите, докато други раздават брошури или събират помощи. Пътниците и шофьорите започват да симпатизират на настояванията на учениците за демокрация и справедливост, което било ясно от нарастващите суми на събраните помощи. Нарастващата войнственост на учениците започва да разочарова шофьорите и те губят доверие в искрените им мотиви.
Окупиране на УНАМ
На 1 август ректорът на УНАМ Барос Сиера застава пред 50-хилядна мирна студентска демонстрация срещу правителствените репресии и нарушаване на автономията на университета.Donald C. Hodges and Ross Gandy. Mexico, the End of the Revolution. Westport, CT: Praeger, 2001.
Мирната демонстрация на 27 август Организираността на демонстрацията доказва на мексиканската общественост, че учениците не са бунтовници; освен това демонстрацията показа, че е много малко вероятно комунистически агитатори да са използвали или координирали действията на учениците.
Маршрутът на протестната демонстрация е планиран специално за да се избегне централния градски площад Сокало () пред президентството. Демонстрантите тръгват от Университетското градче (), минават по Авеню „Инсурхентес“ (), завиват по Феликс Куевас към Койоакан авеню и се връщат по Университетско авеню обратно откъдето тръгват. Маршът минава без значителни смущения или арести.
Обявата на стачния съвет в печата На 9 септември Барос Сиера прави изявление пред студентите и преподавателите, тъй като „нашите институционални изисквания са удовлетворени от неотдавнашното годишно изявление на Г-н Президента на Републиката, нека се върнем към учебни занятия“.
НСС плаща за обява във вестник „Ел Диа“ (, Денят) за предстоящия мълчалив протестен марш на 13 септември и призовава „всички работници, селяни, студенти, ученици и преподаватели, както и широката общественост“, да се включат в демонстрацията. В обявлението НСС натъртва, че демонстрацията няма нищо общо с игрите на Двадесетата олимпиада или националния празник на Мексико по случай деня на независимостта и че комитетът няма намерение да пречи на тези събития по какъвто и да било начин. Обявлението повтаря отново списъка с петте искания на стачния съвет.
Президентът Густаво Диас Ордас е твърдо решен да спре тези демонстрации и през септември нарежда на армията да окупира кампуса на УНАМ. След побои и арести над студентите ректорът Барос Сиера подава оставка в знак на протест на 23 септември.
Битките за политехниките Учениците са много по-добре подготвени след опита с окупирането на университета, така че те оказват много по-силна съпротива, когато полицията и армията се опитват да превземат политехническите колежи „Сакатенко“ () и „Санто Томас“ (). Докато университетският кампус е превзет от военните без изстрел, то битката за превземане на политехниките продължава близо 12 часа – от 5 ч. следобяд на 23 септември до ранните часове на 24 септември. Лекарят Хусто Игор де Леон Лойола пише в книгата си „Нощта на Санто Томас“ () "... днес видях кървави стълкновения, неравностойни битки; и двете страни са въоръжени [...] но каква разлика в оръжията! Пистолети 22-ри калибър, срещу карабини M-1, базуки срещу гранати Молотов.Justo Igor de León Loyola, La noche de Santo Tomás, Ediciones de Cultura Popular, Mexico, 1988.
Независимо от тези обстоятелства студентите от политехниките защитават колежите си от атаките на военните повече от 12 часа. Мексиканското правителство никога не прощава на политехниките за оказаната съпротива. Френското списание „Л'Експрес“ () публикува, че 15 души умират в битките и се изстрелват повече от 1000 куршума; правителството докладва само за 3 убити и 45 ранени.Juan Arvizu Arrioja, México 68: Toman Casco de Santo Tomás tras 12 horas de combate , El universal, Mexico, September 22 of 2008. Студенти от Санто Томас, които биват арестувани след окупацията на колежа от военните, казват в по-късни интервюта, че те били концентрирани във входовите фоайета и стреляли напосоки; те оцелели по чудо, но някои от приятелите им били достатъчно късметлии.
Погромът Демонстрацията
На 2 октомври 1968 г. около 10 000 студенти и гимназисти се събират на Площада на трите култури () в Тлателолко, за да протестират против действията на правителството и да слушат речи на свои представители. Заедно с членовете на НСС са събират много мъже и жени, които нямат нищо общо, а са само зрители на демонстрацията. Учениците се събират пред жилищен комплекс за мирна демонстрация. Сред техните възгласи се чуват „¡No queremos olimpiadas, queremos revolución!“ („Не искаме олимпийски игри, искаме революция!“). Организаторите не се опитват да разпуснат протестиращите, когато забелязват увеличеното военно присъствие в района. Над главите им кръжат 2 хеликоптера – 1 от полицията и друг от армията.
Сигналните ракети