Димитър Янакиев Болутов с псевдоними Димитър Зографски, Д. Зографов и Димитър Янакиев е български писател, преводач, църковен историк.
Биография Роден е на 19 октомври 1889 година в село Милославци, Пернишко, в семейството на български бежанци от Македония. Майка му Фания Апостолова е дъщеря на свещеник Георги Апостолов от Прилеп, деец на Българското възраждане в Битоля; като руска стипендиантка тя учи 5 години в Москва (1871 – 1876). По бащина линия чичо на Димитър Болутов е архимандрит Григорий (Болутов), игумен на Зографския манастир (1891 – 1909).
Учи най-напред в родното си село, а след това – в Солунската българска мъжка гимназия. Предполага се, че именно тогава става член на Вътрешната македоно-одринска революционна организация (ВМОРО). През пролетта на 1903 година, след солунските атентати, се налага да напусне гимназията и търси спасение при чичо си, който е архимандрит на Зографския манастир.
Става послушник в манастира и остава там до 1905 година, когато е изпратен да учи в Одеската семинария (1905 – 1908). След завръщането си става студент в Софийския университет, където избира специалността „Славянска филология“. Сред преподавателите му са Любомир Милетич, Беню Цонев и Александър Теодоров-Балан.
При избухването на Балканската война (1912) прекъсва следването си и се записва доброволец в Македоно-одринското опълчение. Служи във Втора нестроева рота на Скопската дружина. За проявен героизъм е награден със сребърен кръст „За военна заслуга“. През Първата световна война е военнослужещ на Добруджанския фронт (1916 – 1918) и участва в срещата на българските и руски войници на река Серет.
След войната става член на Българската комунистическа партия (1919 г.) и живее в Съветския съюз. Сътрудничи на съветски вестници и списания. След амнистията в 1931 година се завръща в България.
Установява се в София. Сътрудничи както на комунистическия, така и на некомунистическия печат. Публикува статии за руската литература, превежда Михаил Зошченко („Възвърната младост“) и Леонид Леонов.
Член е на ръководството на Всемирното общество за културни връзки със СССР (ВОКС), което в България се е конституирало като Българо-съветско дружество.
След Деветосептемврийския преврат е директор на издателството към Съюза на българо-съветските дружества и член на контролната комисия на съюза. От 1952 до 1955 година е коментатор в Българската телеграфна агенция.
Умира на 26 юни 1961 година в Банкя.
Съчинения Света гора-Зографъ въ миналото и днесъ. Издателство на Зографския манастир, 1943. Книгата е резултат на дългогодишни проучвания и събрани материали. Издава я под псевдонима Д. Зографски. Български исторически паметници на Атон. София, Наука и изкуство, 1961. Книгата представлява ново издание на Света гора-Зографъ въ миналото и днесъ. Изследва някои жития на светци, запазени в Зографския манастир, и превежда житието на Пимен Зографски. Публикува я под името Д. Болутов. Евреите и руската литература (1938) Съвременна руска литература (1941) Съветски писатели. Литературни портрети (1947). Второ издание на предишната книга за руската литература под ново заглавие.
Бележки
Литература Речник на българската литература (отг. ред. Г. Цанев). т. 3. С., 1982, 637
Категория:Български историци Категория:Български комунисти до 1944 година Категория:Македоно-одрински опълченци Категория:Български военни дейци от Първата световна война Категория:Носители на орден „За военна заслуга“ Категория:Родени в област Перник Категория:Починали в Банкя Категория:Родени на 19 октомври Категория:Починали на 26 декември Категория:Хора с архиви в Централния държавен архив Категория:По произход от Прилеп