Велѝки Пресла̀в (само Преслав до 1993 година) е град в област Шумен, Североизточна България. Той е административен и стопански център на едноименната община Велики Преслав. Населението на града към 15 юни 2025 година наброява 7944 жители по настоящ адрес,Таблица на адресно регистрираните по постоянен и по настоящ адрес лица, ГРАО. което го прави третото по големина населено място в областта.

Преслав е столица на страната от времето на Първото българско царство.promacedonia.orgpromacedonia.org В състава на Османската империя е селище, наречено Ески Стамболук (в превод: Стар Истанбул). След Освобождението на България през 1878 г. то се преименува на Преслав, а от 1883 г. е със статут на град. През 1993 г., с указ на президента на България – Желю Желев се преименува от Преслав на Велики Преслав.

География

Местоположение

Градът е разположен в северното подножие на Преславската планина, там където река Голяма Камчия излиза от пролома „Дервента“ и навлиза в хълмистата Дунавска равнина. Градът е исторически наследник на втората българска столица, чиито руини се намират на около 2 км южно от съвременния център. Разположен е в близост до областните градове Шумен (на 20 км) и Търговище (на 24 км).

Релеф и геоморфология

Релефът на самия град е разчленен, със средна надморска височина от около 130 – 150 метра. Територията е разположена върху ниски тераси и леко наклонени на север склонове. На юг градът е естествено заграден от стръмните склонове на рида Сиври тепе (част от Преславската планина), което му придава живописен полупланински облик.

Хидрографска мрежа

През източната част на града преминава река Голяма Камчия. Реката има решаващо значение за микроклимата и историческото развитие на селището. В близост до града се намират множество чешми, карстови извори, захранвани от варовиковите пластове на планината.

Почвени характеристики

Землището на града се характеризира с високо плодородни почви. Преобладават канелено-горските и алувиално-ливадните почви по поречието на реката. Тези условия са исторически предпоставка за развитието на лозарството, като районът е световно известен със своите бели вина и традиции в лозарството.

Климат

Градът е разположен в умереноконтиненталната климатична област. Зимата е сравнително мека поради защитата на планината от юг, но с чести мъгли по поречието на реката. Лятото е топло, но по-свежо в сравнение с градовете в откритата Дунавска равнина, благодарение на планинските бризове вечер.

Природни забележителности

На около 6 км южно от града се намира местността „Патлейна“, известна със своите находища на див рожков и естествени гори от цер и благун, които превръщат района в „белите дробове“ на града.

История Древност Рапорт върху изучаванията на праисторическите селища в Североизточна България от 1926 г. сочи, че още от началото на ХХ век е известна селищна могила, просъществувала през неолита, халколита и бронзовата епоха. Тя е наричана „Мъртвицата“ и е с диаметър 150 m и височина 5 m, като се намира на 0,5 km западно от града. Археологическо обследване разкрива и втора селищна могила в землището на Велики Преслав, която е датирана от неолита и халколита. Намира се в местността Гебеклисе на 2 km южно от града, на 150 m от река Голяма Камчия и е с диаметър 70 m и височина 5,5 m.

Ранно Средновековие

В местността Дели Душка, извън стените на по-късния средновековен град, са открити останки от трикорабна църква от първата половина на V век.

Градът възниква през втората половина на IX век по време на управлението на княз Борис I (852 – 889 г.) като военен лагер с укрепен дворец и гарнизон, разположен на 30 км от столицата на Първата българска държава Плиска. През 893 г., след Преславския църковно-народен събор, градът е обявен за столица на България, като се превръща и в седалище на първата българска книжовна школа. Преславската книжовна школа се развива като важен литературен и културен център в България и в славянския свят, където са служили изявените средновековни писатели и учени Наум Охридски, Константин Преславски, Йоан Екзарх, Презвитер Козма, Черноризец Храбър, Тудор Доксов и други.

Апогеят на културата в град Преслав е засвидетелстван в периода 893 – 972 г.Оксана Минаева, Лена Холмквист, „БЪЛГАРСКИ ПАРАЛЕЛИ НА ИЗТОЧНИТЕ НАХОДКИ НА МЕТАЛОПЛАСТИКАТА ОТ БИРКА“, Дигитална печатница „Летера“ 2012, ISBN 978-954-516-984-7 Градът се превръща в един от най-красивите и величествени градове на Югоизточна Европа, от който са съхранени значими паметници на Плисковско-преславската култура. Външният град е бил обкръжен от белокаменни стени. Конструкциите на портите, кулите и стените са подобни на тези в Плиска. Вътрешният град също е бил обкръжен със стена, където се намира комплексът на царския чертог: величествени каменни дворци като Големия дворец и Тронната палата с колони, а също богато украсената с мозайки, мрамор и керамични икони, кръгла църква и други.

Превземане на града през 971

В края на 60-те години на X век киевският княз Светослав I, подтикнат от византийския император Йоан I Цимиски, тръгва на поход към България и успява да завладее североизточната част на страната, включително големите градове Дръстър (дн. Силистра) и Преслав (971 г.). Той продължава похода си на юг и напада византийците, които в последвалата война влизат в Източна България първоначално като освободители и прогонват русите. Император Йоан Цимиски обаче решава да се възползва от създалото се положение и окупира източните български земи, включително Дръстър и Преслав, като пленява българския цар Борис II и заграбва преславската съкровищница. В чест на победата си император Йоан именува града на себе си, давайки му византийското наименование Йоанопол. Градът е освободен от цар Самуил през 976 г. и остава в български ръце до 1001 г., когато отново попада под византийско владичество. През 1053 г. Преслав е завладян и разграбен от печенезите.

След възобновяването на българската държава след въстанието на Иван Асен I и Теодор-Петър (1185 – 1187) Преслав отново се превръща в българска крепост. В обширната история на съвременника на въстанието Никита Хониат съобщава за Преслав, че е стар град и целият е от печени тухли.Христоматия по история на България: Из „История“ на Никита Хониат Сред археологическите находки от този период са керамичната икона на св. Теодор Стратилат, Преславското златно съкровище и керамичният иконостас от Дворцовия манастир, уникална колекция от оловни печати, ценна сбирка от епиграфски паметници, шахматна фигурка (пешка).

Османско владичество Преслав, под името Ески Истанболлук, е упоменат в произведението на турския хронист Мехмед Нешри Книга за описанието на света като една от крепостите на българския цар Иван Шишман. Градът е регистриран в османски тахрир от 1516 г., в регистър за джелепкешани в каза Шумен от 1573 г., в доклад от 1595 г. на дубровнишкия търговец Павел Джорджич, а също така в списък на джизие ханетата от 1620/1621 г. За по-късен дервенджийски статут на селището сочат данъчните облекчения в два документа от 1622 и 1624 г., а в своя доклад от 1640 г. католическият епископ Петър Богдан нарича града Приславан и сочи, че в него живеят около 6000 души. Към 1665 г. християнското население на града чувствително намалява – броят на регистрираните домакинства е само 53.

В епархийски списък (нотиция) от втората половина на XV в. Търново е посочен като митрополитски център с три епископии (Червен, Ловеч и Преслав) – бивши митрополитски катедри от ХІІІ – XIV в. Преславската епархия става самостоятелна от Цариградската патриаршия през 1871. Година по-късно 20 август 1872 г. архимандрит Симеон е ръкоположен за митрополит на Преславската епархия.

Освобождение на Преслав през 1878 г.

В началото на 1878 г., по време на руско-турска война от 1877 – 1878 г. руските части от Източния отряд се насочват към Ески Стамбул (Преслав). В близост до селището руските войски водят ожесточени боеве с части на базирания в Шумен 40 хиляден корпус на Мехмед Али паша, главнокомандващ османските сили на Балканския полуостров и командир на Източнодунавската армия. Освен с редовната турска армия, руските войски се бият и с черкезки банди, които по онова време върлуват по селата и тероризират мирното българско население. В сраженията между руските и турските войски нито една страна не успява да спечели надмощие и е сключено примирие, след което турските части се оттеглят към Шумен. В Ески Стамбул обаче остават черкезите, които продължават да грабят и тероризират местното население. Руските войски решават да се намесят и обезвреждат мародерите.

След Освобождението

След Освобождението през 1878 г. селището променя турското си название от Ески Стамболук (в превод: Стар Истанбул) на Преслав.Николай Мичев, Петър Коледаров, „Речник на селищата и селищните имена в България 1878 – 1987“, София, 1989.Raymond Detrez: Historical dictionary of Bulgaria, Scarecrow Pr., 1997, ISBN 0-8108-3177-5, стр. 173 През 1883 г. Преслав е обявен за град.

Население Численост на населението според преброяванията през годините:

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.: Численост Дял (в %)Общо 7694 100Българи 5190 67,45Турци 1004 13,04Цигани 593 7,7Други 31 0,4Не се самоопределят 58 0,75Неотговорили 818 10,63

Към 15 юни 2025 г. във Велики Преслав живеят 7944 души по настоящ адрес.Таблица на адресно регистрираните по постоянен и по настоящ адрес лица, ГРАО. Мнозинството от населението са източноправославни християни.

Управление

Кметовете на Велики Преслав след 1999 г. са: Рачо Кожухаров (1982 – 1991, 1999 – 2007), Димо Бодуров (2007 – 2011), Александър Александров (2011 – 2019) и Янко Йорданов (от 2019 г.).

Икономика

Към 2017 година най-големите предприятия в града са винарната „Винекс Преслав“, производителят на алуминиев фолио „Булфоил“ и супермаркетът „Йоми“.Класация по приходи от продажби за община Велики Преслав

През 1948 г. е създаден Държавен спиртен монопол „Преслав“ (днес „Винекс Преслав“). 70-те и 80-те години на XX век са годините в които се изнася много преславски коняк и вина за СССР и Западна Европа.

През периода 1980 – 2000 г. в град Велики Преслав основното производство е съсредоточено в Завода за автомобилни надстройки (ЗАН) „Преслав“ (по-късно „Преслав“ АД).

Транспорт

Автобусен транспорт

Автобусният транспорт в град Велики Преслав се обслужва основно от Автогара Велики Преслав, на адрес: ул. „Борис Спиров“ № 30А. Основните направления са към Шумен и съседните села. Междуселищните линии на Автогара Велики Преслав са по маршрутите: Велики Преслав – Смядово; Велики Преслав – Миланово – Мокреш – Драгоево; Велики Преслав – Имренчево – Мостич.

Линията Велики Преслав – Шумен е обслужвана от Шумен – „Пътнически автотранспорт“, който стопанисва Автогара Шумен. Повечето курсове минават през селата Кочово, Осмар, Троица и Хан Крум.

Железопътен транспорт

През 1936 г., с откриването на железопътната линия Хан Крум – Велики Преслав се открива жп гара в Преслав, тя прави връзка с железопътната линия София – Горна Оряховица – Варна. През 1999 г., с решение на правителството на Иван Костов в рамките на мащабна програма за закриване на нерентабилни и финансово губещи странични жп клонове на БДЖ е предвиден демонтажът на 12 второстепенни линии с обща дължина 304 км, сред тях е железопътната линия Хан Крум – Велики Преслав и съответно жп гара Велики Преслав. Спрени са пътническите превози. До 2002 г. по линията минават товарни влакове, след което е спряна от експлоатация.

Образование

Училищната мрежа в град Велики Преслав обхваща основно, средно общообразователно и професионално обучение. Градът има дълбоки традиции в просветното дело, датиращи от Преславската книжовна школа (IX – X век) и училищното дело през българското възраждане (XVIII – XIX век).

Общообразователни училища