„Старите и сегашни българи в тяхното политическо, народописно, историческо и религиозно отношение спрямо русите“ () е руска книга, издадена в три тома през периода 1829-1841 година. Автор на книгата е Юрий Венелин. Първо издание е през 1829 г., а второто през 1856 г.
Този труд прави известно името на българите сред по-широк кръг от руската общественост и повлиява на много българи, между които и на Васил Априлов, да осъзнаят своята народност.
Българско землище и численост Според автора българите са коренно население в Македония, главно такова в Дунавска България и Тракия, частно такова в албанските територии и съвместно такова в Тесалия.
По груби изчисления Венелин заявява, че броят им е 2 545 000, докато Павел Шафарик ги преизчислява в 1842 г. на 3 587 000. Съчинението излиза година след конференцията в Порос за определяне границите на Гърция и година преди султанския ферман за предоставяне на автономия на княжество Сърбия.
За населението в европейската част на Османската империя той пише:
Източници
Литература Древние и нынешние болгары в политическом, народописном, историческом и религиозном их отношении к россиянам. Историко-критические изыскания. Т. I. Москва, 1829 Древние и нынешние болгары в политическом, народописном, историческом и религиозном их отношении к россиянам. Историко-критические изыскания. Издание второе. Москва, 1856
Категория:Исторически книги Категория:Българска историография Категория:Българистика