Под наименованието Софийски светци се разбират група или няколко групи светци от различни клонове на християнството и свързвани с историята на град София, България – столица на страната от 1879 г., както и на Сердикийския епископски диоцез (по едно от старите имена на града – Сердика), който в най-големия си размер в 4 и 5 век, обхваща земите от Карпатите в Стара Унгария на север и Черно море – на изток до Калабрия в Италия – на запад включително, а Св. Климент, първи епископ на Сердика и папа РимскиВенцислав Каравълчев, Св. Климент, папа Римски – първи епископ на София, Двери на православието, 21 МАЙ 2012 е личен на светите апостоли Петър и Павел ученик, пратен да я управлява.
Десетте Софийски светци Десетте Софийски светци са: Свети мъченик Потит Сердикийски родом от Сердика, умрял през 160 г. също там или в Трикарико, Южна Италия, Чества се на 14 януари; Свети свещеномъченик Георги Софийски Нови, родом от Кратово (сега в Северна Македония), умрял през 1515 г. в София, тогава в Османската империя. Чества се на 11 февруари; Свети мъченик Георги Софийски Стари, родом от София, умрял през 1437 г. в Одрин (сега Едирне, Източна Тракия, Турция). чества се на 26 март; Свети великомъченик Николай Нови Софийски, родом от Янина, Епир, умрял през 1437 г. в София. Чества се на 17 май; Свети мъченик Константин Софийски, родом от Пиротско (районът на град Пирот в Западните покрайнини, сега в Република Сърбия), умрял през 1737 г. в София. Чества се на 21 май; Свети мъченик Георги Софийски Най-нови, родом от София, умрял през 1530 г. в същия град. Чества се на 26 май; Свети свещеномъченик Терапонтий Софийски, родом от град Трън, тогава в Османската империя, умрял през 1555 г. в София. Чества се на 27 май; Свети преподобни Софроний Софийски, родом от с. Пенкьовци, Габровско и//или е бил свещеник в село Пенкьовци, в близост до градовете София и Перник (в Трънско). Умрял през 1515 г. в Бесарбовския скален манастир. Чества се на 28 май; Свети свещеномъченик Симеон Самоковски и Софийски, родом българин, умрял през 1737 г. в София. Чества се на 21 август; Свети преподобни Пимен Зографски, родом от София, умрял през 1620 г. в Черепишкия манастир. Чества се на 3 ноември.
Други Софийски светци Към Софийските светци могат да бъдат отнесени и ред други хора от различни християнски деноминации и живели в различни епохи.
Ранно християнство
Радващата се на всенародната почит в България света мъченица София, майка на трите свети мъченици – Вяра, Надежда и Любов (наречени на основните християнски добродетели: вяра, надежда, любов). Името ѝ си свърза с идеята за Премъдростта Божия (грц. Αγία Σοφία), което е и едно от имената на Исус Христос, а оттам е и името на християнската катедрала „Света София“ и на града, а младият Христос е негов светец-покровител. Когато е 12 години той проявява Своята Божествена Премъдрост, проповядвайки във Втория Йерусалимския храм: „А Младенецът растеше и крепнеше духом, като се изпълняше с мъдрост; и благодат Божия беше върху Него“ (Лука 2:40). „... И когато Той стана на дванайсет години, те отидоха в Иерусалим по обичая на празника...“ (Лука 2:42). „... Подир три дни Го намериха в храма, да седи между учителите“, „... всички, които Го слушаха, чудеха се на разума и отговорите Му“ (Лука 2:47). Тъй като „Божествената премъдрост“ т.е. Христос е предмет на постоянно преклонение неподвластно на специален ден, то празникът на светиците (17 септември) е приет за Ден на София. Св. Климент папа Римски и пръв епископ на Сердика, роден в град Рим около 50 г., умрял в околностите му или на полуостров Херсонес (Крим) около 100 г.. Раннохристиянски светци и мъченици от античната Сердика, т.е. голям брой хора, загинали мъченически на арената или разпънати пред градските му врати в некропола му, както е било прието в езически Рим. Всички тези места са непосредствено близо до късноантичната катедрала „Света София“, която е построена върху християнски мартириум – малък храм върху гроба на неизвестни по име днес християнски светци мъченици, вероятно убити на арената и погребани на това място.
Средновековие
Свети равноапостолни цар Константин Велики (Константин I, член на Римската тетрархия), „Покръстител на Света“ – чества се на 21 май, живял дълго време в града и управлявал оттук (подвластната му част на) Римската империя; Света царица Елена – чества се на 21 май – неговата майка от император Констанций Хлор. Живяла е заедно с него в града. Известна и с това, че е открила Гроба Господен в Ерусалим и Светия кръст, на който е бил разпнат Исус. Свети преподобни Иван Рилски чудотворец (св. Иван Средецки и Рилски) – чества се на 19 октомври – небесен закрилник и покровител на България и българския народ. Започва отшелничеството си в околностите на София и дълго време пребивава там. След успението му (безметежната му смърт) с грижата на Cвети цар Петър Български в 946 г. мощите му са положени в ротондата „Свети Георги“ в София където почиват 250 години, след което са отвлечени от града от маджарите в 1183 г. Те (останките на Иван Рилски) извършват чудо и унгарският архиепископ онемява, което така потриса крал Бела III, че той бързо връща мощите на светеца на София. Остават в града до тържественото им пренасянето от цар Иван Асен I за да укрепят новата столица на България – Търново през 1195 г. При тържественото им връщане в Рилския манастир в 1469 г. те отново престояват няколко дена в ротондата „Свети Георги“ в София. Свети благочестив крал Стефан (Стефан Урош II Милутин), наричан и Свети Крал – чества се на 30 октомври. Стефан Сръбски се е ползвал с голямо уважение сред българите, той е първи братовчед по линия на дядо му Стефан Първовенчани със софийския севастократор Калоян, племенник на цар Иван Асен II. Кралят се жени за Анна Българска, дъщеря на цар Георги I Тертер, и от този брак се раждат крал Стефан Дечански и Анна Неда – българска царица, съпруга на цар Михаил III Шишман Асен и майка на българския цар Иван Стефан. Свети Крал е ревностен в православието – изпълнява своето обещание колкото години царува, толкова църкви и манастири да построи в Сърбия. Най-забележителни сред тях са манастирите Грачаница до Прищина и „Св. Стефан“ до с. Банске при гр. Звечан – и двата в Косово. На Хилендарския манастир в Света гора подарява воденици и построява голям храм и кула за защита на манастира от пиратски нападения, а особено – срещу атаките на Каталунската компания. Побеждава в съюз с византийски войски турците и алмогаварите в Тракия и Мала Азия и построява църкви в Йерусалим, Цариград и Солун, както и странноприемница за поклонниците-славяни в Йерусалим, прави щедри дарения на църквите и манастирите в Западна България и Македония. В изпълнение на личното желание завещано от Светеца Крал мощите му са пренесени в София в 1460 г. По време на османската власт, както предава Йордан Иванов, мощите на Стефан Милутин са били в църквата „Св. Архангели“ и по една или друга причина, обикалят почти всички софийски църкви, но никога не напускат София. Тленните останки на Стефан Милутин са пренесени около 1797 – 1804 година в Люлин планина при Горнобанския манастир за да бъдат скрити от ордите на Осман Пазвантоглу, владетел на Видин, след което се върнати на старото им място в града. Днес (около началото на 21 век) те се пазят в софийската църква „Света Неделя“, дълго време наричана от софиянци „Свети Крал“. При Освобождението софиянци вярват, че светецът е спомогнал да не бъде опожарена София от турците, като се явил насън на пашата, и заедно с руските войски отслужват тържествена служба в негова чест. Опитите на сърбите да отнемат останките на краля датират още от времето на Иван Грозни – първоначално сърбите пробват да ходатайстват пред султана за пренасяне на мощите, този първи опит е неуспешен, след което изпращат делегация от Печката патриаршия до Иван Грозни, но и първият руски цар отхвърля просбата да се застъпи за пренасяне на мощите пред турския султан; те се надяват на Иван Грозни, тъй като е далечен потомък по майчина линия на династията Бранковичи. Друг опит на сърбите за пренасяне мощите на Стефан Милутин извън София е от 2006 г., след като става неизбежна косовската независимост, но Българската православна църква отклонява и този път опита на Сръбската православна църква да изземе мощите на светеца.
Възраждане
Васил Левски който освен, че е бил дълбоко вярващ християнин и дякон, както е посочил и на изповядващия го свещеник в предсмъртния си час, преди да бъде обесен от турците, е основал революционните комитети в София и околните селища, посрещан е в манастирите около града, причестявал се е там не като мирянин, а като дякон (което ще рече разкайващ се и отдаден на Бога монах), пял е, според преданията, в софийските църкви. Обесен е от турците и е погребан в (околностите на) София – близо до мястото на неговия паметник в по-късния Център на София. По време на разкола в БПЦ е канонизиран за светец в 1996 г. от синода на Пимен Неврокопски, като „преподобний мученик Игнатий дякон Левски“, иконата му е изрисувана от зографа Стоян Недев от Велико Търново, но след обединението на 21 юли 2004 г. това, не е канонично потвърдено. Манастирът „Света Троица“ при село Дивотино пази чудотворна икона, ударена от турски куршум, който, изстрелян срещу Дякона, когато той се е крил в храма, я повредил, после рикоширал и убил на място заптието, което стреляло. Харманлийски иконописец Георги Янев, изографисва Левски, но без ореол, в новия православен храм в село Светлина, Димитровградско. Във Видин в катедралния храм „Св. Димитър“ в северната му част при престола на св. Иван Рилски има стенопис, където лицата на войниците, изпратени от българския цар Петър I да занесат дарове на св. Иван, са портрети на Васил Левски, Христо Ботев, Любен Каравелов, Георги Бенковски и Тодор Александров.
Съвременност Католически 4 светци: Никополски католически епископ Евгений Босилков, след съдебните процеси срещу католическите свещеници, екзекутиран от комунистите в София в нощта на 11 срещу 12 ноември 1952 г. и погребан в града в незнаен гроб, провъзгласен за „блажен“ на 15 март 1998 г. във Ватикана от папа Йоан Павел II, поменава се на 13 ноември от всички католици. Българските католически свещеници от Софийско-пловдивска епархия Камен Вичев, Павел Джиджов и Йосафат Шишков, също убити тогава от комунистите и погребани в града в незнаен гроб са провъзгласени за „блажени“ на 26 май 2002 г. от папа Йоан Павел II на тържествена меса, отслужена на централния площад в Пловдив, поменават се на 13 ноември от всички католици.
Вижте също
Външни препратки
Исторически преглед на Софийска епархия, Официална публикация на Българската Патриаршия Жития, празници и събития по векове, Български православен каталог
Източници