Никозия (; ) е най-големият град на остров Кипър, столицата на Република Кипър и на частично признатата Севернокипърска турска република. Населението на града през 2012 година е 276 410 души. Градът е разположен на река Педиео (Πεδιαίο). Така наречената „Зелена линия“, демилитаризирана зона, поддържана от ООН, го разделя на две различни по големина части. Южна Никозия е столица на Република Кипър с гръцко население, а Северна Никозия – на Севернокипърската турска република с турско население. Това го прави последната разделена столица в света. Никозия е търговски и промишлен център – готови облекла, кожарство, керамика и други. Ядрото на града, затворено от Венецианските стени, включва изобилие от музеи, древни църкви и средновековни сгради. Частта, развита извън стените е превърната в модерна среда за живеене, бизнес и културен център. About Cyprus/Nicosia: From the ancient Kingdom of Ledra to the last divided capital in the world
Наименования През дългото си съществуване островът, а заедно с него и Никозия, са владяни от различни държави с различно ниво на развитие и култура. Поради това градът на няколко пъти е получавал съвсем нови имена.
най-древно име – Ледра управление на Птолемеите (4 век пр.н.е.) – Лефкотея, Лефкон, Лефкотеон проникване и разпространение на християнството, което започва през 4 век – Лефкосия или Ледри завземане от Византия през 965 година – Калиникисис при ромейския император Константин VII Багренородни – Кермия при идването на династия Лузинян – Никозия
История Античност
Историята на града започва от времето, когато долината Месаория и Никозия са единствените територии в Кипър, населени още през халколита. Това, което прави града уникален през Бронзовата епоха в сравнение с други населени места е фактът, че той продължава да процъфтява, докато много от останалите са престанали да съществуват. Official page of the Leventis Municipal Museum of Nicosia/Nicosia Gallery Градът е много стар, едно от дванадесетте царства на древния Кипър, основан от ахейците след края на Троянската война. Следи от него, датиращи от праисторически времена, са били открити в некропола „Агия Параскеви“, разположен на южните склонове на Никозия. Те доказват, че тук е съществувало население още през 16 век пр.н.е. В други части на Никозия са намерени руините на сгради и древни гробници от праисторически времена, елинистическата, римската, византийската епоха и по-късни периоди.
През 9 – 8 век преди новата ера на мястото на днешна Никозия се формира древногръцкият град държава Ледра. По-късно той е напълно разрушен от локални войни и земетресения. В периода 325 – 358 г. пр.н.е. върху руините на древна Ледра възниква ново селище, наречено Лефкон, по името на сина на Птолемей I. С течение на времето то се трансформира на Лефкосия. История Никосии
През първото хилядолетие преди новата ера, когато на острова започват да се обособяват градове-държави, Никозия не може да се похвали нито с тяхната сила, нито с просперитета им, тъй като повечето са разположени главно по крайбрежието, което благоприятства по-бързото им разрастване. За първи път градът-държава Ледра (Λήδρα) се споменава през 672 г. пр.н.е., когато е управляван от крал Онасагорас. Той е девети в списъка на царствата, които плащат данъци на асирийския владетел. Ледра остава политически подчинен на силните близки държави до римския период, преминавайки последователно в ръцете на египтяни, перси и македонски наследници на Александър Велики. През тези векове Никозия е просто само едно малко градче. Това продължава до разпадането на градовете-държави, когато през 3 век пр.н.е. островът попада под управлението на Птолемеите, владетели на Египет. Тогава градът започва активно да използва природните си ресурси и географското си положение в центъра на острова.
Никозия, която по времето на Птолемеите е наричана Лефкотея, става известна като Лефкосия или Ледри през 4 век, началото на проникване на християнството на острова, когато градът все още е малък. През Римската епоха и до това време Ледра остава малко селище. Въпреки това градът е посочен като епископско седалище. През 348 година негов първи епископ става Трифилиос, който по-късно е канонизиран. Според традицията, той е ученик на Свети Спиридон, епископ на Тремитус.
Между 647 и 965 година Кипър е подложен на многократни нападения от арабите и киликийските пирати. Голяма част от населението на крайбрежните райони, спасявайки се от грабежи и опустошителни набези, се преселва в централните зони на острова, главно в Никозия.
През същия век Никозия става административен център и столица на Кипър. След завладяването на острова от Ричард Лъвското сърце през 1191 година и впоследствие продаването му на феодалната династия Лузинян, градът става столица на Франкското кралство на острова и остава такава до 1489 година. Продължава да бъде столица по време на венецианското нашествие (1489 – 1570), при османското владичество (1570 – 1878) и в периода на британска окупация (1878 – 1960). През август 1960 година Никозия е приета и за столица на свободната Кипърска република.
Византийски период (965 – 1191) През около 965 година, когато Кипър се присъединява към Византийската империя, градът е наречен Калиникисис, което име може да се прочете в някои жития като тези на Свети Трифилиос и Свети Спиридон. В някои църковни документи се среща и като Градът на белите богове. Император Константин VII Багренородни го нарича Кермия или Лефкосия. Official page of the Leventis Municipal Museum of Nicosia/Byzantine Gallery
През 10 век в града е изграден замък, който става седалище на византийския управител на Кипър. Някои автори и историци твърдят, че по това време Никозия е била заобиколена от крепостна стена, въпреки че това никога не е било потвърждавано от археологическите проучвания. Последният негов управител от този период е Исак Комнин, който се самопровъзгласява за император на острова и го управлява от 1183 до 1191 година.
Рицарите тамплиери (1191 – 1192) През 12 век Ричард Лъвското сърце е един от водачите на Третия кръстоносен поход. Когато флотът му е на път към Светите земи, един от корабите се отклонява и акостира в Лимасол. На него е годеницата му Беренгария от Кралство Навара, която е пленена от Исак Комнин, известен с омразата си към латинците. В отговор на това кралят стоварва войските си на острова, които плячкосват всичко по пътя си и на финала обсаждат Никозия. Ричард I разбива Исак Комнин при Треметусия, село, намиращо се по средата между Никозия и Фамагуста. Кипърският владетел е пленен и с това византийското управление на острова приключва.
Завземането на Кипър от Ричард Лъвското сърце и рицарите кръстоносци през 1191 година полага началото на важен период в историята на острова и утвърждава Никозия като негов главен град. След кратко управление английският крал го продава на рицарите тамплиери, за 100 000 златни византиона. Official page of the Leventis Municipal Museum of Nicosia/Frankish and Venetian Gallery
Тамплиерите установяват ръководството на управлението си във византийския замък. Тяхното господство обаче е прекалено репресивно и на Великден, на 11 април 1192, жителите на Никозия въстават и водят тежка битка с рицарите. Те успяват да прогонят тамплиерите извън града, които от своя страна, разрушават замъка почти до основи. Малко след това орденът препродава острова на франкската фамилия Лузинян и новите собственици основават средновековното Кипърско кралство със столица Никозия.
Владение на франките (1192 – 1489)
Ги дьо Лузинян умира две години по-късно, след като е успял да създаде и управлява първата френска територия в Близкия изток. За да затвърди позициите си в Кипър, брат му Амори дьо Лузинян, негов наследник, кани голям брой французи и други европейци да се заселят на острова. Така в страната пристигат много благородници, търговци, кръстоносци и авантюристи от Франция, Йерусалим, Триполи, Антиохия, кралство Армения и други. Official page of the Leventis Municipal Museum of Nicosia/Colours of Medieval Cyprus Лузинян поделя земята между благородниците и Никозия е обявена за столица на кралството. Първенците и кралете на Кипър живеят в града, а новата общност е създадена от френски рицари и аристократи с нови закони и институции. Кралят налага сурова феодална система и по-голямата част от кипърците получават статута на крепостни селяни. В Никозия се приемат същите закони и правила като съществуващите в Йерусалим.
По време на управлението на Лузиняните в Никозия са построени много дворци, имения, църкви и манастири. След разрушаването на Саламин и Фамагуста от арабите през 647 година, архиепископът получава разрешение от папата да се премести в Никозия. По този начин, градът още един път се утвърждава като столица на кралството. Римокатолическата църква се организира и с цел да наложи своята власт над жителите на острова изгражда прекрасни готически църкви и голяма катедрала, запазени и до днес. Така градът става главно седалище на Латинската църква в Кипър.
По това време Никозия има периметър от 15 km и е украсена с красиви, големи сгради, включително дворци, църкви и първия замък на Лузиняните, построен през 1211 година от крал Анри I. На печатите на краля и неговата майка, замъкът е изобразен с една или две кули и надписа „Civitas Nicosie“. През 1368 година, по време на управлението на Петър I, е издигната нова, висока кула, наречена Маргарита, а до нея е построена църквата „Misericordia“. В подземната част е организиран затвор, който също се нарича Маргарита. По-късно, Петър II разрушава кулата във връзка с укрепването на града. Посетители от тази епоха са изумени от градините с техните лимонови дървета, лозя, нарове и палми. Никозия е осеяна с широки и тесни улици, площади и дворци, както и с много пазари. Лузиняните издигат нови защитни стени около града, в които са оставени доста врати. Сред тях са Портата на Свети Андрей, на Света Параскева, Арменската порта, Пафоската порта и други.
Следващите години са изключително трудни за населението. Тогава започва и завършва войната с генуезците (1373 – 1374), а около 50 години след това – и с мамелюците (1424). През 1374 Никозия е окупирана и ограбена от генуезците, а през 1426 е завзета и отново ограбена от мамелюците на Египет. Λευκωσία/Ιστορία της Λευκωσίας Кипър е нападнат от рояци скакалци, а малко по-късно е ударен тежко от чумата. Важен момент в този период е появата на Елена Палеологина, дъщеря на Теодор II Палеолог, деспот на Морея. Първата гръцка кралица на Кипър е жена със силна индивидуалност. Тя фаворизира Православната църква и гръцката култура и православието на острова получава стимул за развитие по време на нейното управление.
През 1468 година крал на Кипър става Жак II Лузинян и избира за своя съпруга и кралица венецианката Катерина Корнаро. Този избор носи на Венецианската република някои търговски и други привилегии в страната. През 1473, когато Катерина е вече бременна, след внезапно заболяване Жак II умира и в завещанието си определя кралицата за регент на бъдещото им дете. Няколко месеца по-късно се ражда синът им Жак III, който също умира, преди да е навършил една година. Катерина Корнаро управлява Кипърското кралство близо 15 години – от 1474 до 1489, но е принудена да отстъпи короната си на Венецианската република. Задължена е да напусне острова и на 14 май 1489 заминава за родината си, установява се в град Асоло и живее там до смъртта си през 1510 година. Това е и краят на средновековното кралство Кипър.
В края на управлението на Лузиняните в Никозия има 250 църкви, а градът е много по-голям, отколкото по времето на венецианците – следващите, които поемат властта в столицата. Гробовете на франкските владетели се намират в католишката катедрала „Света София“, която в днешно време попада в северната, турска част на града и е превърната в джамия. Ledra Properties/H ΕΝΤΟΣ ΤΩΝ ΤΕΙΧΩΝ ΠΟΛΗ – Ιστορία
Венецианско владение (1489 – 1571)