Боян Мага, също срещан и като Баян, Боян Магесник, а и с християнското си име Вениамин, е син на цар Симеон I. Описван е от средновековните книжовници като човек, умеещ да се превръща във вълк и владеещ чудодейни сили. Без да има исторически доказателства, проф. Николай Райнов, Петър Димков и други съвременни автори го смятат за основоположник на богомилството.

Дамян Попхристов и доцент Веселина Вачкова твърдят, че Боян Мага е получил висше посвещение в Сирия, която в тези времена била център на езотериката.

Исторически извори За Боян Мага свидетелства кремонският епископ и историк Лиутпранд през 949 г., посланик на немския император Отон I в Цариград:

„Той (Симеон) имал два[ма] синове; единият се наричал Баян, а другият, който и до ден днешен още живее и здраво управлява българите — Петър. Баян обаче бил изучил магията дотам, че от човек ставал веднага на вълк и на какъвто друг звяр поиска.“.Веселин Бешевлиев, Гръцки и латински извори за вярата на прабългарите. – ИЕИМ, 8 – 9, 1929 г.стр. 165

Византийски хронисти също пишат, че Боян Мага приемал формата на различни животни – вълк и орел.

Друго автентично средновековно произведение, което представя митологизирания образ на този български княз, е руският източник „Слово за похода на Игор“ (Слово о полку Игореве), където Боян Мага е описан по същия начин, както в бележката на Лиутпранд:

„Таз песен да започнем за станали събития, за истински неща, а не с измислиците на Боян! Боян е вещ в словата, но щом засъчинява, в дървета се оплита и като вълк се скита, като орел под облаци облита. За прежни времена на битки щом си спомни, соколи десет пуска срещу ято лебеди и първият догонен лебед пее за грохналия Ярослав, за храбрия Мстислав, заклал Редед пред полкове касожски, за аления Роман Святославич. Но не соколи десет срещу ято лебедово е Боян изпратил, братя, а своите пророчески умели пръсти върху живи струни е полагал и те за княжеската слава са гърмели“.Слово за похода на Игор (Слово о плъку Игоревѣ) в превод на Красимир Георгиев, София, 2015 г.

Легенди Георги Раковски в „Народна българска песен“ представя княза като вожд на българската войска в народната песен за Боян Магьосника, в пълното му бойно снаряжение и сила, неотстъпващ на баща си цар Симеон:„Трещи! Плющи! Боян напред върви,клин си върти, път прави, Златна врата гледа!Семо гърци троши, над глава му орле фърчи!та уплаши мегкушави гърци, тии назад бягат!Ей, Семо! Семо! Български царю! (Раковски 1984б: 76).

„Боенец“ е буйно, несключено хоро, което се играе през Велики пости в Североизточна България и се свързва с името на Боян Мага. Част от пролетния фолклорен цикъл е празникът „Буенец“ (буенек, боеница, боеника данец, буенак) при деня на Свети Княз Боян Български, който е историческа личност, екзекутиран за противопоставяне на официалната тогава държавна религия, брат на прапрапрадядото на княз Боян-Венеамин.

Животът на княз Боян Магьосника е митологизиран.

Епоха След смъртта на Симеон Велики се възцарява багренородният, но трети по старшинство син Петър.

Цар Петър I подобно на дядо си Борис I и прадядо си Пресиян, отчитайки сериозното усилие, което са стрували на България непрестанните войни, не подкрепя антивизантийската позиция на голяма част от българската аристокрация и води съглашенска политика. Допуска усилването на византийското църковно влияние и се занимава повече със схоластични въпроси, отколкото с държавно строителство.

В това време се заражда в България и се разпространява широко богомилството. Пет години след падането на Преслав в 971 г. при сина на цар Петър – Борис II, византийците са прогонени в 976 г. от Североизточна България, тя е освободена и заедно с отвъддунавските области е под скиптъра на цар Самуил. Споменава се, че това извършват Боян и Петър. Дали споменатото наистина е точно за тогава (в „Записките на Готския топарх“, в които пише за българската армия, преминала Дунав и настъпила в завладяната от византийците част на oтвъддунавска причерноморска България, те не са споменати) или за византийски поражения в по-ранно време, и дали този Боян е или не е князът магьосник, не може със сигурност да се установи.

Литературен образ Историческата личност на княз Вениамин (Боян) е преобразена много отдавна в художествения образ на Боян Магьосника. Произведенията на Николай Райнов, Юрий Венелин, Димитър Маринов, Александър Тодоров, Васил Пундев, Георги Константинов, Цветан Минков, Петър Карапетров, д-р Найден Шейтанов и т.н. надграждат народната легенда и създават един красив, идеализиран, романтично мистичен образ на български закрилник, създател на богомилството и европейски просветител, което, макар да е художествена измислица (проф. Николай Райнов не е историк и никога не е имал претенции да е такъв), дълбоко заляга в разпространеното възприятие за този средновековен български княз.

Други На Боян Мага е наречена улица „Боян Магесник“ в кварталите „Подуене“ и „Христо Смирненски“ в София ().

Вижте също Скулптура на Боян Мага

Източници и литература

Юлия Йорданова, Полемични полета (М. Арнаудов, Д. Маринов) ЮлияЙорданова Боян Магьосника - медийният му образ между историята и литературата https://www.academia.edu/120086690/%D0%91%D0%BE%D1%8F%D0%BD_%D0%9C%D0%B0%D0%B3%D1%8C%D0%BE%D1%81%D0%BD%D0%B8%D0%BA%D0%B0_%D0%BC%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D0%B9%D0%BD%D0%B8%D1%8F%D1%82_%D0%BC%D1%83_%D0%BE%D0%B1%D1%80%D0%B0%D0%B7_%D0%BC%D0%B5%D0%B6%D0%B4%D1%83_%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%8F%D1%82%D0%B0_%D0%B8_%D0%BB%D0%B8%D1%82%D0%B5%D1%80%D0%B0%D1%82%D1%83%D1%80%D0%B0%D1%82%D0%B0 Николай Райнов, Богомилски легенди, С, 1912 г. Кой е принц Боян Мага и какво е открил в рицарските подземия на Малта проф. Николай Райнов

Външни препратки SYMEON: BAJAN (Beniamin), fmg.ac

Категория:Български князе Категория:Крумова династия Категория:Първа българска държава Категория:Българска аристокрация Категория:Родени във Велики Преслав Категория:Прототипи на литературни герои Категория:Български езотерици Категория:Български дипломати