Мара Петрова е първата българска композиторка.
Биография Мара Петрова е родена на 15 май 1921 г. в гр. Сливен. Завършва Българската държавна консерватория през 1946 г. със специалност композиция при проф. Веселин Стоянов, пиано при проф. Панчо Владигеров и оркестрово дирижиране при проф. Марин Големинов. От 1948 г. е член на Съюза на българските композитори. Създава самобитни и ярко национални творби. Работила е в много области на музикалната култура – педагог (в Полувисшия педагогически институт в гр. София, доцент), редактор, общественик. Има една издадена авторска плоча – Балкантон ВСА 1300/461. Завещава на Съюза на българските композитори имуществото и архива си.
Творчество „Подранило“, детска оперета „Соната за цигулка и пиано“ (1988) „Симфония Април 1876 г.“ (1981) „Младежка сюита“ (1953) „Уветюра Моята Родина“ (1959) „Танц-поема“ (1966) „Софийска сюита“ (1969)
Песни Създава множество хорови, солови и масови песни; над 260 детски и обработки на народни песни. „Синеоката“ (1947) „Люлчина песен“ (1953) „Легенда за Апостола“ „Хорал за Христо Ботев“ „Поема за моя роден град“ „България“, за детски хор, текст Христо Черняев и др.
Литература Беливанов, К., Очерк за Мара Петрова, 1981, обложка грамофонна плоча „Балкантон“. Българска цигулкова литература, Провадия, 1992, редакция професор Неделчо Тодоров. Съюз на Българските композитори
Категория:Български композитори Категория:Родени в Сливен Категория:Починали в София Категория:Възпитаници на Националната музикална академия