Мезоамерика ( – среден) е историко-културен регион на северноамериканския континент включващ южната половина на Мексико, териториите на Гватемала, Ел Салвадор и Белиз, както и на запад Хондурас, Никарагуа и Коста Рика. Това е една област, определена от сходни култури, които са просъществували продължително през историята на местния регион.
Особености Културното единство на мезоамериканските народи се отразява в няколко характерни особености; Пол Кирхоф ги идентифицираКирхоф, 1943 г. въз основа на следните дадености изброени по-долу като прилики.
Прилики между мезоамериканските народи селскостопанска икономика, отглеждане на царевица, използване на два календара ритуален 260-дневен календар и граждански 365-дневен календар човешки жертвоприношения като част от религиозните ритуали, каменни сечива и материали и непознаване на черната металургия.
По този начин мезоамериканските народи се разграничат от американските съседни народи на север и на юг.
Основни народи Обособяването на Мезоамерика продължава няколко века. Преди испанската колонизация през 15 век съществува мозайка от езици и етнически групи. Сред тях по-централно място заемат културите: на ацтеките, на маите, на Теотиуакан, на сапотеките, на миштеките, на олмеките и тараската култура.
Мезоамерика е била дом на много народи, някои от които едва сега започват да се изследват. Важен напредък на археологията в центъра на Мексико, и особено в Оахака, са разкопките на Алфонсо Касо, в Монте Албан, а в областите обитавани от маите – тези на екипа на Рикетсън (Ricketson) и изследването на селището Уашактун. Тези 2 съседни региона (сапотеки и маи) са напълно отделни културни явления, въпреки че съществуват предположения за общи елементи, които изискват обяснение.Litvak, 1985: 374 – 375
География на региона
По площ Мезоамерика е 1 000 218 км2. Условно това е полосата между 10° и 22° северна ширина. През 1939 г., описвайки културното пространство на Мезоамерика, Алфред Крьобер въвежда концепцията за „културни региони“Kroeber, Alfred (1947).
В смисъла на определението на Крьобер Паул Кирхоф очертава следните географски граници на Мезоамерика: северната граница започва с река Синалоа, в Синалоа, до басейна на Лерма. Оттам нагоре към реката Рио Сото ла Марина в Тамаулипас. Южната граница започва с река Улуа в Белиз, пресича реките на Никарагуа на полуостров Никоя в Пунта Аренас. Границите са гъвкави, което означава, че областта зависи от увеличаването или намаляването на ресурсите през дадени периоди. На запад Мезоамерика е ограничена от Тихия океан, а на изток от Карибско море с Мексиканския залив на североизток.
Източници
Вижте също Доколумбови презокеански контакти с Америка
Библиография Kirchhoff, Paul (2000), „Mesoamérica“ en Acta Americana: 92:107; reeditado en Dimensión Antropológica, (9), versión electrónica. Посетен на 30 май 2010. Kroeber, Alfred (1947), Cultural and natural areas of native North America, University of California Press, Berkeley. Litvak King, Jaime (1985), "Mesoamerica: events and processes, the last fifty years", en American Antiquity, 50(2): 374 – 382, Society for American Archaeology.
Външни препратки Национален Антропологически Музей в Мексико сити Национален Институт по Антропология и История Национална Археологическа Фондация на Ел Салвадор Хондураски Институт по Антропология и История Национален Музей на Коста Рика