Нòбеловата награда (, ) се присъжда всяка година на хора, които са провели забележителна научноизследователска работа, разработили са впечатляващи методи или умения или са направили изключителен принос за развитието на обществото в областите физика, химия, литература, мир и медицина или физиология. Днес мнозина смятат, че това е най-голямото световно признание. Наградените с наградата се наричат Нобелови лауреати.
Наградите започват да се раздават съгласно завещанието на Алфред Нобел, шведски индустриалец и изобретател на динамита. Той подписва завещанието си в Шведско-норвежкия клуб в Париж на 27 ноември 1895 г. Подбудите му са свързани с шока от пораженията, до които е довело неговото изобретение, и желанието да бъдат възнаградени хората, които служат на човечеството. Първата Нобелова награда е връчена на 10 декември 1901 г., пет години след смъртта на Нобел.
Церемонията по връчването на Нобеловите награди по традиция се насрочва на 10 декември, годишнината от смъртта на Нобел, в Стокхолм и в Осло. От 1902 г. насам всички награди, с изключение на наградата за мир, се връчват в Стокхолм, в Концертната зала, от краля на Швеция. Нобеловата награда за мир се връчва в Осло.
Всяка награда може да бъде връчвана най-много на трима номинирани. Наградите се състоят от златен медал, диплом, удължаване на шведското гражданство и парична сума. Към 2021 г. паричната сума е на стойност 10 милиона шведски крони (1,9 милиона лева). В началото е замислено тези пари да спонсорират бъдещата работа на наградените, но понастоящем повечето учени биват вече преустановили дейността си при тяхното награждаване.
Ако има двама победители в една категория, наградата се разделя поравно между тях. Ако победителите са трима, награждаващият комитет има правото да раздели поравно наградата между тримата или да даде половината на единия, а по една четвърт на другите двама. Честа практика е лауреатите да даряват парите в полза на научни, културни или хуманитарни дейности.
До октомври 2006 г. са връчени общо 781 Нобелови награди (763 на частни лица и 18 на организации). Няколко лауреати са отказали наградата. Може да има години, в които някои от наградите да не се връчат, но наградите трябва да се дават поне веднъж на пет години.
Наградата не може да бъде отнета. От 1974 г. наградата не може да се връчва посмъртно, т.е. номинираните трябва да са живи по време на номинацията.
История Алфред Нобел е роден на 21 октомври 1833 г. в Стокхолм, Швеция, в семейството на инженери. Нобел е химик, инженер и изобретател. През 1894 г. придобива металургичния концерн Bofors и го прави най-големия производител на въоръжение. По време на своя живот Нобел натрупва внушително състояние. По-голямата част от дохода си получава от 355-те си изобретения, сред които най-известното е динамитът.
През 1888 г. Алфред Нобел вижда във френски вестник собствения си некролог под името „Търговецът на смърт е мъртъв“, публикуван по репортерска грешка. Статията заставя Нобел да се замисли над това, как ще го запомни човечеството.
Първо завещание Сред архивите на Алфред Нобел са запазени две негови завещания, които показват как се е развивала идеята му да учреди фонд за присъждането на награди за различни постижения. Първото е съставено през 1893 г. В него той оставя 20 % от състоянието си за приятели и роднини, 17 % заделя за Стокхолмския университет, Австрийското дружество на приятелите на мира и Каролинския медико-хирургически институт, на който се поставя задачата да присъжда награди за успехи в медицината и физиологията. Останалите 63 % са предназначени за Кралската академия на науките в Стокхолм, за да дава награди за постижения в широкото поле на знанието и прогреса, включително и в изкуствата.Валерий Чолаков – Нобеловите награди [Учени и открития (1901 – 1982))] – Нобеловата фондация, 1983.
Второ и трето завещание Алфред Нобел е преценява, че в този вид завещанието му не е достатъчно ясно и точно, за да послужи като наставление за конкретна дейност, и решава да го измени, като написва второ завещание. На 27 ноември 1895 г., когато е вече сериозно болен, в Шведско-Норвежкия клуб в Париж той написва собственоръчно третия и окончателен вариант на своето завещание. Този последен документ обхваща четири страници и отменя всички негови предходни решения за разпореждане с неговото имуществото след смъртта му. След неговия подпис следват подписите на четирима свидетели. Нотариална заверка не е правена. Преди частта, свързана със създаването на фондация за награди, Нобел оставя твърди суми и ренти на 23 поименно описани лица. Определя цялото му състояние да бъде превърнато в пари, които да се вложат в сигурни акции и други ценни книжа и от тях да се образува фонд. Ежегодните приходи от този фонд да се разделят на пет части и да се разпределят както следва: една част да се дава за най-голямото откритие в областта на физиката, друга – за най-голямото откритие или изобретение в химията и трета – за открития в областта на физиологията или медицината. Останалите две части се определят за награждаване на хора, постигнали успехи в литературата или в движението за мир.Георги Димков: Алфред Нобел и Митаг-Лефлер – факти и въпроси, Математика и математическо образование, 2013.
На 10 декември 1896 г. Алфред Нобел умира във вилата си в Сан Ремо, Италия, от кръвоизлив в мозъка. Към този момент той е притежател на 355 патента и над 90 фабрики в 20 страни по света.
Завещанието на Алфред Нобел, съставено от него на 27 ноември 1895 г., е намерено в архивите му от неговите най-близки сътрудници и огласено през януари 1897 г.:Журнал „Компьюарт“. Календарь знаменательных дат. Николай Дубина
В завещанието пише, че изпълнители на последната воля на Алфред Нобел трябва да бъдат неговият секретар Рагнар Сулман и адвокатът от Стокхолм Рудолф Лилеквист. Отначало то е възприето скептично и предизвиква най-противоречиви коментари. Кралят на Швеция го нарича „национален предател“. В шведската преса се изказват мнения, че присъждането на тези награди може да доведе до корупция. Шведските националисти обвиняват космополитния Алфред Нобел за това, че наградата трябва да се присъжда без оглед на националност, вероизповедание и т. н. Правят се опити за унищожение на завещанието от страна на най-близките хора на Нобел – неговите племенници, синовете на братята му. Изобретателят никога не е имал семейство и неговите наследници са неприятно изненадани и силно засегнати от решението на техния богат чичо как да се разпореди със състоянието си. Двамата изпълнители на завещанието се принуждават да водят съдебните дела с наследниците, които продължават дълго време. Съдиите в шведския град Карлскуга се оказват по-благосклонно настроени към признаването на завещанието. Рагнар Сулман води разговори поотделно с наследниците и накрая успява да склони Емануел Нобел, сина на Лудвиг, който единствен е останал в Русия, за да управлява предприятието в Баку, да се откаже от своя дял. Емануел убеждава братовчедите си и най-накрая всички се съгласяват да се откажат от претенциите върху наследството на чичо си срещу минимална компенсация (около 6 % от всички активи), съставяща 2 милиона шведски крони със съвременна покупателна стойност около 6 милиона щатски долара.
Едва на 26 април 1897 г. завещанието е утвърдено от норвежкия Стортинг (Голямо събрание).
Нобелова фондация Изпълнителите на волята на Нобел, Сулман и Лилеквист, организират Нобелов фонд, който да се грижи за изпълнението на волята му и организира наградите. Те се заемат със създаването на устав на бъдещата Нобелова фондация. Още след смъртта на Алфред Нобел те са ликвидирали неговите предприятия, влагайки получените средства в ценни книжа и акции. Проектът за устав на фондацията след изготвянето му се дава за разглеждане на шведския риксдаг. Гласуването в парламента минава успешно, уставът се приема и след това се дава на краля за окончателно утвърждаване. На 29 юни 1900 г. идеята на Алфред Нобел най-после става реалност.
Съгласно инструкциите на Нобел, отговорен за присъждането на наградата за мир става Норвежкият Нобелов комитет, чиито членове са назначени през април 1897 г., скоро след влизането в сила на завещанието. След известно време са определени организациите, връчващи останалите премии. На 7 юни Каролинският институт става отговорен за връчването на наградата в областта на физиологията и медицината; на 9 юни Шведската академия получава правото да връчва наградата за литература; на 11 юни Кралската шведска академия на науките е призната за отговорна за връчването на наградите за физика и химия. Тези четири институции избират 15 попечители (по трима за всяка секция), които от своя страна избират членовете на дирекционния съвет на Нобеловата фондация, с изключение на председателя и заместника, посочвани от краля. Опекуните проверяват ежегодните отчети на съвета и решават дали той да бъде разпуснат. Съветът на фондацията има пет членове с трима заместници. Един от тях се избира за изпълнителен директор, който е всъщност административният ръководител на фондацията и се занимава с нейната ежедневна дейност. До 1948 г. този пост се заема без прекъсване от Рагнар Сулман, младият сътрудник на Алфред Нобел, който отделя повече от половин век от живота си за практическата реализация на завещанието.
На 29 юни 1900 г. е основан Нобеловият фонд с цел управление на финансите и организация на Нобеловите награди. В него са постигнати договорености за основните принципи при връчването на наградите, и през 1900 г. току-що създаденият устав на фонда е приет от крал Оскар II. През 1905 г. шведско-норвежката уния е отменена. От този момент Норвежкият Нобелов комитет отговаря за присъждането на наградата за мир, а шведските организации – за всички останали награди.
Категории Нобелова награда за физика
Нобеловата награда за физика се присъжда ежегодно от Кралската шведска академия на науките. Тя е една от петте Нобелови награди, учредени през 1895 г. съгласно завещанието на Алфред Нобел и връчвана от 1901 г. насам. Първият лауреат на тази награда е Вилхелм Рьонтген, германски учен, за откритието на рентгеновите лъчи. Наградата е най-престижното отличие, което един учен по физика може да получи. Церемонията по нейното връчване е всяка година в Стокхолм на 10 декември – годишнината от смъртта на Алфред Нобел.
Нобелова награда за химия
Нобеловата награда за химия се присъжда ежегодно от Кралската шведска академия на науките на учени в различни области на химията. Тя е една от петте Нобелови награди, учредени през 1895 г. съгласно завещанието на шведския индустриалец и изобретател Алфред Нобел. Първият лауреат през 1901 година е нидерландецът Якоб Вант Хоф.
Нобелова награда за физиология или медицина
Нобеловата награда за физиология или медицина се връчва всяка година на учени, допринесли в името на човечеството, със забележителни постижения в различни биологични науки. Най-напред наградата е давана за открития в областта на медицината и човешката физиология, но развитието на биологията и сродните ѝ дисциплини води до разширяване на обзора от възможни постижения.
Съгласно завещанието на Алфред Нобел, наградата се връчва от Нобеловата асамблея при Каролинския институт. През 1901 г. е награден първият лауреат – германецът Емил фон Беринг.
Нобелова награда за литература
Нобеловата награда за литература е една от петте Нобелови награди, учредени през 1895 г. съгласно завещанието на Алфред Нобел. Тя се връчва ежегодно на писател от която и да е страна, създал „в областта на литература най-забележителния труд с висши идеали“. Наградата се присъжда с решението на Шведската академия, която обявява името на избрания лауреат в началото на октомври. Французинът Рене Сюли Прюдом е първият получател на наградата.
Нобелова награда за мир