Гръцки езици

Елински езици (или най-общо гръцки езици) е обобщаващо название, термин от историческата лингвистика за целия клон от семейството на индоевропейските езици включващ различните форми, варианти и диалекти на гръцкия и античните му „побратими“. По съвременните и традиционни класификации, елинският клон има само една група и тя е гръцката езикова група; в този смисъл гръцки езици и елински езици са в повечето случаи синоними. Browning (1983), Medieval and Modern Greek, Cambridge: Cambridge University Press.Joseph, Brian D. and Irene Philippaki-Warburton (1987): Modern Greek. London: Routledge, p. 1. и като такъв се припокрива напълно с гръцки език. Терминът е уместен, за да се опише историческия контекст на други езици групирани с гръцкия (било днес или в античността), които са принадлежали в тази група и са били достатъчно обособени и отделни, както и неразбираеми за съответни говорители от различни езици.

Древногръцки и древномакедонски езици Степента на близост или отдалеченост между древногръцкия и древномакедонския не е напълно определена. Терминът елински езици обединява тези две издънки на същия клон от индоевропейското езиково семейство. В този смисъл, древномакедонският език не е просто побратим или диалект на древногръцкия, а пълноправен език извън групата на гръцките диалектиB. Joseph (2001): „Ancient Greek“. In: J. Garry et al. (eds.) Facts about the World's Major Languages: An Encyclopedia of the World's Major Languages, Past and Present. (Online Paper ). Древномакедонският език няма общо със съвременните езици на Балканите. Бил е говорим език в Древна Македония през първото хилядолетие преди новата ера. Заменен е постепенно от настъпващия език на колонизацията – койне. През 4 век пр.н.е древните гърци използват койне, който става лингва франка на цялото Средиземноморие и напълно маргинализира древномакедонскияEugene N. Borza (1992) In the Shadow of Olympus: The Emergence of Macedon, p. 94 (citing Hammond); G. Horrocks, Greek: A History of the Language and its Speakers (1993), ch.4.1.. От езика са останали само ограничен обем фрагменти, най-вече съдържащи лични имена

Еволюция на гръцките езици Някои лингвисти продължава да използват обобщаващото понятие Елински език, макар и в по тесен смисъл, за да обхванат в обща рамка няколкото съвременни форми, които се възприемат като отделни езицибел. пр.: Когато говорещите не могат да комуникират, говорейки всеки собствения си език, става дума за два отделни и обособени езика на базата на взаимна неразбираемостMosely, Christopher (2007): Encyclopedia of the World's Endangered Languages. London: Routledge, p. 232. и за да се разграничат от термина „гръцки език“, който предполага съвременния гръцки език. Статут на отделен език най-често се приписва на цаконския език, за който се смята че е единствен наследник на дорийския, а не на атическия, следван от понтийския и кападокийския от АнатолияEthnologue: Family tree for Greek.

Езикът грико или италийота от южна Италия също е неразбираем за стандартно-гръкоговорещитеN. Nicholas (1999), The Story of Pu: The Grammaticalisation in Space and Time of a Modern Greek Complementiser. PhD Disseration, University of Melbourne. p. 482f. (PDF ), за отделен статут се споменава и кипърският, макар това да е по-трудно доказуемо. За сравнение, напълно разбираемият йеванически език (гръцки език на евреите в Гърция) се смята за отделен език по културно-религиозни съображенияThorsten Roelcke (2003), Variationstypologie.. Гръцките лингвисти традиционно третират тези езици като диалекти на гръцкия езикG. Horrocks (1997), Greek: A History of the Language and its Speakers. London: Longman.P. Trudgill (2002), Ausbau Sociolinguistics and Identity in Greece, in: P. Trudgill, Sociolinguistic Variation and Change, Edinburgh: Edinburgh University Press.

Езиково родословно дърво

Класификация Древногръцкият е разклонение на Индоевропейското езиково семейство. Древният им вариант по всяка вероятност е бил близък на древномакедонскияRoger D. Woodard. „Introduction“, The Cambridge Encyclopedia of the World's Ancient Languages, ed. Roger D. Woodard (2004, Cambridge University Press, pp. 1 – 18), pp. 12 – 14.Benjamin W. Fortson. Indo-European Language and Culture. Blackwell, 2004, p. 405. и фригийския,Johannes Friedrich. Extinct Languages. Philosophical Library, 1957, pp. 146 – 147.Claude Brixhe. „Phrygian“, The Cambridge Encyclopedia of the World's Ancient Languages, ed. Roger D. Woodard, Cambridge University Press, 2004, pp. 777 – 788), p. 780.Benjamin W. Fortson. Indo-European Language and Culture. Blackwell, 2004, p. 403., но връзките не са достатъчно ясни за да се направи сравнителен анализ. Древномакедонският и особено Фригийсйкият език често се разглеждат като сродни на тракийския, но със „силно гръцко влияние“.Philip Baldi. An Introduction to the Indo-European Languages. Southern Illinois University Press, 1983, p. 167. Измежду индоевропейските езици с жив потомък се смята, че гръцкият е най-близко до арменския. James Clackson. Indo-European Linguistics: An Introduction. Cambridge University Press, 2007, pp. 11 – 12.Benjamin W. Fortson. Indo-European Language and Culture. Blackwell, 2004, p. 181.Henry M. Hoenigswald, „Greek“, The Indo-European Languages, ed. Anna Giacalone Ramat and Paolo Ramat (Routledge, 1998 pp. 228 – 260), p. 228.BBC: Languages across Europe: Greek

Източници

Категория:Гръцки език