Джей Лига Дивизия 1 Основана 1992 Държава Отбори 20 Изпадане във Джей Лига Дивизия 2 Купи Купа на Джей Лигата Купа на Императора Квалификация за азиатски клубни турнири Шампионска лига на АФК Пан Пасифик Чемпиъншип Настоящ шампион (2023) Висел Кобе Рекордьор по титли Кашима Антлърс (8) Официален сайт j-league.or.jp Джей Лига Дивизия 1 () е най-високото стъпало в японския клубен футбол. Провеждането на шампионата се организира от Японската футболна асоциация (ЯФА). Лигата се счита и за най-силното първенство в Азиатската футболна конфедерация.
История Преди основаването на Джей Лигата през 1992 г. най-високото ниво на японския футбол е Японската футболна лига, която се състои от аматьорски отбори. Феновете са малобройни, стадионите не са в добро състояние, а Националния отбор на Япония не е на равнището на най-добрите азиатски отбори. За да се справи с тези проблеми, ЯФА решава да създаде професионална лига. В Джей Лигата влизат осем отбора от първа дивизия на Японската футболна лига (Гамба Осака, Джеф Юнайтед, Нагоя Грампус Ейт, Санфрече Хирошима, Урава Ред Дайъмъндс, Верди Кавазаки, Йокохама Флюгелс и Йокохама Маринос, един от втора дивизия (Кашима Антлърс) и новосъздаденият Шимизу С-Пулс, а Футболната лига става полупрофесионална. Първото издание на Джей Лигата е през 1993 г., а през 1992 г. като подготовка за дебютния сезон се разиграва Купа на Джей Лигата.
Първият мач в Джей Лигата се изиграва на 15 май 1993 г. и противопоставя отборите на бъдещия шампион Верди Кавазаки (сега Токио Верди) и Йокохама Маринос (сега Йокохама Ф. Маринос). Футболът бързо набира популярност в Япония и се нарежда до най-обичаните спортове – сумо, бейзбол и голф. Отборите привличат мнозина известни и вече преминали пиковия момент на кариерата си футболисти като Христо Стоичков, Зико, Драган Стойкович и др. Националната телевизия излъчва на живо по един мач на кръг, а стадионите започват да се пълнят. През 1994 г. е постигната рекордната средна посещаемост – 19 598 зрители.
Бумът на Джей Лигата обаче крае твърде кратко, като още през 1996 г. посещаемостта започва да спада. Според някои спадът в интереса към лигата се дължи на добавянето на нови осем отбора в периода 1994 – 1998 г. Отборите продължават да плащат високи заплати на чуждестранните си звезди, а заради финансовата криза в страната много от спонсорите се оттеглят. Така например се стига до сливането на два градски съперника – Йокохама Маринос и Йокохама Флюгелс, като Флюгелс престава да съществува, а новият отбор приема името Йокохама Ф. Маринос.
Ръководството на Лигата решава да вземе мерки и излиза с две нови идеи. Първата е Стогодишният план, според който до стотното издание на Джей Лигата през 2092 г. в страната трябва да съществуват сто професионални отбора. Освен това отборите са окуражени да участват и в други видове спорт, както и да се опитват да намерят местни спонсори и да развиват отношенията си с местната власт, местни компании и граждани. Така те ще могат да разчитат на местните, а не на национални спонсори. Втората промяна е свързана с начина на провеждане на първенството. Основана е Джей Лига Дивизия 2 с девет отбора от Японската футболна лига и един от Джей Лига Дивизия 1. Промени настъпват и във формата – при равенство в редовното време следват продължения със златен гол и дузпи, а от 1999 г. са премахнати дузпите, а през 2003 г. – и продълженията, като е въведена системата за точкуване с три, една и нула точки за победа, равенство и загуба. През 2005 г. е премахната и системата на провеждане на шампионата, състояща се от две първенства на година, като шампионът се определя в мач между шампионите в двата от тях (подобно на турнирите Апертура и Клаусура в Южна Америка); шампионатът вече се състои от мачове на разменено гостуване в рамките на една календарна година.
Важни моменти от развитието на Джей Лига Дивизия 1
1989 ЯФА свиква организационен комитет, който да подготви създаването на лигата. 1990 Комитетът избира критериите, на които трябва да отговарят професионалните отбори. Петнадесет до двадесет отбора от Японската футболна лига подават документи за участие в Джей Лигата. 1992 Сформирана е професионалната Джей Лига, състояща се от десет отбора. Изиграва се първият турнир за Купата на Джей Лигата. Играе се по формат, подобен на Апертура и Клаусура в Южна Америка. 1993 Изиграва се първият сезон на Джей Лигата. 1994 Джей Лигата вече се състои от 12 отбора, като нови членове са приети Джубило Ивата и Белмаре Хирацука. Рекордна средна посещаемост на мачовете за сезона – 19598, неподобрен. 1995 Добавени са нови два отбора – Серезо Осака и Кашива Рейсол. Въведена е точковата система – за победа се присъждат три точки, за загуба след изпълнение на дузпи – една точка и за загуба в редовното време – 0 точки. 1996 Приети са отборите на Киото Пърпъл Санга и Ависпа Фукуока. Първенството се провежда във формат без две отделни първенства, чиито победители определят шампиона на Япония. Рекордно ниска средна посещаемост – 10131 зрители. 1997 Приет е отборът на Висел Кобе. Върнат е форматът на провеждане с две първенства за една година. Променена е точковата система – три точки за победа в редовното време, две точки за победа в продълженията, една точка за победа след изпълнения на дузпи и нула точки за загуба. 1998 Приет е отборът на Консадоле Сапоро. Прието е създаването на Джей Лига Дивизия 2 от следващия сезон. В резултат на това в края на първенството се провежда турнир с участието на най-слабите четири отбора от Джей Лигата за изминалите два сезона и Кавазаки Фронтале, като последните две места заемат Кавазаки Фронтале и Консадоле Сапоро и затова следващия сезон те участват в Дивизия 2. По този начин Консадоле Сапоро става първият отбор, отпаднал от Джей Лига Дивизия 1. 1999 Йокохама Маринос и Йокохама Флюгелс се обединяват по името Йокохама Ф. Маринос. Сформирана е Джей Лига Дивизия 2 с десет отбора. Премахнато е изпълнението на дузпи при равенство след продълженията, правилото за златен гол остава. Променена е точковата система – три точки за победа в редовното време, две точки за победа в продълженията, една точка за равенство и нула точки за загуба. 2003 Премахнати си продълженията в случай на равенство в редовното време. Точкуването се извършва по общоприетата схема с три точки за победа, една точка за равенство и нула точки за загуба. 2004 Този сезон няма автоматично изпадане в Дивизия 2, защото е прието от следващия Дивизия 1 отново да се състои от 18 отбора. Въведени са плейофите за промоция/оставане в Дивизия 1 между третия отбор от Дивизия 2 и шестнадесетия от Дивизия 1. 2005 От този сезон нататък Джей Лига Дивизия 1 се състои от осемнадесет отбора. Отново е въведен форматът на провеждане с един турнир в рамките на една календарна година. 2006 Правилото за гол на чужд терен е въведено в турнира за Купата на Джей Лигата и плейофът за промоция/оставане. 2007 Шампионът на Джей Лига Дивизия 1 се квалифицира за Световното клубно първенство на ФИФА като домакин на следващите две издания. Урава Ред Дайъмъндс става първият отбор, спечелил Шампионската лига на АФК. 2007 Шампионът на Джей Лига Дивизия 1 се квалифицира за Световното клубно първенство на ФИФА като домакин на следващите две издания. Урава Ред Дайъмъндс става първият отбор, спечелил Шампионската лига на АФК. 2008 Гамба Осака печели Шампионската лига на АФК. 2009 Джей Лига Дивизия 1 получава правото да излъчи четири участника в Шампионската лига на АФК. На отборите е позволено да картотекират четвърти чужденец, при условие че той е от страна членка на Азиатската футболна конфедерация.
Шампиони Година Шампион 1993 Верди Кавазаки 1994 Верди Кавазаки 1995 Йокохама Маринос 1996 Кашима Антлърс 1997 Джубило Ивата 1998 Кашима Антлърс 1999 Джубило Ивата 2000 Кашима Антлърс 2001 Кашима Антлърс 2002 Джубило Ивата 2003 Йокохама Ф. Маринос Година Шампион 2004 Йокохама Ф. Маринос 2005 Гамба Осака 2006 Урава Ред Дайъмъндс 2007 Кашима Антлърс 2008 Кашима Антлърс 2009 Кашима Антлърс 2010 Нагоя Грампус 2011 Кашива Рейсол 2012 Санфрече Хирошима 2013 Санфрече Хирошима 2014 Гамба Осака Година Шампион 2015 Санфрече Хирошима 2016 Кашима Антлърс 2017 Кавасаки Фронтале 2018 Кавасаки Фронтале 2019 Йокохама Ф. Маринос 2020 Кавасаки Фронтале 2021 Кавасаки Фронтале 2022 Йокохама Ф. Маринос 2023 Висел Кобе 2024
Отбори през сезон 2024
Рекорди Индивидуални Най-много мачове Тушия Фуджита: 419 Най-много голове Масаши Накаяма: 157 Най-много хеттрикове Уеслей: 8 Най-много голове за един сезон Масаши Накаяма: 26 (1998) Най-много голове в един мач Коджи Ногучи: 5 (Белмаре Хирацука – Кашима Антлърс, 3 май 1995) Едилсон: 5 (Кашива Рейсол – Гамба Осака, 4 май 1996) Масаши Нагаяма: 5 (Джубило Ивата – Серезо Осака, 15 април 1998) Вагнер Лопес: 5 (Нагоя Грампус Ейт – Урава Ред Дайъмъндс, 29 май 1999) Най-млад играч Такаюки Моримото: 15 години 10 месеца и 6 дни (Токио Верди – Джубило Ивата, 13 март 2004) Най-млад голмайстор Такаюки Моримото: 15 години 11 месеца и 28 дни (Токио Верди – Джеф Юнайтед, 5 май 2004) Най-възрастен голмайстор Зико: 41 години 3 месеца и 12 дни (Кашима Антлърс – Джубило Ивата, 15 юни 1994) Най-бърз гол Хисато Сато: 8 секунди (Санфрече Хирошима – Серезо Осака, 22 април 2006) Първи голмайстор Хени Майер (Верди Кавазаки – Йокохама Маринос, 15 май 1993)
Клубни Най-много титли Кашима Антлърс: 7 (1996, 1998, 2000, 2001, 2007, 2008, 2009) Най-дълъг престой в Джей Лига Дивизия 1 Кашима Антлърс, Шимицу С-Пулс, Нагоя Грампус, Гамба Осака, Йокохама Ф. Маринос: 17 години (от 1993 насам) Най-много отбелязани голове за един сезон Джубило Ивата: 107 (1998) Най-малко вкарани голове за един сезон ФК Йокохама: 19 (12007) Най-много допуснати голове за един сезон Йокохама Флюгелс: 111 (1995) Най-малко допуснати голове за един сезон Оита Тринита: 24 (2008) Най-много точки за един сезон Верди Кавазаки: 113 (1995) Най-малко точки за един сезон Белмаре Хирацука: 13 (1999) Най-много победи за един сезон Верди Кавазаки: 35 (1995) Най-малко победи за един сезон Белмаре Хирацука: 4 (1999) Висел Кобе: 4 (2005) Киото Пърпъл Санга: 4 (2006) ФК Йокохама: 4 (2007) Най-много равенства за един сезон ФК Токио: 14 (2055) Най-много загуби за един сезон Гамба Осака: 34 (1995) Най-малко загуби за един сезон Джубило Ивата: 3 (2001, 2002) Най-много голове в един мач 12: Серезо Осака – Кашива Рейсол 5:7 (8 август 1998) Най-голяма победа Джубило Ивата – Серезо Осака: 9:1 (15 април 1998) Най-малко победи за един сезон Висел Кобе – Оита Тринита: 0:8 (26 юли 2003) Най-голяма посещаемост за един мач Урава Ред Дайъмъндс: 62241, срещу Гамба Осака (26 юли 2003) Най-голяма средна посещаемост за един сезон Урава Ред Дайъмъндс: 46667 (2007)
Известни футболисти Ивица Вастич (Нагоя Грампус Ейт, 2002 – 2003) Гари Линекер (Нагоя Грампус Ейт, 1993 – 1994) Дунга (Джубило Ивата, 1995 – 1998) Зико (Кашима Антлърс, 1993 – 1994) Франса (Кашива Рейсол, 2005 – 2010) Хълк (Кавазаки Фронтале, 2005 – 2006, Консадоле Сапоро, 2007, Токио верди, 2007 – 2008) Илиян Стоянов (Джеф Юнайтед, 2005 – 2007, Санфрече Хирошима, 2007 – 2010, Фагиано Окаяма, 2010 – ) Кирил Метков (Гамба Осака, 1993) Христо Стоичков (Кашива Рейсол, 1998 – 1999) Гуидо Бухвалд (Урава Ред Дайъмъндс, 1994 – 1997) Пиер Литбарски (Джеф Юнайтед, 1993 – 1995, Брумел Сендай, 1995 – 1997) Михаел Лаудруп (Висел Кобе, 1996 – 1997) Андони Гойкоечеа (Йокохама Маринос, 1998) Хулио Салинас (Йокохама Маринос, 1997 – 1998) Чики Бегиристайн (Урава Ред Дайъмъндс, 1997 – 1999) Даниеле Масаро (Шимизу С-Пулс, 1995 – 1996) Салваторе Скилачи (Джубило Ивата, 1994 – 1997) Патрик М′Бома (Гамба Осака, 1997 – 1998, Токио Верди, 2003 – 2004, Висел Кобе, 2004 – 2005) Драган Стойкович (Нагоя Грампус Ейт, 1994 – 2001)
Източници
Категория:Турнири по футбол в Япония