Урсула Крьобер Ле Гуин (Произношение в САЩ: Ърсъла Крьобер Лъ Гуин; произношение в Англия: Ърсюла Крьобер Лъ Гуин) е американска писателка и поетеса, авторка на романи, поезия, детски книги и есета, преди всичко известна със своята научна фантастика и фентъзи.

Биография и творчество Урсула Крьобер Ле Гуин е родена на 21 октомври 1929 г. в Бъркли, щата Калифорния, САЩ. Дъщеря е на известния американски антрополог Алфред Луис Крьобер и на писателката Теодора Крьобер.

Завършва бакалавърска степен по френска и италианска Ренесансова литература в колежа Радклиф в Кембридж, Масачузетс през 1951 г. като член на почетното общество Фи Бета Капа. През 1952 г. получава магистърска степен по френска и италианска филология в Колумбийския университет, след което започва докторантура и спечелва стипендия Фулбрайт за изследователска дейност във Франция. През 1953 г., по време на пътуването си към Франция, Ле Гуин се запознава с историка Чарлз Ле Гуин, за когото се омъжва в Париж през декември същата година и прекъсва докторантурата си. Преподава френски и работи като секретарка до раждане на първата им дъщеря Елизабет през 1957 г. През 1959 г. се ражда втората им дъщеря Керълайн и семейството се мести в Портланд, Орегон, където през 1964 г. се ражда и синът им Теодор.

Първоначално Ле Гуин пише стихове и повести за измислената страна Орсиния, които биват отхвърляни от издателите. Първата ѝ публикация е разказът An die Musik през 1961 г.

Урсула Ле Гуин се счита за една от най-добрите авторки на научна фантастика. Често изследва даоистки, анархистки, феминистки, социологически и психологически теми. Носителка е на множество престижни литературни награди, сред които: 8 награди „Хюго“, 6 награди „Небюла“, 24 награди „Локус“, 3 мемориални награди „Джеймс Типтри-младши“, 1 мемориална награда „Теодор Стърджън", 3 награди „Уърлд Фентъзи“ (сред които 1 за цялостно творчество за 1995 г.), 1 награда „Гранд Мастър“ на Асоциацията на американските автори на научна фантастика (Science Fiction and Fantasy Writers of America) за 2003 г. През 2001 г. името на писателката е включено в Залата на славата на научната фантастика.

Анархистическата тематика в научната фантастика на Урсула К. Ле Гуин има чести препратки с критики на държавната власт, съчетани с отхвърлянето й на капитализма и очевидното й очарование от алтернативните системи на политическата икономия. Това е достатъчно, за да бъде поставена в рамките на анархистката традиция. От време на време тя изрично е възприемала тази традиция. Льо Гуин е, освен всичко друго, популяризатор на анархистките идеи.

Творбите ѝ (като книгите за „Землемория“) са фокусирани изключително върху човешките отношения и развитие.

Ле Гуин умира в дома си в Портланд, Орегон на 22 януари 2018 г. на 88-годишна възраст.

Избрани произведения

Произведения, преведени на български език:

Землемория (Earthsea) Романи Магьосникът от Землемория (A Wizard of Earthsea), 1968 Гробниците на Атуан (The Tombs of Atuan), 1971 Най-далечният бряг (The Farthest Shore), 1972 Техану (Tehanu:The Last Book of Earthsea), 1990, награда „Небюла“ Другият вятър (The Other Wind), 2001

Разкази Думата за освобождаване (The Word of Unbinding), 1975 Правилото за имената (The Rule of Names), 1975

Сборници Приказки от Землемория (Tales from Earthsea), 2001 Землемория – сборник от част 1 – 4 (The Earthsea Quartet), 1993

(Забележка: Сборникът „Приказки от Землемория“ е също част от този цикъл, и попада хронологически между „Техану“ и „Другият вятър“).

„Хейнски цикъл“ или „Екумен“ (Hainish Cycle или Ekumen Cycle) Романи Светът на Роканон (Rocannon`s World), 1966 Планета на изгнаници (Planet of Exile), 1966 Градът на илюзиите (City of Illusions), 1967 Лявата ръка на мрака (The Left Hand of Darkness), 1969, награда „Хюго“, награда „Небюла“ Светът се нарича дъбрава (The Word for World is Forest), 1976, награда „Хюго“ Освободеният (The Dispossessed: An Ambiguous Utopia), 1974, награда „Хюго“, награда „Небюла“

Новели и разкази Огърлицата на Семпли (The Dowry of Angyar), 1964 или (Semley's Necklace), 1975 Бавно като империите и дори по-бавно от тях (Vaster Than Empires and More Slow), 1971 – новела Историята на шобите (The Shobies' Story), 1990 Предателства (Betrayals), 1994 – новела Денят на прошката (Forgiveness Day), 1994 – новела Син на народа (A Man of the People), 1994 – новела Пътят на една жена към свободата (A Woman's Liberation), 1994 – новела Въпросът за Сегри (The Matter of Seggri), 1994 – новела Самота (Solitude), 1994 – новела, награда Небюла

Сборници Четири пъти към прошката (Four Ways to Forgiveness), 1995 Лявата ръка на мрака, том 1 (Three Hainish Novels), 1978 – компилация от части 1-3

„Летописи на Западния бряг“ или „Хроники на Западния бряг“ (Annals of the Western Shore или Chronicles of the Western Shore) Романи Дарби (Gifts), 2004 Гласове (Voices), 2006 Сили (Powers), 2007, награда „Небюла“

„Орсиния“ (Orsinia) Новели и разкази Въображаеми страни (Imaginary Countries), 1973 Дневникът на розата (The Diary of the Rose), 1976 – новела Братя и сестри (Brothers and Sisters), 1976 – новела Седмица в провинцията (A Week in the Country), 1976 – новела Отключване на въздуха (Unlocking the Air), 1990

„Винаги завръщащи се у дома“ (Always Coming Home) Разкази Лъвът на Мей (May's Lion), 1983

Други романи Грънчарското колело на рая (The Lathe of Heaven), 1971

Други разкази и новели Април в Париж, изд. и като Един пролетен ден (April in Paris), 1962 Учителите (The Masters), 1963 Девет живота (Nine Lives), 1969 Посоката на пътя (Direction of the Road), 1973 Онези, които напускат Омелас (The Ones who Walk away from Omelas), 1973, награда Хюго Авторът на семената от акация (The Author of the Acacia Seeds), 1974 Звездите отдолу (The Stars Below), 1974 Лабиринти (Mazes), 1975 С очите и сърцето (The Eye Altering), 1976 Водата е широка (The Water Is Wide), 1976 Арфата на Гуилан (Gwilan's Harp), 1977 КН (QN), 1978 Пътеките на желанията (The Pathways of Desire), 1979 – новела Бялото магаре (The White Donkey), 1980 Разказът на съпругата (The Wife's Story), 1982 Юг (Sur), 1982 Дребна пара (Small Change), 1982 Изкачването по северната стена (The Ascent of the North Face), 1983 Тя ги разименува (She Unnames Them), 1985 Конски лагер (Horse Camp), 1986 Четири и половина (Half Past Four), 1987 – новела Момичето от Бъфало, няма ли да излезе тази вечер (Buffalo Gals, Won't You Come Out Tonight), 1987 – новела, награда Хюго Длан, чаша, раковина (Hand, Cup, Shell), 1989 Текстовете (Texts), 1990 Сомнамбули (Sleepwalkers), 1991 Първият контакт с горгоноидите (The First Contact with the Gorgonids), 1992 Бракониерът (The Poacher), 1993 Етер или (Ether OR), 1995 – новела Изгубени деца (The Lost Children), 1996 Мълчанието на Асону (The Silence of the Asonu), 1998 Летците на Ги (The Flyers of Gy: An Interplanetary Tale), 2000 Диви момичета (The Wild Girls), 2002 – новела

Други сборници Реално и нереално (The Unreal and the Real), 2016

Поезия Старци на водопада (The Elders at the Falls), 2010

Бележки

Външни препратки

Официален сайт на Урсула Ле Гуин Урсула Ле Гуин – Първата дама на фантастиката

Категория:Американски писателки Категория:Американски писатели фантасти Категория:Американски фентъзи писатели Категория:Американски детски писатели Категория:Американски романисти Категория:Американски есеисти Категория:Американски поетеси Категория:Писатели постмодернисти Категория:Носители на награда „Хюго“ Категория:Носители на награда „Небюла“ Категория:Носители на наградата „Курд Ласвиц“‎ Категория:Носители на световна награда за фентъзи Категория:Колумбийски университет Категория:Германци в САЩ Категория:Родени в Бъркли Категория:Починали в Портланд Категория:Починали от инфаркт на миокарда Категория:Американски анархисти Категория:Носители на награда „Локус“