Хамà (, на сирийски: ܚܡܳܬ , на библейски еврейски: חֲמָת) е град на брега на река Оронт в западната част на Централна Сирия. Намира се на 213 km северно от столицата Дамаск и на 46 km северно от Хомс. Столица е на Мухафаза Хама. С население от 996 000 души към 2023 г. е четвъртият по големина град в Сирия след Дамаск, Халеб и Хомс.Updated: Your Cheat Sheet to the Syrian Conflict.
Градът е известен със своите седемнадесет нории (водни колела), използвани за поливане на градини, за които се твърди, че датират от 1100 г. пр.н.е. Въпреки че исторически са били използвани за напояване, те съществуват днес като почти изцяло туристическа атракция.
Хама се смята за най-консервативният сунитски мюсюлмански град в Сирия от времето на френския мандат. Печално известно е клането в Хама от 1982 г.
Топонимия Град Хамат е древен град, чието име е Имата, което се връща към думата Хамат на ханаански и арамейски, което означава „крепост“, каквото е и името, споменато в Тора.
Името на града се променя по времето на Селевкидите през 301 г., когато се нарича Епифания по името на император Антиох IV Епифан. Известен е с това име от Елинистическата до Римската епоха, когато старото му име се връща.
Наричат го още „градът на водните колела“, защото се различава от останалите градове по света с наличието на големи и многобройни водни колела (нории) по бреговете на река Оронт.
Наричан е още Абу Ал-Фида във връзка с цар Имад ал-Дин Исмаил бин Али, по прякор Абу Ал-Фида, който го управлява от 1310 г. до смъртта си през 1331 г.
География и климат Разположен е на 209 км северно от столицата Дамаск. Намира се на река Оронт на надморска височина от 270 m.
Климатът му е класифициран като полусух (BSk) в системата на Кьопен-Гайгер. Вътрешното местоположение на Хама гарантира, че не получава омекотяващи крайбрежни влияния и бриз от Средиземно море. В резултат на това градът има много по-горещ и по-сух климат от близкия Хомс. Въздухът му е умерен и добър, влажността му е ниска и има четири сезона, както и останалата част от Сирия. Най-красивият от тези сезони е пролетта, когато климатът и въздухът са умерени, пейзажът е пълен с цветя и рози, а равнините и планините са покрити със зеленина.
Население
С население от 996 000 души към 2023 г. Хама е четвъртият поголемина град в Сирия след Дамаск, Халеб и Хомс. В цялата метрополна област Хама живеят 1 034 000 души.
Повечето от жителите на града са мюсюлмани сунити (включително предимно араби, кюрди и туркмени), въпреки че някои райони на града са изключително християнски.Dumper, Stanley, and Abu-Lughod, 2007, p.162. Хама се смята за най-консервативният сунитски мюсюлмански град в Сирия от времето на френския мандат. През този период има една стара поговорка, отразяваща тази характеристика: „В Дамаск са нужни само трима мъже, за да направят политическа демонстрация, докато в Хама са нужни само трима мъже, за да накарат града да се моли.“Dumper, Stanley, and Abu-Lughod, 2007, с. 164. Християнското население се придържа предимно към Гръцката православна църква или Сирийската православна църква.Schaff and Herzog, 1911, с.232.
В града има палестински бежански лагер, известен като лагер Хама.
Икономика Градът е важен селскостопански и промишлен център на страната с обработваема площ в землището си от 3680 км². Център е на текстилната, хранително-вкусовата, циментовата и металургичната промишленост.
История Древното селище Хамат съществува в периода от Ранната новокаменна епоха до Желязната епоха.
Новокаменна епоха Стратиграфията е много обобщена, което затруднява подробното сравнение с други обекти. Ниво М (6 m дебелина) съдържа както бяла посуда (варова мазилка), така и истинска керамика. Би могло да е съвременна на Рас Шамра V (6000–5000 г. пр.н.е.).
Каменно-медна епоха Останки от Каменно-медната епоха са открити от датски археолози на хълма, на който някога се е издигала бившата цитадела.Ring, 1996, с.315. Разкопките се провеждат между 1931 и 1938 г. под ръководството на Харалд Ингхолт. Горното ниво L датира от каменно-медната Халафска култура.
Бронзова епоха Въпреки че градът изглежда не се споменава в клинописни източници преди 1-вото хилядолетие пр.н.е.,Hawkins, J.D. "Hamath." Reallexikon der Assyriologie und Vorderasiatischen Archäologie, Vol. мястото изглежда е било проспериращо около 1500 г. пр.н.е., когато се предполага, че е било аморейска зависимост от Митани – империя по поречието на река Ефрат в Североизточна Сирия.Ring, 1996, с.315.
Около 1350 г. пр. н. е. Митани е свалена от хетите, които контролират цяла Северна Сирия. Хамат става важен градски център. На юг те са в конфликт с египтяните, което кулминира в известната битка при Кадеш близо до Хомс през 1285 г. пр.н.е., водена срещу Древен Египет на Рамзес II.
В началото на XIX век Йохан Лудвиг Буркхарт е първият, който открива хетско или лувийско йероглифно писмо в Хама.The Decipherment of Hittite James Norman (Schmidt), Ancestral Voices: Decoding Ancient Languages, Four Winds Press, New York, 1975.
Желязна епоха Падането на Хетската империя вижда новохетската/ арамейска Хама като столица на една от проспериращите сирохетски царства, известна от еврейската Библия като Хамат (на арамейски: Ḥmt; на хетски: AmatuwanaHawkins, J.D. "Hamath." Reallexikon der Assyriologie und Vorderasiatischen Archäologie, Vol. на библейски еврейски: חֲמָת), която търгува нашироко, преди всичко с Израел и Юдея.
Асирийски надписи
Когато асирийският цар Салманасар III (858–824 г. пр. н. е.) завладява северната част на Арамея, той достига Хамат (на асирийски: Амат или Хамата)Hawkins, J.D. "Hamath." Reallexikon der Assyriologie und Vorderasiatischen Archäologie, Vol. през 853 г. пр. н. е.; това бележи началото на асирийските надписи, свързани с царството.Hamath's history from the inscriptions was encapsulated by George L. Robinson, "The Entrance of Hamath" The Biblical World 32.1 (July 1908:7–18), in discussing the topography evoked by the Biblical phrase "the entrance of Hamath". Кралят на Хамат Ирхулени и кралят на Арамейски Дамаск Бар-Хадад II са начело на коалиция от арамейски градове срещу нахлуващите асирийски армии. Според асирийски източници те са изправени срещу 4000 колесници, 2000 конници, 62 000 пешаци и 1000 арабски ездачи на камили в битката при Каркар (853 г. пр.н.е.). Потвърдената победа за асирийците изглежда всъщност е по-скоро равенство, въпреки че Салманасар III продължава към брега и дори превзема кораб в открито море. През следващите години той не успява да завладее Хамат или Арам-Дамаск. След смъртта му бившите съюзници Хамат и Арамейски Дамаск се разпадат и Арамейски Дамаск изглежда превзема част от територията на Хамат.
Арамейски надпис на Закур – двоен цар на Хамат и Лухути, разказва за нападение от коалиция, включваща града Самал под командването на Бен-Хадад III, син на Хазаел и цар на Арамейски Дамаск. Закур е обсаден в своята крепост Хазрак, но е спасен от намесата на бога Баал-Шамин. По-късно държавата Самал започва да управлява както Хамат, така и Арам.
През 743 г. пр. н. е. асирийският цар Тиглатпаласар III превзема редица градове на територията на Хамат, разпределя териториите между своите генерали и насилствено премества 1223 избрани жители в долината на Горен Тигър. Той изисква данък от царя на Хамат Ени-Илу (Ениел).
През 738 г. пр. н. е. Хамат е посочен сред градовете, отново завладени от асирийските войски. Над 30 000 местни жители са депортирани в Улаба (разположен в Урарту) и са заменени с пленници от планините Загрос.
Унищожение при Саргон II След падането на Израилското царство царят на Хамат Илу-Биди повежда неуспешно въстание на новоорганизираните асирийски провинции Арпад, Симира, Дамаск и Самара. Наричайки себе си „Разрушителят на Хамат“, царят на Новоасирийкото царство Саргон II разрушава града ок. 720 г. пр.н.е.,"Hamath Wrecked to Terrify Small Opponents of Assyria" The Science News-Letter. колонизира го отново с 6300 асирийци и сваля краля му, който е одран жив в Асирия.Hawkins, J.D. "Hamath." Reallexikon der Assyriologie und Vorderasiatischen Archäologie, Vol. Той също така отнася в Нимруд украсените със слонова кост мебели на царете на Хамат.The ivories were found there by Layard. Разселените от Хамат хора впоследствие съставляват важна част от мултиетническата арамейска общност в Елефантина и Сиене (днешен Асуан) в Египет, започвайки през 700 г. пр. н. е., където заедно с подобни разселени евреи те произвеждат голям корпус от материали на имперски арамейски, известен като Елефантински папируси и остраки.
Хамат в Библията