Осуалд Моузли () е английски потомствен аристократ, британски политик и баронет. Учредител на Съюза на британските фашисти, прераснал през 1936 г., след идването на НСДАП на власт в Германия, в Съюз на британските фашисти и националсоциалисти.

Живот Произход и ранни години Произхожда от стар аристократичен род. Един от неговите предшественици, занимаващ се с търговия, през 1599 г. е избран за мер (кмет) на Лондон, а на следващата година (1600) кралица Елизабет I го удостоява с рицарско звание, давайки на семейството мотото „Mos Legem Regit“ („Традицията владее закона“).Skidelsky R. Oswald Mosley. L., 1981. P. 25. Друг от предшествениците в рода на Мозли е участник в гражданската война в Англия (40-те години на XVII век), подкрепяйки краля и институцията, за което получава от него титла на баронет, която през следващите векове става наследствена за старата фамилия Мозли по мъжка линия. В края на XIX век Мозли притежават фамилно поземлено имение в Графство Стафордшър в централната част на Англия (днес Ролстън), което е родното място на Освалд ​​Мозли.

Малкият Освалд е възпитан от майка си и дядо си по бащина линия. През целия си живот Мозли поддържа топла връзка с майка си, която го насърчава и подкрепя в много от неговите политически начинания, включително в създаването на Британския съюз на фашистите. Образованието си Мозли получава в елитното частно училище Уинчестър, а през януари 1914 г., на 17-годишна възраст, спазвайки семейната традиция, постъпва във военната академия Сандхърст. В годините на военното си обучение Мозли е голям почитател и любител на фехтовката и бокса, постигайки в тези спортове забележителни успехи. През 30-те години на XX век на няколко пъти играе на международни състезания за отбора на Великобритания по фехтовка.

Военна кариера Малко след избухването на Първата световна война, Мозли е повишен в младши лейтенант, и напускайки колежа през октомври 1914 г. се присъединява към XVI улански полк, дислоциран във Франция в състава на Британския експедиционен корпус. По време на войната е кавалерийски и пехотен офицер, служил и в състава на Кралските военновъздушни сили като пилот-наблюдател. В началото на 1915 г., по време на тренировъчен полет в резултат на неуспешно приземяване, Мозли получава сериозна травма – множество фрактури на десния крак. По тази причина принудително напуска Западния фронт, прекарвайки много време лекувайки травмата си.

През есента на 1915 г. Мозли отново е във Франция в състава на британската армия, но съвсем скоро след завръщането си на фронта, той отново принудително се връща в Англия за повторна операция на крака и продължаване на лечението. При изписването си от болницата, лекарите дават на Мозли статус на „военна непригодност“ да служи в състава на бойните единици, и той до края на войната работи в британските министерства на външните работи и въоръжението.

Начало на политическа дейност. Член на Консервативната партия Първата световна война с избухналите в хода ѝ Февруарска, Октомврийска и Ноемврийска революция на изток, в бившите империи управлявани от сродници на английското кралско семейство, правят на Мозли потресаващо впечатление, оказвайки огромно влияние за формиране на политическите му възгледи. В мемоарите си озаглавени „Моят живот“, той пише с възхищение на войнското братство, отбелязвайки че благодарение на нещастието по време на войната, той осъзнал необходимостта от изграждане на „по-добра държава“, „сключване на по-почетен мир“ с победените в името на бъдещия мир и в памет на загиналите му другари на фронта.Mosley O. My Life. L., 1970. P. 71. В общи линии Мозли се противопоставя на Версайската система от договори, намирайки я за несправедлива, и доволно самодостатъчна да доведе след себе си до нови световни катастрофи. До голяма степен под влиянието на тези чувства, както и на предадения му в наследство аристократизъм с привързаност с предходните класически ценности на някогашния Стар ред, Мозли след края на войната през ноември 1918 г. решава да влезе в политиката, участвайки в първите следвоенни парламентарни избори, като кандидат на Консервативната партия.

В изборите на 14 декември 1918 г. Мозли е избран за представител в английския парламент, ставайки само на 22 години най-младия депутат за времето си, след което учредява парламентарен Комитет на новите членове, състоящ се предимно от ветерани от войната. По този начин, Мозли иска да формира кръг от съмишленици, с цел подкрепа за изпълнение на предизборните му обещания за „най-добрата политика за социална реформа, представена от Лойд Джордж“.Mosley O. My Life. P. 101.

Скоро след началото на парламентарстването на Мозли в Камарата на общините, той достига до заключението, че по-старото поколение парламентаристи не могат да разберат младите хора, които са взели участие в Световната война, насочвайки усилията си да привлече за каузата си „военното поколение“ за изграждане на „по-добър свят“, който инак едва ли може да се превърне в действителност. По време на есенната сесия на парламента през 1920 г. Мозли се присъединява към опозицията в Камарата на общините. През 1922 и през 1923 г. той е на два пъти избиран на парламентарните избори за депутат като независим консерватор.

Семейство и личен живот Както отбелязва Мозли в своите мемоари, в началото на 20-те години на XX век, той променя не само политическите си възгледи, но бележи и промяна в личния си живот и семеен статус. През пролетта на 1920 г. се жени за най-малката дъщеря на лорд Кързън, по времето когато лорда е изпълняващ длъжността министър на външните работи, който преди това е вицекрал на Индия (1899 – 1905). На сватбената церемония на Освалд ​​Мозли и Синтия Кързън (на 11 май 1920 г., деня на славянските будители – стар стил) присъстват няколкостотин гости, сред които английския крал Джордж V и кралица Мери, белгийският крал Албер I и кралица Елизабет, лидерът на консерваторите Ендрю Лоу Бонар, както и много други представители на британския истаблишмънт. Семейния живот на Мозли е много успешен, а отношенията между съпруг и съпруга хармонични по време на брачното им съжителство, но през 1933 г. Синтия умира от перитонит.

Синтия подкрепя съпруга си в повечето от политическите му начинания. През 1921 г. им се ражда дъщеря Вивиан, а две години по-късно и син – Николас, който по-късно (в средата на 80-те години на 20 век) пише книга за баща си.Mosley N. Beyond the Pale. Sir Oswald Mosley and Family. 1933 – 1980. L., 1983. Мозли странно привлича жените от семейство Кързън към личността си. Според упорито разпространявани от британската преса по него време слухове, по-малката сестра на Синтия – Мария, има кратка любовна авантюра с него преди сватбата, а по-голяма ѝ сестра – Александра е негова любовница. Според британските таблоиди, втората съпруга на лорд Кързън – Грейс, също има връзка с Освалд Мозли.

Член на Лейбъристката партия През март 1924 г. Мозли се присъединява към Лейбъристката партия. Това му решение е следствие от разочарованието му в способността на консерваторите да излъчат „достойни лидери“ на страната, и се дължи на недоволството му от пренебрегването на неговите идеи, следствие на което той се бил превърнал в депутат от задните банки. Освен това през януари 1924 г. лейбъристите привличат Мозли в първото следвоенно свое правителство, в който акт Мозли вижда възможност да се издигне до висшия ешелон на властта, където се взимат големите решения. По време на парламентарните избори проведени в края на октомври 1925 г., Мозли за малко не влиза в парламента, победен от знакова фигура на Консервативната партия, бъдещият министър-председател Невил Чембърлейн. През 1924 – 1926 г., Освалд Мозли бидейки извън парламента посещава няколко страни, включително Съединените щати.

След преминаването си в редиците на лейбъристите, Мозли се превръща постепенно в знакова фигура за новата си партия. Организационните му умения и ораторския му талант, добрите обноски и аристократичен светоглед, са надежден пропуск, позволяващ му да се доближи на къса дистанция до лидера на лейбъристите по това време Джеймс Рамсей Макдоналд, правейки бърза и успешна кариера в Лейбъристката партия. През 1926 г. той участва в допълнителните парламентарни избори. Мозли побеждава убедително политическите си опоненти и става един от представителите на Лейбъристката партия в Камарата на общините.

През 1928 г., след като умира баща му, той наследява от него титлата на баронет. През 1929 г. Лейбъристката партия печели изборите и формира кабинет, в който Мозли участва като младши министър (заместник, но със свой ресор), подпомагащ министъра на финансите с ресор трудова заетост и решаване на проблема с безработицата в страната.

Борба за ценностите