Лудовѝко ди Джовàни де Мèдичи (), известен също като Джовани дале Банде Нере („Джовани с черните знамена“) (; * 6 април 1498, Форли, Графство Форли; † 30 ноември 1526, Мантуа, Маркграфство Мантуа), е последният от великите италиански кондотиери, представител на кадетския клон на фамилията Медичи – Пополано, баща на първия велик херцог на Тоскана Козимо I де Медичи.
Той е последният капитан на средновековните наемнически дружини и става свидетел на упадъка на тежката кавалерия. Смятан е от Николо Макиавели за единствения, способен да защити италианските държави от идването на император Карл V.
Произход Потомък по майчина линия на известния кондотиер Муцио Атендоло Сфорца, той е син на Джовани де Медичи, от 1494 г. Джовани Пополано (* 1467, † 1498), флорентински аристократ, политически деятел на Флорентинската република, и на съпругата му Катерина Сфорца (* 1463, † 1509), господарката-воин на Форли и Имола, една от най-известните жени на Ренесанса. Наречен е Лудовико в чест на чичо си Лудовико Мавъра, херцог на Милано, но след смъртта на баща му майка му променя името му на Джовани. Негови дядо и баба по бащина линия са Пиерфранческо I де Медичи Стари, флорентински банкер и политик, и Лаудомия Ачайоли, а по майчина – Галеацо Мария Сфорца, херцог на Милано (1466 – 1476), и метресата му Лукреция Ландриани. Има пет полубратя и една полусестра от първия брак на майка си, и един полубрат от втория ѝ брак.
Биография Ранни години
Джовани губи баща си, още ненавършил една година. Прекарва детството си в манастир, тъй като майка му е затворничка на Чезаре Борджия. През 1509 г. Катерина Сфорца умира и след смъртта на Луфо Нумай, първият учител на Джовани, настойници на младия мъж стават религиозното лице Франческо Фортунати и много богатият флорентинец Якопо Салвиати, съпруг на Лукреция де Медичи, дъщеря на Лоренцо Великолепни. Якопо Салвиати често трябва да компенсира многобройните ексцесии на момчето с авторитета и славата си. През 1511 г. обаче той не може да избегне забраната му във Флоренция, защото убива момче на неговата възраст в битка между банди момчета. Забраната е оттеглена на следващата година.
Когато Салвиати е назначен за посланик в Рим през 1513 г., Джовани го следва и е записан в папските милиции благодарение на посредничеството му при папа Лъв X, който е брат на Лукреция де Медичи. Въпреки това не минава ден, в който Джовани да не се забърка в неприятности. Събитието, което го прави известен по онова време, е сблъсъкът на моста на Кастел Сант Анджело на него и някои от новите му римски приятели с по-многобройна въоръжена група, принадлежаща на Камило ОрсиниCondottieri di ventura. Giovanni dei Medici. от фамилията Орсини. Джовани се нахвърля срещу командира на тази група, наречен „Бранкачо“, и го убива. Новината предизвиква сензация, тъй като убитият е мъж, свикнал да воюва, и е служил при различни капитани: фактът, че 16-годишният Джовани е успял да го убие, прави младежа известен. Въпреки това Якопо Салвиати решава да отстрани протежето си от Рим, като го изпраща в Неапол, макар и за кратко, тъй като поведението му не се променя и там. Така че Салвиати не може да направи нищо, освен да го изпрати обратно във Флоренция..
На служба на папата Бойното кръщение на Джовани в новата му роля на папски войник е на 5 март 1516 г. във войната срещу Урбино в свитата на Лоренцо II де Медичи. Войната продължава само 22 дни, след което Франческо Мария I дела Ровере се предава. Джовани си създава собствена дружина. Въпреки неспокойния си характер той успява да научи мъжете от нея – недисциплинирани, груби и индивидуалисти, на дисциплина и послушание. Той също така наблюдава, с характерната си проницателност, упадъка на тежката кавалерия. Когато създава своя собствена дружина, Джовани избира да използва малки и леки коне, за предпочитане турски или берберски, подходящи за тактически задачи като авангардни сблъсъци или засади; той определя мобилността като най-полезното оръжие за използване. Особено набляга на духа на корпуса, който тогава много липсва. Новодошлите получават специално обучение, често давано от самия Джовани, Предателите често са осъждани на смърт.
През 1520 г. той побеждава няколко бунтовнически владетели от региона Марке, включително Лодовико Ефредучи, убит в битка край Фалероне. През 1521 г. папа Лъв X се съюзява с император Карл V срещу краля на Франция Франсоа I, за да позволи на Сфорца да си възвърнат контрола над Милано и да окупират изгубените градове Парма и Пиаченца. Джовани е нает и поставен под командването на Просперо Колона. През тази година Джовани идва на помощ с войските си на полусестра си Бианка Риарио, родена от първия брак на майка му с Джироламо Риарио, който се грижи за Джовани по времето, когато Катерина е затворничка на папата в Кастел Сант Анжело. Бианка, овдовяла и наследница на Троило I през 1521 г., е тормозена от своя роднина Бернардо де Роси, епископ на Тревизо, който предявява претенции към имоти в Сан Секондо. През 1522 г. епископът се сблъсква в битката при Сан Секондо с Джовани, който окупира земите му и връща графството на своята полусестра. По време на неговия престой в Реджо Емилия Джовани се запознава с поета и писателя Пиетро Аретино, бягащ от Рим, който го следва оттогава нататък и остава негов приятел до смъртта му. Джовани участва в битката при Ваприо д'Ада през ноември: прекосява река Ада, контролирана от французите, и ги обръща в бягство, отваряйки пътя към Павия, Милано, Парма и Пиаченца.
На 1 декември 1521 г. умира папа Лъв X и Джовани, за да изрази траура си, нарежда да се почернят знамената, които дотогава са на бели и лилави ивици, като по този начин става известен на потомството като Джовани дале Банде Нере.
През 1522 г. той е нает от французите и участва както в обсадата на Павия, така и в битката при Бикока. През август 1523 г. е нает от императорите. През януари 1524 г. атакува през нощта лагера на спящия френски рицар Пиер Терай, господар на Баяр, като го кара да избяга и взима в плен над триста войници. Впоследствие той се изправя срещу швейцарците, най-страшната пехота на времето, които междувременно са слезли от Валтелина, за да помогнат на французите. Джовани ги побеждава при Каприно Бергамаско, изтласквайки френската армия от Италия.
Междувременно в Рим папа под името Климент VII става папа Джулио Дзаноби де Медичи – братовчед на бащата на Джовани. Новият папа изплаща всички дългове на Джовани, но го моли в замяна да премине към французите. Това се случва през ноември-декември 1524 г., когато Франсоа I отново влиза в Италия за военна кампания и се връща в Ломбардия, заставайки на страната на Павия, където претърпява известното горчиво поражение и затвор. Дружината на Джовани не участва в битката при Павия: в схватка на 18 февруари 1525 г. той е тежко ранен от аркебуз в пищяла на крака.G. G. Rossi, Vita di Giovanni de' Medici. Фактите от февруари 1525 г. често се бъркат с тези от ноември 1526 г., когато Джовани е ранен в бедрото от удар от фалконет. Пиетро Аретино, в много известното и внушително писмо (№ 4 от първата си книга), също дава същата версия: „... ето (уви) мускет, който удря крака му, вече ранен от аркебуз...“ Джовани е незабавно транспортиран до Пиаченца, както е съобщено от Аврам Ариè – лекарят, изпратен от Маркиза на Мантуа Федерико II Гондзага. На 7 мартM. Tabanelli, Giovanni de' Medici dalle Bande Nere. Джовани пристига в района на Парма, в замъците на сестра си.G. G. Rossi, cit. Едва през месец май той отива във Венеция, където успява да се възползва, в последната част от възстановяването си, от благотворните термални бани на близкия Абано. Неговата дружина отчасти го следва, отчасти се разпуска. Във Венеция Джовани би могъл да се постави в услуга на Венецианската република, но отказва с изречението: „Нито на мен ми е изгодно, защото съм твърде млад, нито пък на нея, защото е твърде стара“.
Раняване и смърт
През 1526 г. крал Франсоа I се завръща свободен и през май се ражда Лигата от Коняк срещу Императора. Папа Климент VII застава на страната на краля и Джовани получава командването на папските войски. На 6 юли генерал-капитан Франческо Мария I дела Ровере, изправен срещу преобладаващите имперски сили, изоставя Милано, но Джовани отказва да се оттегли и атакува при Говерноло (днес махала на Ронкофераро), при вливането на река Минчо в река По, ландскнехтите – немски наемници, водени от ген. Георг фон Фрундсберг, дошли в Италия, за да накажат папата.Cronaca universale della città di Mantova. Volume II Германските войски, слизащи през долината Киезе, преминават през държавата на Гондзага през портата Куртатоне дел Серальо със съгласието на маркиза на Мантуа Федерико II Гондзага. Вечерта на 25 ноември, по време на ожесточена битка близо до Говерноло, Джовани е улучен в десния крак от изстрел от фалконет (вероятно доставен от Алфонсо I д’Есте), което му причинява сериозна рана. Той незабавно е транспортиран до Сан Николо По, но не е намерен лекар и затова е транспортиран до двореца в МантуаДворецът се е намирал на ул. „Грифоне“ Fondazione d'Arco , днес ул. „Ардиго“, седалище на Държавния архив. на Алоизио Гондзага1526: Giovanni dalle Bande Nere fu ferito a Governolo, маркиз на Кастел Гофредо, където хирургът Аврам АриèPietro Aretino, Lettere, 1998., който вече го е лекувал успешно две години по-рано, ампутира крака му. За да извърши операцията, лекарят поисква десет мъже да държат Джовани неподвижен. Заедно с Джовани е неговият лейтенант Лукантонио Копи. Джовани, в агония, първоначално е мислел да повери командването на войските на Лукантонио Купано, един от своите най-доверени войници, или на своя племенник Пиер Мария III де Роси от Сан Секондо Парменсе, син на сестра му Бианка, но всичко е безполезно: лишени от лидера и неговата харизма дружината се разпада.
Въпреки операцията гангрената е неудържима и за няколко дни води до смъртта на 28-годишния мъж. Доблестният кондотиер умира на 30 ноември 1526 г. и е погребан напълно въоръжен в църквата „Сан Франческо“ в Мантуа.In Storia. Giovanni delle Bande Nere.Vita di Giovanni de' Medici: celebre capitano delle bande nere. От църквата „Сан Франческо“ през 1685 г. тялото му е преместено в Параклисите на Медичите в Базиликата „Сан Лоренцо“ във Флоренция, до това на съпругата му Мария Салвиати.
Есхумиране на тленните останки През 1857 г., по време на първоначално проучване на телата на Медичите, тялото му е открито такова: „...бяха налични всички кости, с изключение на тези на ръцете; черепът беше затворен в шлема; десния пищял, разрязан от хирурга след артилерийския изстрел, който го бе счупил, познавайки добре от несъвършенството на разреза, че това трябва да е било причината за смъртта... Останките от бронята бяха близо до тялото, предимно корозирали от оксида и само нагръдникът можеше да се види непокътнат и парчетата, които покриваха лявата ръка...“Sommi Picenardi G., Esumazione e ricognizione delle Ceneri dei Principi Medicei fatta nell'anno 1857. Processo verbale e note, Archivio Storico Italiano Serie V, Tomo I-II, M. Cellini & c., Firenze 1888 in D. Lippi, Illacrimate Sepolture - Curiosità e ricerca scientifica nella storia della riesumazione dei Medici, Firenze, 2006