Белосла̀в е град в Североизточна България. Той се намира в област Варна и е в близост до градовете Варна, Девня и Провадия. Градът е административен център на община Белослав. По данни на НСИ в града живеят .
География Град Белослав се намира на 19 km западно от Варна. Разположен е на двата бряга на дълбокоплавателния канал Варна – Девня. Белослав е разположен долинно между няколко хълма. На юг се намира Авренското плато, на запад е хълмът над старите гробища, на изток е хълмът (чуката) „Кръста“. Височината „Добрева чука“ е западната преграда на квартал „Акациите“, който е разположен на северния бряг на дълбокоплавателния канал. Градът е застроен при надморска височина 3 – 70 m и заема площ от 1984 дка. Почти толкова – 1914 дка заема промишлената зона – предимно бившите стъкларски завод и сгради на „Транстрой“.
Цялата територия на община Белослав се намира на двата бряга на Белославското и Варненското езеро, като граничи със землищата на общините Варна, Аврен, Девня. Географският релеф е хълмисто-равнинен. Надморската височина на общинската територия е 0 – 300 m. В града има редовен ферибот за превозване на пътниците от единия край на града до другия, поради липсата на мост. Гара Белослав е част от жп линията София – Варна, минаваща през северната част на града.
Съставните селища към община Белослав са: село Езерово, село Страшимирово и село Разделна.
История При почистване на дъното на Белославското езеро са открити чирепи от глинени съдове, кости от животни, лигнитизирани дървени колове, по които находки се съди, че на това място е съществувало езерно наколно селище, каквито в македонските езера съществуват до V в. пр. Хр.
Според исторически данни, селището е съществувало още през Втората българска държава под името Крушево. През 16 век е преименувано от османската власт на Гебедже Богазъ, а към 18 век от името е останало само Гебедже. По време на Руско-турската война през 1877 г. руски военнослужещи от 71-ви Белевски пехотен полк от състава на 14-и армейски корпус под командеането на Аполон Цимерман, освобождават селото и издигат възпоменателен кръст на една височина, при което сменят името на селото от Гебедже на Белево.Черно море – седмичен вестник, ред. Петър Бобчевски, бр. 14, 5 септември 1891 год., стр. 3 Селото е официално преименувано на Белево с вишочайши доклад №3662 от 7 април 1882 г. и на Белослав с министерска заповед 1314/27.06.1940 г. Белослав е обявен за град през 1981 година с Указ 2190 от 20 октомври 1981 г. Празникът на града се чества на 26 октомври – Димитровден.
Димитра Войнова основава през 1945 г. първото женско дружество в Белослав. Дружеството развива огромна за времето си дейност. Пример е изграждането на родилен дом, който по-късно става болница за обучение на акушерки.
През 1921 г. с драгажен флот се прочиства каналът между Варненското и Гебедженското езера.Българска земя: Месечно списание за стопанство и култура / Уред. П. Г. Зяпков – Год. 1, кн. 1 – 10 (1931/1932). - София; Придворна печ. : брой 3, 01 юни 1931, стр. 3 До идването на власт на комунистическия режим Белославското (Гебедженско) езеро е било изключително сладководно заради изворите, които са на територията му.
През 1931 г. Атанас Иширков пише за идеята за плавателен канал с Черно море в сгодния терен, позволяващ постройка на фабрики около днешното Белославско взеро, тъй като сурови материали за фабрична обработка се намират достатъчно в пазарната област на Варна.БЪДЕЩЕТО НА ГРАД ВАРНА от Проф. А. Иширков, 1 юни 1931 г. През комунизма с цел да развие плановата икономика чрез изграждане на промишлени гиганти („Соди Девня“ и други предприятия в промишлената зона на град Девня), се взима решение за разрушаване на природните образувания и изграждане на дълбоководен плавателен канал. Без оглед за щетите, които ще нанесат, властите свързват сладководното Белославско езеро с Варненското езеро, а от там и с Черно море, вследствие на което всички сладководни организми измират (екологична и биокатастрофа). Влизащите понякога делфини умират, тъй като водите не са достатъчно солени, оцеляват единствено медузи.
Правен е ремонт на православния храм, построен през 1936 г. (преди това е имало стара черква на почти същото място). В града има читалище и 4 училища – в северната част – ПГ „Св. Димитър Солунски“ и ОУ „Св. Патриарх Евтимий“, а от южната страна – НУ „Отец Пайсии“ и СУ „Св. св. Кирил и Методий“, които са претърпели основен ремонт.
През 1981 г. село Белослав е признато за град.
Население Численост на населението според преброяванията през годините:
Етнически състав Преброяване на населението през 2011 г. Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.: Численост Дял (в %) Общо 7813 100Българи 6534 83,62Турци 111 1,42Цигани 55 0,70Други 249 3,18Не се самоопределят 138 1,76Неотговорили 726 9,29
Икономика По брутен вътрешен продукт на човек през 2001 г. община Белослав се нарежда на 16 място от общо 262 общини в България. Общинската икономика е с промишлено-аграрна структура, като местната индустрия е доминирана от тежката промишленост, която има структуроопределящо значение за икономиката на община Белослав. Енергетиката е представена от ТЕЦ „Варна“, а развитието на добивната промишленост е свързано предимно с възможностите за добив на строителни материали в района на град Белослав и с. Разделна. Освен това за общината са характерни производството на зърнени и технически култури и лозарството. Край село Езерово има големи лозови масиви.
Близостта до голям административен и стопански център – град Варна, и особено отличната транспортна достъпност определят възможностите за индустриализацията на общинската икономика, чрез подкрепа за развитие на технологичен бизнес.
Икономическите дейности в община Белослав са насочени в различни сфери. Като по-крупни икономически дейности и съответно важни стопански субекти могат да се определят:
Производство на електроенергия – „ТЕЦ Варна“ АД Кораборемонт и корабостроене – „МТГ Делфин“ АД Воден транспорт – Ферибот (пътнически и за МПС) „Фериботен комплекс“ АД, „Белфери“ ЕООД Строителство – „Транстрой-Варна“ АД Производство на стъкларски изделия – „Инхом“ ООД Търговия с метални отпадъци – „Трансинс индъстри“ АД Производство на оборудване за енергетиката – „Енергоремонт Варна“ АД, Военноморска ремонтна база – община Белослав.
Личности Митко Стоянов – вицерепубликански шампион в MMA (смесени бойни изкуства) за юни 2010 г. – кат. 60 kg. През октомври 2010 г. става шампион на България кат. 65 kg, а през август 2011 г. печели титлата Балкански шампион в кат. 70 kg. Николай Николов – бивш републикански шампион по овчарски скок Иво Аръков – български актьор
Празници 26 октомври (Димитровден) – ден на град Белослав
Забележителности Музеи Музейната експозиция „Сенки от миналото“, която се намира в Народно читалище „Съзнание“. В бившия цех 4 на завода за производство на стъкло на фирма „Инхом“, специализирана в производството на ръчно духана стъклария, е направен Музей на стъклото. Посетителите се посрещат от технолог-консултант, който им показва съдовете от варовик, калцинирана сода и пясък – компонентите, които при топенето в пещ при температура от 1500 – 1800 °C се превръщат в стъклени изделия, които биват темперирани и дообработени. В цеха с пещите се прави и демонстрация на посетителите– изработват се три ръчно формовани стъклени изделия от работник. Подводницата „Слава“, превърната в музей до брега на Белослав.
Театри Читалището в Белослав е и сцена за театър. Там почти всяка година се прави художествена самодейност.
Фериботи Общината разполага с едноименен ферибот, пресичащ канала между Варненското и Белославското езера. Минава през 10-ина минути и побира поне 20 коли.
Природни забележителности Защитена местност „Ятата“ – примамлива за орнитолози и екотуристи, местността е мозайка от разнообразни местообитания на птици. Там гнездят 178 вида редки и застрашени видове птици, 51 от които са включени в Червената книга на България. „Дивите кактуси“ Пещерата „Темната дупка“ Природният феномен „Побити камъни“ – в района от Страшимирово до Белослав има отделни пръснати групи от природния феномен „Побити камъни“, които са част от известната „каменна гора“ между Варна и Девня.
Други На Белослав са наречени улица „Гебедже“ в квартал „Лагера“ () и улица „Белослав“ в квартал „Факултета“ () в София.
Външни препратки Официален уеб сайт на община Белослав
Източници