Мерилин Монро (), родена Норма Джийн Мортънсън () е американска актриса и модел.www.imdb.com
Нейната външност я нарежда сред най-популярните секссимволи на 50-те години на ХХ век. Ранната ѝ и загадъчна смърт я превръща в попикона. Тя е носителка на 2 награди „Златен глобус“ и е номинирана за две награди БАФТА. От 1960 г. има звезда на Холивудската алея на славата.
Проблемите в личния живот на Монро привличат много внимание. Тя се бори със злоупотребата с наркотични вещества, с депресия и тревожност. Има общо три брака, като два от тях са широко рекламирани, с бейзболната звезда Джо Димаджо и драматурга Артър Милър, и двата от които завършват с развод. Няма деца въпреки силното си желание за такива. Умира на 36 години от свръхдоза барбитурати в дома си, в Лос Анджелис, на 5 август 1962 г. Въпреки че смъртта е обявена като вероятно самоубийство, множество конспиративни теории го отричат.
Биография Детски и младежки години
Монро е родена като Норма Джийн Мортънсън в Окръжна болница в Лос Анджелис на 1 юни 1926 г., трето дете на Гладис Пърл Бейкър (по баща Монро, 1902 – 1984 г.). Гладис, дъщеря на бедни имигранти от Средния Запад, преселили се в Калифорния, работи нископлатена работа във филмовата индустрия. Нарича дъщеря си Норма в чест на любимата си актриса Норма Талмидж. Когато е на петнадесет години, се омъжва за девет години по-възрастен мъж, Джон Нютън Бейкър и има две деца от него, Робърт и Бърнис. Подава молба за развод през 1921 г. и Бейкър взема децата със себе си в родния си Кентъки. Гладис се омъжва за втория си съпруг Мартин Едуард Мортънсън през 1924 г. но се разделят преди тя да забременее с Мерилин Монро. Развеждат се окончателно през 1928 г. Идентичността на бащата на Монро остава неизвестна.
Ранното детство на Мерилин Монро е стабилно и щастливо. Гладис е психически и финансово неподготвена за дете, но тя има възможността да остави Норма с приемни родители, Алберт и Айда Болендър в малкото градче Хоторн скоро след раждането. На първо време Гладис живее с тях и пътува на работа в Лос Анджелис, но дългите работни смени я принуждават да се върне окончателно в града в началото на 1927 г. След това тя започва да посещава дъщеря си в събота и неделя, често я води на кино и да разглеждат забележителности в Лос Анджелис. От лятото на 1933 г. Гладис се чувства достатъчно финансово стабилна и си купува малка къща в Холивуд, като прибира и дъщеря си. Тя споделя къщата със съквартиранти – актьорите Джордж и Мод Аткинсън и тяхната дъщеря, Нели. Няколко месеца по-късно, през януари 1934 г., Гладис започва да има сериозни психически проблеми и е диагностицирана с параноидна шизофрения. До края на живота си тя е приемана често в болница и губи контакт с дъщеря си, като я вижда много рядко.
Приятелка на майка ѝ, Грейс Маккий Годард, поема отговорността за нея и се грижи за майка ѝ. През следващите четири години Норма живее с няколко приемни семейства и често сменя училища. За първите шестнадесет месеца докато продължава да живее с Аткинсън, тя е жертва на сексуално насилие. Расте като срамежливо момиче, започва да заеква и се затваря в себе си. През лятото на 1935 г. за кратко живее с Грейс и нейният съпруг и две други семейства, докато Грейс не я оставя в Дома за сираци в Холивуд през септември 1935 г. Докато сиропиталището е описано в позитивни термини от връстниците ѝ, Монро го намира потискащо и травматизиращо. Според нейните думи – „изглеждаше, че никой не ме иска“.
Окуражена от персонала на дома за сираци, които смятат, че Монро ще бъде по-щастлива в семейна обстановка, Грейс става неин настойник през 1936 г., въпреки че не е в състояние да я вземе от дома до лятото на 1937 г. Вторият престой на Норма Джийн със семейство Годар продължава само няколко месеца. След като прекарва известно време с различни роднини и приятели в Лос Анджелис и Комптън, тя намира постоянен дом през септември 1938 г. когато започва да живее с лелята на Грейс, Ана. Започва да посещава редовно училище и макар да не е добра ученичка, обича да пише и допринася материали за вестника на училището. Поради здравословните проблеми на възрастната леля, Монро се завръща да живее със семейство Годар в края на 1940 или началото на 1941 г. По това време започва да посещава гимназия.
В началото на 1942 г. компанията, където работи мъжът на Грейс, се мести в Западна Вирджиния. Калифорнийските закони не позволяват на Норма да напусне Калифорния и тя е изправена пред риска да се наложи да се върне в сиропиталището. За да предотврати това, тя се омъжва за сина на съседите, 21-годишен работник във фабрика Джеймс „Джим“ Дохърти, на 19 юни 1942 г., малко след 16-ия си рожден ден. Впоследствие тя напуска гимназията и се превръща в домакиня. По-късно заявява, че „бракът не ме накара да се чувствам тъжна, но не ме направи и щастлива“. През 1943 г. Дохърти постъпва в търговския флот. Първоначално той е командирован на остров Каталина, където живеят заедно, докато го изпращат в Тихия океан през април 1944 г., където служи през следващите две години. След заминаването му Монро се премества при родителите му и започва да работи във фабрика за муниции, за да даде приноса си за войната и да има собствени приходи.
Първи филмови роли и кариера на модел
Докато работи в авиационната фабрика за муниции „Рейдио Плейн“, в края на 1944 г. Норма Джийн се среща с военния фотограф Дейвид Коновър, на който е поставена задачата да снима работещи жени, изпълняващи поръчки за армията с цел повдигане бойния дух на войниците. Въпреки че нито една от снимките, които той прави, не е използвана в списанието, тя напуска работата си във фабриката и започва да работи за него като модел. Той ѝ предлага да позира за пет долара на час и тя приема. Напуска дома на родителите на мъжа си и подписва договор с агенцията Блу Бук през август 1945 година. В началото на 1946 година, само 6 месеца след като започва работа като фотомодел, тя вече се е появявала на корицата на 33 различни списания.
Впечатлен от успеха ѝ, директорът на агенцията урежда среща с импресарска агенция през юни 1946 г. След неуспешен опит за интервю с продуценти на Парамаунт Пикчърс, тя получава шанс от Бен Лион, представител на Туентиът Сенчъри Фокс, който подписва с нея стандартен шестмесечен договор, преди всичко за да избегне подписването на договор с конкурентното студио Ар Кей Оу Пикчърс. Монро започва договора си през август 1946 г. и заедно с Лион избират сценичното име „Мерилин Монро“. Първото име е на звездата от Бродуей Мерилин Милър, а също така и на нейната баба, а Монро е моминското име на нейната майка. През септември 1946 г. тя се развежда с мъжа си Дохърти, който е против нейната работа и я принуждава да направи избор между семейството и кариерата си.
Монро не получава филмови роли по време на първите месеци от договора си и използва времето за уроци по актьорско майсторство, пеене и танци. Нетърпелива да научи повече за филмовата индустрия и за собствена реклама, тя прекарва известно време в студиото, за да наблюдава работата на други актьори. Договорът ѝ е подновен през февруари 1947 г. и тя скоро след това получава първите си две филмови роли: „Опасни години“ (1947 г.) и „Скуда Ху! Скуда Хей!“ (1948 г.). Договорът с Монро не е подновен през август 1947 г. и тя се завъръща към работата си на модел, като същевременно работи временно в студиото със случайни роли. Тя мечтае да стане актриса и посещава офисите на продуцентите и забавлява влиятелни гости. Също така става любовница на един от директорите на Fox, Джоузеф Скенк, който убеждава приятеля си Хари Кон, изпълнителен директор на Колумбия Пикчърс, да подпише договор с нея през март 1948 г. В по-късната си кариера актрисата признава, че в началото на пребиваването си в Холивуд е изкарвала прехраната си като момиче на повикване.
Докато работи във Фокс ролите, които ѝ предлагат са на обикновено момиче, докато в Колумбия се опитват да я направят по подобие на Рита Хейуърт. Линията на косата на Монро е повдигната чрез електролиза и косата ѝ е избелена още повече, до платинено руса. Единствената ѝ роля за този период е в нискобюджетния мюзикъл „Хористките“ (1948 г.), в който тя получава първата си главна роля на момиче от хора, което бива ухажвано от богат човек. Това е първият филм, в който Мерилин има реплики и дори пее. По време на производството, тя започва връзка с вокалния си треньор, който плаща за коригиране на захапката ѝ. Филмът няма успех и договорът ѝ не е подновен.
След като напуска Колумбия през септември 1948 г., Монро се превръща в протеже на Джони Хайд, вицепрезидент на агенция Уилям Морис. Тя обаче отказва предложението му за брак. За да лансира кариерата на актрисата, Хайд плаща за силиконова протеза, имплантирана в челюстта ѝ, и заринопластика. През май 1949 г. тя позира гола на снимки, направени от Тим Кели.
Пробив
През 1950 г. Мерилин участва в общо 6 филма – „Щастлива любов“, „Билет до Дивия запад“, „Огненена топка“, „Всичко за Ева“, „Дясно кроше“ и „Асфалтовата джунгла“. Главната роля във филма на Джон Хюстън „Асфалтовата джунгла“, който излиза по екраните през лятото на 1950 г. става рожденият ден на Монро като актриса.
След успеха на тези филми, Хайд помага на Мерилин Монро да подпише 7-годишен договор с „Туентиът Сенчъри Фокс“ през декември 1950 година. Той умира дни по-късно от сърдечен удар, което я оставя съкрушена. През 1951 година тя получава повече видимост. През март е водеща на 23-тите награди на Академията Оскар, а през септември Колиър става първото национално списание, което публикува профила ѝ. Участва във второстепенни роли в четири нискобюджетни филми. По същество в тях тя служи за сексапилно украшение, но получава и някои похвали от критиците. Монро започва да взема уроци при Майкъл Чехов и мима Лоте Гослар. Популярността ѝ с публиката се разраства: получава няколко хиляди писма от почитатели на седмица и е обявена за „Мис Чийзкейк“ за 1951 г. от армейския вестник „Старс енд Страйпс“, което отразява предпочитанията на войниците в Корейската война.
По време на втората година от договора си Монро става най-скъпо заплатената актриса и по това време започва романтичната ѝ връзка с пенсионирания бейзболист Джо Димаджо, един от най-известните спортни личности на епохата. През следващия месец избухва скандал, когато тя разкрива в интервю, че е позирала гола за снимки през 1949 г., които са били включени в календара. Студиото научава за снимките няколко седмици по-рано и за да предотватят потенциално катастрофални последици върху кариерата ѝ, решават да говорят за тях открито като същевременно подчертават, че е постъпила така, защото е била в тежко финансово положение. Стратегията успява, съчувствието на общността повишава интереса към нейните филми. На следващия месец тя е на корицата на списание „Лайф“. Мерилин Монро добавя към своята репутация и титлата „новият секс символ“.
През 1952 г. участва в 6 филма, като два от тях постигат значителен успех – „Среднощен сблъсък“ и „Не чукай на вратата“. Тя се опитва да се освободи от стереотипа на комичните роли.
През този период Монро си спечелва репутацията на труден характер, когато е на снимачната площадка и тази репутация се влошава с напредване на кариерата ѝ. Тя често закъснява или не се появява изобщо, не си спомня текста, което често води до снимането на няколко десетки дубъла, преди да е доволна с изпълнението си. Проблемите са приписвани на комбинация от перфекционизъм, ниско самочувствие и сценична треска, тя не харесва липсата на контрол при заснемане на филми и няма подобни проблеми по време на фотосесии, в които има повече спонтанност и импровизация, вместо стриктно следване на сценария. За да облекчи безпокойството си и хроничното си безсъние, тя започва да използва барбитурати, амфетамини и алкохол, които изострят проблемите ѝ, въпреки че става силно пристрастена едва през 1956 г. По това време влиянието върху организма на тези препарати не е напълно изяснено и понятие като странични ефекти не съществува.
Изгряваща звезда