Османска династия () е династията на султаните на Османската империя.
Титулатура
Божественият мандат на султана е отразен в съответните титли, например „сянка на Бог на Земята“ ( ẓıll Allāh fī'l-ʿalem) и „халиф на лицето на Земята“ ( Ḫalife-i rū-yi zemīn).Findley 2005, p. 115 Всички служби се заемат по негова заповед, а всички закони се издават от негово име като фермани (). Той е върховен главнокомандващ и официален собственик на всички земи.
Светската титла на владетеля е падишах, а неговите укази се наричат хатишериф, хатихумаюн или само хат.
История
Легенда Според официално-легендарната версия за произхода на т.нар. османци или още и османски турци, те били огузи от племето Кайъ, което някога живеело в Централна Азия в по-точно в областта на Балх. Бягайки от нашествието на монголите по времето Монголската империя, племето мигрира на запад, където неговите водачи се поставили под васалитета и закрилата на Джелал ад-Дин Манкбурн в Хорезм. След това малкото огузко племе Кайъ начело с Ертогрул се преселило в Иконийския султанат при управлението на Кей-Кубад I, който предоставил на войнственото племе малко владение около Сьогют в Северозападна Мала Азия, на границата с ВизантияСтивън Рънсиман в „Падането на Константинопол“ изяснява, че от легендарния основател на османската династия Ертогрул съществувал назад цял списък от 21 родители, водещи до Ной, като имало и други 31, после прибавени, за да направят хронологията по-убедителна. Линията на османците минавала през епонимния Огуз хан, родоначалник на огузите и през неговия син Тьок Алп и внука му Шамандур. Шамандурското племе било погълнато от османците в самия край на 13 век, оставайки враждебно на владичеството им. Друга легендарна версия сочи, че османският клон води началото си от най-старото огузко племе от общо 24-те. Тази легенда датира от 14 век след създаването на еничарския корпус, а през втората половина на 15 век придворните ласкатели на Мехмед Завоевателя съчинили ново родословие на османците, водещо началото си от пророка Мохамед. Самият Мехмед, за да направи впечатление и да привлече гръцките си поданици към османската кауза, твърдял, че неговата фамилия води началото си от един княз от имперския дом на Комнините, който емигрирал в Коня, приел исляма и се оженил за селджукска принцеса. В този смисъл едва ли е възможно, а и необходимо изясняването на произхода на родословното дърво на османците, понеже самите те са искали да прикрият първоначалната липса на благородническа кръв в него. В „Изследване на историята“ Арнълд Тойнби включва османската империя и култура към византийската източноправославна цивилизация.
Основаване
Разцвет
През 1517 г. османският султан Селим I унищожава държавата на мамелюците в Египет, завладява Ерусалим, Мека и Медина и се обявява за халиф на правоверните мюсюлмани. От 1517 г. до 1924 г. османските султани са и халифи, поради което са в непрекъснати войни със Сефевидите на изток. По този повод е сключен френско-османски алианс. Същевременно Англия подкрепя Сефевидите в Ориента и така е включително и по време на англо-френската война, т.е. по времето на т.нар. стар ред във Франция.
Край на управлението
След разгрома на Османската империя, която участва на страната на Централните сили в Първата световна война, за да спаси западните си малоазийски владения и черноморските проливи от влизането им в състава на Кралство Гърция или поставянето им под международен статут от страна на Антантата, Кемал Ататюрк се обявява за „баща на турците“ и премахва османската династия и титулатура от държавните атрибути, налагайки нов светски статус на Турция, която инак е правоприемник на Османската империя.
Държавно устройство По време на голяма част от съществуването си Османската империя е абсолютна монархия. Към втората половина на XV век султанът е на върха на държавната йерархия и упражнява политическа, военна, съдебна, социална и религиозна върховна власт, със съответната титла. Той отговаря само пред Бог и изпълнява ислямския закон (шариат).
След превземането на Константинопол през 1453 от Мехмед II, османските султани започват да се възприемат като наследници на Римската империя и това обяснява използването понякога на титлата цезар ( Qayser) на Рум и император,Toynbee 1974, pp. 22 – 23Stavrides 2001, p. 20 заедно с титлата халиф. Всеки нов султан, възкачил се на трона, бива тържествено препасван с меча на Осман в тържествена церемония, сравнима с европейските коронации.Quataert 2005, p. 93 Ако не е преминал церемонията, султанът няма право да включва децата си в линията на наследяване.d'Osman Han 2001, „Ottoman Padishah Succession“
Абсолютната на теория власт на султана е ограничена на практика от намесата на влиятелни членове на династията, на военната и бюрократичната върхушка, както и на религиозните лидери.Glazer 1996, „Ottoman Institutions“ Към края на XVI век ролята на османските султани в управлението на империята започва да намалява в периода 1550 – 1700, когато управляват поредица от слаби султани. Макар и да нямат право да наследяват трона, жените от имперския харем и по-специално майката на султана Валиде султан също играят значителна роля в политическите решения по време на т.нар. Султанат на жените.
По времето на Абдул Хамид II се установява конституционна монархия през Първата конституционна епоха.Glazer 1996, „External Threats and Internal Transformations“ През 1878 г. обаче султанът разпуска парламента и възстановява абсолютизма. През 1908 г. при Младотурската революция конституцията е възстановена и парламентът възобновява заседанията си, а Абдул Хамид II е детрониран и изпратен в изгнание.
От 2021 глава на Османската династия е Харун Османоглу, правнук на Абдул Хамид II.
Османски султани
Не бива да се бъркат или смесват османските с иконийските султани (виж и Настрадин Ходжа).
Външни препратки Османската династия в европейската преса в годините след детронацията
Източници
Литература
Категория:Династии на ислямски владетели