Владимир Стоянов Везенков е руски и български офицер.

Биография Везенков е син на известния строител и поборник за свободата на Македония – Стоян Везенков. Роден е в Крушево. Непосредствено преди Руско-турската война от 1877-1878 година семейството му се мести от Сърбия в Русия. След войната руското правителството, което зачита високия патриотизъм на вуйчо му Константин Везенков и баща му, дава стипендия на Владимир и братовчед му Александър. Те са настанени във военно училище в Москва.Томалевски, Георги. Безмълвната сила: Майстор Стоян Везенков, новели, есета, Български писател, 1987, стр. 255. Участва като доброволец в Сръбско-българската война през 1885 година, в която е ранен. Братовчедите участват в учредяването на Българско студентско дружество в Москва през 1895 година. То има за цел пропагандата и събирането на материални средства за освобождението на Македония и Одринско.Исторически преглед, том 46, броеве 7–12, Българско историческо дружество, 1990, стр. 19. Владимир завършва с отличие военната си подготовка. Жени се за Вера Георгиева Тилева, дъщеря на Теофилакт Тилев.

Издава в Москва „Военная гимнастика, руководство для гимназии, реалных училищ, учительских институтов и учительских семинарий“ в 1889 година, която е посрещната добре от руската преса. В 1890 година издава „Военная гимнастика для начальных училищ с трехлетным курсом“.Вести из книжовний свят, год. І, 1890, книга ІІ, стр. 527 – 528. Като офицер взема участие в Руско-японската война. През 1908 г. Владимир Везенков се оженва за Мария Фаворска, праправнучката на знаменития руския богослов и Московски митрополит Филарет Дроздов, на когото царска Русия дължи в голяма степен отмяната на крепостното право.

При избухването на Балканската война в 1912 година като руски капитан идва в България и взема участие като доброволец в Македоно-одринското опълчение. Като командир от 10-а прилепска дружина той участва при атаката на Гюмюрджина.Агенция „Фокус“ представя българските бойни знамена: Знаме на 10-а прилепска дружина от Македоно-Одринското опълчение, 24 април 2011 г. По-късно служи в щаба на 3-та бригада на МОО.

След Балканските войни се връща в Русия. Пише спомени, издадени на руски език, за участието си във войната.История дореволюционной России в дневниках и воспоминаниях, Г. А. Главатских, Петр Андреевич Зайончковский, Научная Государственная библиотека СССР имени В.И. Ленина, ISBN 5-7000-0029-6, стр. 333. След Октомврийската революция от 1917 година се включва в Бялата гвардия. От 1918 г. семейството на Владимир Везенков живее в София. В София Везенков живее в голяма бедност. Едва в последните години от живота му Народното събрание му отпуска скромна пенсия. Участва дейно в сдружението на белогвардейската емиграция в България.Бялата емиграция в България. Дончо Атанасов Даскалов, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 1997, стр. 119.

Умира през 1930 година или на 18 октомври 1933 година в София.

Родословие

Външни препратки "Энвер-бей под Шаркиоем; сражения с 21-го по 29-е января 1913 года (воспоминания русскаго добровольца)", публикувано във „Военный Сборник“, брой 6, 7, Санкт Петербург, 1914 година "Молба до Господина Председателя на XXII обикновено народно събрание", София, 24 декември 1927 година

Бележки

Категория:Македоно-одрински опълченци Категория:Руски офицери Категория:Български капитани Категория:Български офицери от Македония Категория:Родени в Крушево Категория:Българи в Руската империя Категория:Мияци Категория:Български имигранти от Македония в София Категория:Починали в София Категория:Доброволци в Българската армия в Сръбско-българската война