Георги Киров Абаджиев е опълченец-поборник, български офицер, (генерал-лейтенант). Командир на 12-а пехотна сборна дивизия и началник на Бургаския укрепен пункт през Първата световна война (1915 – 1918).

Биография Георги Абаджиев е роден на 22 юли 1859 г. в Ески Заара. Основното и средното си образование (5-о класен курс на „Главното училище“) завършва в родния си град. На 17 юли 1877 г. войските на Сюлейман паша разбиват малкия руско-български отряд при Стара Загора, опожаряват, разграбват града и избива голяма част от мъжете, което принуждава 18-годишния Георги да избяга към Търново. Там научава, че баща му, по-големия му брат и зет му са убити, а майка му и сестра му с невръстното си дете са отвлечени в плен. Решава да се включи в редовете на новосъздадената 7-а дружина на Българското опълчение. Изпратен е за обучение в Ментешлий, където е обучаван от ефрейтор Георги Тодоров. След като завършва обучението си, на 18 август 1877 г. постъпва на военна служба като редник в 1-ва рота от 7-а дружина.

След войната постъпва във Военното училище в София. Завършва в първия випуск през 1879 г. и е произведен в чин подпоручик. На 9 юли 1881 година е повишен в поручик и на 7 септември 1885 г. е зачислен в VI Старозагорска дружина. На 9 септември 1885 г. е повишен в звание капитан и по време на Съединението на България служи като дружинен командир и взема участие в походите към Лясковец и Златарица (24 – 27 ноември). След обявяване на съединението взема участие в походите към османската граница в състава на Ямболския отряд и в периода 8 ноември 1885 – 19 февруари 1886 взема дейно участие в Сръбско-българската война (1885). След войната на 17 април 1887 г. е произведен в чин в майор.

На 2 август 1891 г. е повишен в звание подполковник, на 14 февруари 1900 г. е в полковник. Назначен за командир на 21-ви пехотен средногорски полк. Последователно е командир на 18-и пехотен етърски полк (6 март 1890 – 15 ноември 1894) и на II бригада от VII пехотна Рилска дивизия.

Балкански войни (1912 – 1913) По време на Балканската война (1912 – 1913) полковник Абаджиев е командир на 1-ва бригада от 5-а пехотна дунавска дивизия с която взема участие в Лозенградската операция (9 – 11 октомври), като на участва в боевете при с. Ереклер (9 октомври), Лозенград (10 и 12 октомври), Инджеклар-Караагач (15 октомври), с. Токозлий (16 и 17 октомври), Бунархисар (18 – 20 октомври), както и в Чаталджанската операция (4 – 5 ноември) на крайния ляв флаг при езерото Деркос (4 – 7 ноември). Също така участва в боевете при Кадж-боавския проход (22 юни 1913), в завладяването на Княжевец (24 юни), при височината Вукова глава (10 – 12 юли), височините Плава, Църна, Трава и Въртоп (13 – 18 юли). На 14 септември 1913 е произведен в чин генерал-майор и уволнен от армията.

Първа световна война (1915 – 1918) В навечерието на Първата световна война (1915 – 1918) се числи към щаба на 7-а пехотна рилска дивизия, на 30 юли 1916 година е назначен за началник на 12-а пехотна сборна дивизия, а на 15 юни 1917 – на Бургаския укрепен пункт.Пулова, Н., Пулов, Й., стр. 156

На 14 май 1937 година е повишен в звание генерал-лейтенант.

Генерал-лейтенант Георги Абаджиев умира на 21 февруари 1940 година в София.

Семейство Генерал-лейтенант Георги Абаджиев е женен и има 4 деца. Негов по-малък брат е юристът Стефан Киров. По-късно двамата подпомагат отглеждането на бъдещия поет Кирил Христов, техен племенник, останал от малък сирак.

Военни звания Прапоршчик (10 май 1879) Подпоручик (1 ноември 1879, преименуван) Поручик (9 юли 1881) Капитан (9 септември 1885) Майор (17 април 1887) Подполковник (2 август 1894) Полковник (14 февруари 1900) Генерал-майор (14 септември 1913) Генерал-лейтенант (14 май 1937)

Награди Княжеский орден „Св. Александър“ V ст. (1888) Знак „За 10 години отлична служба“ (1889) Княжеский орден „Св. Александър“ IV ст. (1891) Знак „За 20 години отлична служба“ (1900) Народен орден „За заслуга“ на обикновена лента (1901) Народен орден „За военна заслуга“ III ст.н (1905) Възпоменателен кръст „За независимостта на България 1908 година“ (1909) Военен орден „За храброст“ III ст., 2 кл. (1913) Княжеский орден „Св. Александър“ III степен с мечове Народен орден „За военна заслуга“ II ст.

Чуждестранни Орден „Лъв и слънце“, Персия (1901) Медал „За бойни заслуги“, Османска Империя (11 май 1917)Коев, Илиян и др. Българо-турски военни отношения през Първата световна война. Сборник от документи (1914 – 1918), София 2004, с. 518 Орден „Железен кръст“ II клас, Германия Орден „Железен полумесец“, Османска империя Орден „Сребърен лиакат“, Османска империя „Кръст за военна заслуга“ 2 кл., Австро-Унгария

Съчинения Действията на I бригада от 5 п. Дунавска дивизия във войните през 1912 – 1913, София 1925, 111 с. Спомени от Освободителната война в 1877 – 1878, [София 1925], 35 с. (Приложение на списание "Подофицерски журнал, г. 1) 12 пехотна дивизия през Общоевропейската война през 1915 – 1918 г.

Бележки

Източници

Пулова, Н., Пулов, Й. – „18 пехотен Етърски на Н.В. цар Фердинанд I полк в дати и събития 1889 – 1944“, Велико Търново, 1997, Издателство „ПИК“

Категория:Генерал-лейтенанти от Царство България Категория:Български военни дейци от Балканските войни Категория:Български военни дейци от Първата световна война Категория:Носители на орден „Св. Александър“ III степен Категория:Носители на орден „Св. Александър“ IV степен Категория:Носители на орден „Св. Александър“ V степен Категория:Носители на орден „За военна заслуга“ Категория:Носители на орден „За заслуга“ Категория:Български опълченци Категория:Първи випуск на Националния военен университет „Васил Левски“ Категория:Родени в Стара Загора Категория:Български офицери от Тракия Категория:Носители на орден „За храброст“ III степен Категория:Починали в София