Иринга (на английски и ) е град в южната част на Танзания, има население от 151 345 душиTanzania: Regions and Cities и е административен център на едноименния регион. Названието на града на езика на племената хехе означава форт. Разположен е на плато, чието надморско ниво варира от 1500 до 2500 m.Iringa Municipal Concil – „Iringa Municipal Profile“ Градът е изграден сред голи и назъбени хълмове в зона на планински земи. Централната градска част се намира на 1600 m над морското равнище. Иринга е туристически център и изходен пункт за посещение на близките национални паркове Руаха и Удзунгва. През града протича река Малка Руаха.Knowledge Matters/2 май 2009 Най-близките големи градове са столицата Додома на 126 km на север и земеделският център Морогоро на 241 km на североизток.
Главните проблеми на града са на първо място бедността на голяма част от жителите му и липсата на ресурси, които да осигурят заетост на нарастващото градско население. Друг сериозен проблем е лошото състояние на пътищата, което е трудно да се подобри без финансовата намеса на правителството. Същото се отнася за здравеопазването и образованието, където се чувства сериозен недостиг от сграден фонд и специалисти.
Климат Поради сравнително голямата надморска височина климатът в града е прохладен, а температурите през най-студените дни на юни, юли и август достигат до 0 °C.Maps of World/Iringa
Население При последното преброяване от август 2002 г. броят на населението в града е отчетен на 102 208 души. Този брой през годините показва тенденция на постоянен растеж с годишен темп от 1,6%. През 1978 г. жителите му са наброявали 57 164 души, през 1988 г. са нараснали до 84 860, а през следващите 14 години на база естествен и механичен прираст тук са се заселили още около 18 000 души.
Иринга е център на племената хехе (уахехе), които са и основната етническа група, населяваща града и околностите му.
Религиите, застъпени в града са главно християнство и ислям, като броят на изповядващите ги е почти равен. Доминиращата християнска религия е католическата, следвана от адвентистката. Съществуват още последователи на индуизма, главно преселили се тук от Индия и африканци, които са привърженици на местни вярвания.
Административна структура и управление Иринга се разделя на две зони – Иринга Урбан начело с областен комисар и Иринга град, ръководена от кмета. Към зона Иринга Урбан освен самият град спадат и най-близко разположените села. Градът се ръководи административно от общински съвет, начело с кмет. Иринга Урбан е разделена на 14 обасти, чиито размери значително варират – Kihesa, Mkwawa, Mwangata, Kitwiru, Ruaha, Mtwivila, Ilala, Makorongoni, Mivinjeni, Kitanzini, Mshindo, Gangilonga, Kwakilosa и Mlandege.
Съществува и длъжност общински директор, който ръководи 8 комисии – Финанси и търговия, Благоустройство, пожари и бедствия, Развитие на общността и социални грижи, Образование и култура, Човешки ресурси и администрация, Здравеопазване и канализация, Земеделие, животновъдство и кооперативни услуги, Градоустройство, земя и природни ресурси.
Общинският съвет получава приходи от 7 основни източника – данък върху недвижимите имоти, такса хотели, пазарни такси, данък върху канализацията и септичните резервоари, разрешителни за стопанска дейност, централни държавни субсидии и дарения.
История
Иринга е построен от германците през 1890 г. като укрепено селище срещу нападенията на племената хехе (уахехе), които с поредица набези правят опити да прогонят колонизаторите. Градът е център на регионалната колониална администрация по време на немската окупация. Близо до него се намира легендарната местност Скалата Гангилонга, където вождът на хехе Мкуауа събира племената за да решат как да се борят с нашествениците.
През 1894 г. край с. Каленга, където е дворецът на Мкуауа и военната база на племената, хехе издигат палисада, защитна стена с дължина 13 km и височина 4 m, в опит за борба с немците. Хехе имат само няколко пушки и се бият с копия, лъкове и стрели. След двудневна бомбардировка и поредица от нападения, на 30 октомври 1894 г. племената са разбити, а селото завзето. Вождът успява да избяга и организира партизанска война, която продължава няколко години. Во̀йните на хехе са поддържани и пряко подпомагани от цялото население в града и околността. През 1898 немският регионален управител предлага внушителна парична награда за главата на Мкуауа, но нито един хехе не е съблазнен от голямата сума. Изходният пункт за техните нападения се намира в близкото село Каленга, където сега има музей, посветен на тази съпротива. Тук се намира и черепът на Мкуауа, който се самоубива за да не попадне в ръцете на окупаторите. Главата му е отрязана и изпратена в Германия и по-късно, през 1954 г. е върната обратно по време на британското владичество.
Засадата на германските войски в Лугало на 17 август 1891 г., унищожаването на форта на хехе в Каленга на 30 октомври 1894 г. и смъртта на Мкуауа на 19 юни 1898 г. са ключови събития в немската колонизация на Източна Африка.
Градът е място и на няколко битки по време на Първата и Втората световни войни. Поради това в него се намира гробище на загиналите в тези войни.
Градска среда Сериозен проблем в града е недостигът на терени за жилищно и обществено строителство. Предвидените от градоустройствения план са отдавна изконсумирани и около 60% от застройката вече е извън регулация. Тази ситуация води до проблеми с комуникациите, водоснабдяването и канализацията и до влошаването на околната среда на територията на града и общината.
Тъй като селището е с богата история, интересна смесица от баварска и африканска архитектура отличават Иринга от повечето градове в Танзания. Като наследство от германците, които са гледали на града като на крепост със стратегическо значение, има запазени няколко здрави каменни колониални сгради. Между тях са сградата на съда и тази на регионалното управление. Близо до пазара се намира немският квартал с характерен архитектурен облик. Сградата на стария пазар на Иринга е една от първите, построени от германците.
Улиците са тихи и спокойни, а в магазините се предлага пъстра палитра от произведения на традиционното африканско изкуство. Изградени са голяма католическа църква, която има много посетители от местните хора и туристите и по-малка адвентистка. Има колоритен и оживен пазар, където могат да бъдат закупени кошници и черги, местно производство и който е най-голямата атракция на града. Построен е през 1940 г. и като дух е близък до арабския Каменен град в Занзибар.Jens Finke. „Rough guide to Tanzania“. ISBN 1-85828-783-9. pg. 265
Иринга е туристическият център на южните планински територии на Танзания. Развитието на града е ориентирано все повече към обслужване на туризма. Изградени са хотели и ресторанти, вариращи от нисък към висок клас, разнообразни като обслужване и нива – от достъпни семейни хотели до големи луксозни 5-звездни комплекси.Maplandia Едни от най-посещаваните хотели в рамките на града са MR, Hilltop, Лютеранския център и Интернационалната къща за гости „Нова Руаха“. Хотел Embalasasa предлага добро обслужване и има бар и ресторант в партерната част. Баптисткият конферентен център „Хурума“ на 2,5 km северно от града има обширна градина с плувен басейн, построен през 2003 г. Предлага от единични стаи до четиристайни апартаменти, добра храна и организирани посещения до Микуми и Национален парк Руаха. В града има 68 къщи за гости и 48 ресторанта. Нощният живот предлага 12 бара и други заведения за забавления.
В града функционират две отделни нива на съдебната институция – градски съд на магистратите и първичен регионален съд. За нуждите на жителите на града и околностите му има една-единствена обществена библиотека.
Близо до полицейския участък се издига паметникът на загиналите във въстанието Маджи Маджи през 1905 – 1907 г. срещу немските нашественици. Друг военен паметник е този, посветен на загиналите през Първата световна война.
Исторически забележителности
Местностите около града са наситени с исторически събития и затова са богати на места за поклонение, важни за народа хехе. В околностите на Иринга са открити и интересни археологически находки. Исимила – На 20 km от Иринга по пътя към Мбея се намира Исимила, един от важните археологически обекти на страната. Разположен е на обширно плато, доминирано от големи гранитни скали. Тук са намерени важни доказателства за дейността на нашите предци, датиращи от преди повече от 60 000 години. Тогава групи от номадски ловци-събирачи са се движили в зоната около брега на древно, несъществуващо вече езеро. При разкопки в централната долина през 1957 – 1958 г., на дълбочина 18 m са намерени каменни сечива и оръжия, ползвани при лов на големи диви бозайници, особено хипопотами, обичайната плячка на ловците през палеолита. Открити са и други каменни артефакти и много кости. Археологическото находище включва и интересни геоложки форми – дълбок каньон с ерозирали зъбери и „кули“ от розови и оранжеви пясъчници. В околността има изградени няколко хотела с ресторанти. Магубике – Между Иринга и Националния парк Руаха е разположено село Магубике, край което са открити материални доказателства за обитатели от времето на Желязната епоха и Средновековието – фосилни кости и черупки, както и 6 изкопаеми зъба на hominin.Iringa Лунгемба е седалището на вожда на хехе Мунигумба, баща на Мкуауа. Той изиграва сериозна роля в разширяването на империята на хехе и успява да обедини повече от 100 клана в едно политически централизирано общество. Умира тук през 1879 г. и е погребан под едно високо 100-годишно дърво. Киконгома се намира близо до града и местността е свързана с историята на хехе в периода 1879 – 1881 г. От естествения мост над река Руаха е скочила и се е самоубила майката на Мкуауа, техния легитимен вожд, застрашена от узурпатор на властта, който прогонва сина ѝ. По-късно Мкуауа организира бунт, побеждава узурпатора в битката при Lundamatwe и застава начело на племената. Скалата Гангилонга на езика на племената хехе означава Говорещият камък. Това е огромна гранитна скала на един от хълмовете на изток от града, където вождът на хехе събира ръководителите на всички сродни племена за да организира съпротивата срещу германците. От нея се открива чудесна панорама към Иринга. Намира се близо до богаташкото предградие, където са сградите на неправителствени организации и жилищата на държавни служители и чужди граждани. Самата скала е покрита с графити, изрисувани от местни младежи. Каленга е село на 15 km западно от града по пътя към Националния парк Руаха. Тук е била главната квартира на Мкуауа по време на борбата с немските колонизатори. Край селището могат да се видят останки от фортификационните съоръжения на хехе. А на 1,5 km от селото е организиран Мемориален музей „Мкуауа“, в който е изложен черепът на вожда Мкуауа, върнат от германците през 1954 г. след 56-годишно отсъствие. В музея са изложени и част от оръжията на хехе – тояги, копия, щитове, както и пушката, с която Мкуауа се самоубива. Край музея се намират гробовете на някои от войните, загинали в тези битки, включително и гробовете на сина и внука на Мкуауа – Сапи Мкуауа и Адам Сапи Мкуауа. Тук е грабът и на съпругата му Ашо, починала през 2009 г. На около 500 m от тях е гробницата и малък паметник на немския командир Erich Maas, който се опитва да влезе във форта и да плени вожда жив. Убит е в схватка от един от войните при влизането му в селището.AllAfrica.com/Tanzania Daily News (Dar as Salaam)/Tanzania: Kalenga, a Historical Village/16 юли 2011