Арменците (; ) са етническа група в Турция. Според оценки на Joshua Project техния брой е около 42 000 души, от тях 94% са християни. В повечето международни доклади (включително на Държавния департамент на САЩ от 2013 г. и неправителствената организация – Международна група за правата на малцинствата от 2011 г.) оценяват броят на арменците в Турция между 60 000 и 70 000 души. Има и други източници, които оценяват техния брой до 90 000 – 100 000 души. През 2010 г. тогавашният министър-председател Реджеп Таип Ердоган заявява, че общият брой на арменците в страната достига 170 000 души, като около 100 000 от тях са икономически мигранти без турско гражданство.
История
Османска империя
През 1914 г. броят на арменците в региона Западна Армения в Османската империя (днешна Турция) е 2 203 000 души, като общия брой на арменците в Османската империя е 2 534 784 души.
В периода между 1915 и 1916 г. младотурските власти в Османската империя организират масови убийства и насилствена масова депортация над арменците, като броят на жертвите варира от 800 хил. до 1,5 милиона. Зверствата са признати на 11 юли 1919 г. от Дамат Ферид паша.
Република Турция
С подписаният Лозански договор през 1923 г., който води до разпадането на Османската империя и създаването на Турция се признава официално малцинствения статут на немюсюлманските общности в Турция (арменци, гърци и евреи). Договорът гарантира правото им да създават свои собствени религиозни, социални и образователни институции. Въпреки това през следващите десетилетия Турция често ограничава тези права и не спазва Лозанския договор на практика.
В края на 20-те години на XX век, при управлението на Мустафа Кемал Ататюрк се въвежда кампанията „Гражданино, говори на турски!“, която цели да ограничи използването на малцинствени езици (включително арменски) на обществени места.
През ноември 1942 г. е въведен данък „Имущество“ (Varlık Vergisi) със Закон № 4305, под претекст за набиране на средства за отбрана по време на Втората световна война. Данъкът е налаган произволно и непропорционално тежко в пъти повече над граждани с немюсюлмански произход, включително арменци. Целта е била икономическото „потурчване“ на пазара. Гражданите, които не са уреждали задълженията си в срок, са изпращани в трудовия лагер Ашкале в Източна Турция.
През септември 1955 г. е извършен Истанбулският погром, който нанася изключително тежки материални, морални и културни щети на арменската общност. Макар основната политическа мишена да са местните гърци, ислямизираните и крайните турски националистически тълпи бързо разширяват обхвата на насилието над всички християнски и еврейски малцинства в града.
През 70-те и 80-те години на XX век радикалната марксистка организация АСАЛА (Арменска тайна армия за освобождение на Армения) извършва поредица от атентати срещу турски дипломати по целия свят. В отговор военният режим в Турция (след преврата от 1980 г.) засилва натиска, наблюдението и цензурата над местната арменска общност в Истанбул, която публично трябва да се разграничава от действията на терористите.
През 2007 г. е убит известният турски журналист от арменски произход, интелектуалец и главен редактор на вестник „Агос“ Хрант Динк, който призовава за диалог и демократизация. Той е застрелян пред офиса си в Истанбул от млад турски националист. Убийството му шокира обществото. На погребението му над 100 000 турски граждани излизат по улиците с лозунги „Всички сме Хрант, всички сме арменци“. Това събитие се превръща в повратна точка за гражданското общество в Турция.
Разположение
Истанбул
Над 90% от арменците в Турция живеят в Истанбул.
Вилает Хатай
Във вилает Хатай се намира единственото изцяло арменско село (с изцяло арменско население), което е останало на територията на днешна Турция, село Вакъфлъ. Местните жители говорят специфичен диалект на западноарменския език и се занимават предимно с органично земеделие.
Западна Армения
В историческата област Западна Армения има градове, които някога са били сърцето на арменската култура, като Ван, Муш, Ерзурум, Карс, Диарбекир, Сасон, Дерсим (Тунджели) и др. Днес там почти няма официално декларирани арменци-християни. Там обаче се наблюдават следните две явления:
Скрити арменци (или Крипто-арменци): Десетки (според някои оценки и стотици) хиляди наследници на сираци, осиновени от мюсюлмански семейства след 1915 г. Те живеят предимно в Източна Турция, официално са регистрирани като мюсюлмани (кюрди или турци), но в последните години част от тях започват открито да изследват и признават своя арменски произход;
Амшенци (ислямизирани арменци): Специфична етническа група, разположена в Североизточна Турция (вилаетите Ризе и Артвин по Черноморието). Те са мюсюлмани по вероизповедание, но говорят диалект на арменския език и културно се разграничават от останалото население.
Други големи градове
Има малки групи от арменски семейства, предимно заети в търговията и занаятите (например златарство), живеят разпръснато в градове като Измир, Анкара, Мардин и Антакия (Антиохия), но те нямат развита мрежа от собствени училища и културни институции, каквато има в Истанбул.
Език
Според оценки през 2009 г. за около 80% от арменците в Истанбул роден език е турския, с помощта на наложената им асимилация.
Брой на хората с майчин или говорим арменски език в Турция според преброяванията на населението. Година Майчин език Втори език Общо Население на Турция Процент от общия брой говорещи 1927 67 745 – 67 745 13 629 488 0,50 1935 57 599 9 782 67 381 16 157 450 0,42 1945 47 728 12 354 60 082 18 790 174 0,32 1950 52 776 9 322 62 098 20 947 188 0,30 1955 56 235 6 084 62 319 24 064 763 0,26 1960 52 756 19 444 72 200 27 754 820 0,26 1965 33 094 22 260 55 354 31 391 421 0,18
Образование
Арменската общност в Турция е изправена пред сериозни образователни проблеми, породени от постоянния спад в броя на учениците, затварянето на учебни заведения и недостига на финансиране. Броят на арменските училища намалява от 47 през 20-те години на XX век до 17 през 2010 г. Паралелно с това броят на учениците спада наполовина за три десетилетия – от 6000 през 1981 г. до 3000 през 2010 г. Към учебната 2022/2023 г. в арменските училища в Турция се обучават 2865 ученици, като функционират 16 арменски училища, всичките в Истанбул.
Училища
Средни училища и гимназии
Самостоятелни гимназии (лицеи), с прием на ученици от 9 до 12 клас:
„Гетронаган“ (Özel Getronagan Ermeni Lisesi), квартал „Хаджъмими“, община Бейоглу, Истанбул (от 1886 г.) „Сурп Хач“ (Özel Surp Haç Ermeni Lisesi), квартал „Селами Али“, община Юскюдар, Истанбул (от 1678 г.)
Средни училища, от 1 до 12 клас:
„Есаян“ (Özel Esayan Ermeni İlkokulu, Ortaokulu ve Lisesi), квартал „Катип Мустафа Челеби“, община Бейоглу, Истанбул (от 1895 г.) „Мъхитарян“ (Özel Pangaltı Mıhitaryan Ermeni İlkokulu, Ortaokulu ve Lisesi), квартал „Халаскаргази“, община Шишли, Истанбул (от 1825 г.) „Сахакян Нунян“ (Özel Sahakyan Nunyan Ermeni İlkokulu, Ortaokulu ve Lisesi), квартал „Коджа Мустафа паша“, община Фатих, Истанбул (от 1461 г.)
Основни училища
Основни училища, от 1 до 8 клас:
„Безджиян“ (Özel Bezciyan Ermeni İlkokulu ve Ortaokulu), квартал „Мухсине Хатун“, община Фатих, Истанбул (от 1830 г.) „Дадян“ (Özel Dadyan Ermeni İlkokulu ve Ortaokulu), квартал „Зейтинлик“, община Бакъркьой, Истанбул (от 1844 г.) „Мераметджиян“ (Özel Feriköy Merametciyan Ermeni İlkokulu ve Ortaokulu), квартал „Ферикьой“, община Шишли, Истанбул (от 1912 г.) „Карагьозян“ (Özel Karagözyan Ermeni İlkokulu ve Ortaokulu), квартал „Център“, община Шишли, Истанбул (от 1912 г.) „Калфаян“ (Özel Kalfayan Ermeni İlkokulu ve Ortaokulu), квартал „Мурат Реис“, община Юскюдар, Истанбул (от 1866 г.) „Бомонти“ (Özel Bomonti Ermeni Katolik İlkokulu ve Ortaokulu), католическо училище в квартал „Джумхуриет“, община Шишли, Истанбул (от 1808 г.) „Анарад Хъутюн“ (Özel Kocamustafapaşa Anarat Hığutyun Ermeni İlkokulu ve Ortaokulu), квартал „Коджа Мустафа паша“, община Фатих, Истанбул (от 1868 г.) „Таркманчатс“ (Özel Tarkmançats Ermeni İlkokulu ve Ortaokulu), квартал „Меджидийе“, община Бешикташ, Истанбул (от 1785 г.) „Арамян Унджуян“ (Özel Aramyan Uncuyan Ermeni İlkokulu ve Ortaokulu), квартал „Джафераа“, община Кадъкьой, Истанбул (от 1858 г.) „Левон Вартухян“ (Özel Topkapı Levon Vartuhyan Ermeni İlkokulu ve Ortaokulu), квартал „Топкапъ“, община Фатих, Истанбул (от 1820 г.) „Йешилкьой“ (Özel Yeşilköy Ermeni İlkokulu ve Ortaokulu), квартал „Сан Стефано“ („Йешилкьой“), община Бакъркьой, Истанбул (от 1957 г.)
Религия
Повечето вярващи арменци принадлежат към Арменската апостолическа църква, съществуват и по-малки групи от католици и евангелисти. Малка част от арменците, за да се спасят от депортиране по време на арменския геноцид, приемат исляма. Към декември 2006 г. в Турция действащите арменски църкви са общо 55 на брой, като 48 от тях са в Истанбул, а 7 в останалата част на страната.
Арменска апостолическа църква
Към декември 2006 г. действащите църкви на Арменската апостолическа църква са общо 42 на брой. Те са под юрисдикцията на Арменската патриаршия в Константинопол (Истанбул). От тях 33 са разположени в Истанбул, а 9 в останалата част на страната, в градовете Кайсери, Искендерун, Диарбекир и Мардин и село Вакъфлъ във вилает Хатай.
Арменска католическа църква
Към декември 2006 г. действащите църкви на Арменската католическа църква са общо 10 на брой. Те принадлежат към Арменската католическа архиепархия на Истанбул. Всички те се намират на територията на град Истанбул (например църквите „Св. Богородица“ в Бейоглу, „Св. Йоан Златоуст“, „Св. Спас“ и др.). Извън Истанбул (напр. в Мардин) историческите сгради функционират предимно като музеи.
Арменска евангелска църква
Към декември 2006 г. действащите църкви на Арменската евангелска църква са общо 3 на брой. Всички те се намират в Истанбул, две в община Бейоглу и една в община Фатих.
Медии
В Турция се издават четири вестника и едно списание на арменски език, това са всекидневниците „Джаманак“ (от 1908 г.) и „Нор Мармара“ (от 1940 г.), седмичникът „Агос“ (от 1996 г.), официалният патриаршески вестник „Лрапер“ (от 1996 г.) и специализираното културно арменско списание „Гор“ (от 2014 г.).
През 2009 г. в турските медии започват да се излъчват предавания на арменски език, като предаване на арменски започва да се излъчва по радио „Гласът на Турция“, международната радиостанция на държавната обществена медия Турско радио и телевизия.
Източници
Външни препратки
Hyetert.org – независим информационен уебсайт и медиен агрегатор на арменската общност в Турция Bolsohays.com – информационен уебсайт, посветен на арменската общност в Истанбул Oia.net – официален уебсайт на Организацията на истанбулските арменци със седалище Лос Анджелис, САЩ Houshamadyan.org – специализиран международен онлайн архив, чиято цел е да възстанови и запази паметта за живота, културата и социалната среда на арменците в Османската империя