Христо Христов Стойков е български офицер (генерал-лейтенант), началник на Военното училище (1944 – 1948).
Биография Христо Стойков е роден на 13 март 1897 година в разградското село Тасчи. Още като офицерски кандидат участва в Първата световна война. През 1918 година завършва Военното училище в София, след което служи на фронта като телеграфист. През 1919 г. е произведен в чин подпоручик, а от 30 януари 1923 г. е поручик. В периода 1927 – 1930 година учи във Военната академияЗаповед № 230 от 1930 г., през 1928 г. е назначен за домакин на Понтонната дружинаМинистерска заповед (МЗ) № 149а от 1928 г., като на 15 юни 1928 е произведен в чин капитан. Служи в 1-ви пограничен сектор, 2-ра инженерна дружина, 36-и пехотен козлодуйски полк и 26-и пехотен пернишки полк.Руменин, с. 266 – 267
През 1933 г. е назначен за командир на рота от 2-ри инженерен полкМЗ № 102 от 1933 г., след което през 1934 г. е командирован в Щаба на армиятаМЗ № 147 от 1934 г., като малко по-късно същата година е назначен за командир на рота от 1-ви инженерен полкМЗ № 158 от 1934 г., а от 16 май е майор. В първата половина на 1935 г. е назначен за офицер за поръчки в 4-а пехотна преславска дивизияМЗ № 88 от 1935 г..
Активен участник във Военния съюз, Стойков е уволнен от армията на 15 ноември 1935 година, след опита за преврат. След 1936 година ръководи работата на новосъздаденото и близко до бившия кръг „Звено“ списание Бразда. През следващите години е интерниран 5 – 6 пъти.
През декември 1941 г. сътрудничи на съветското разузнаване, като връзката е чрез член на съветската легация под псевдоним инж. Давид.Държавна сигурност и офицерите от БНА (1944 – 1960 г.), Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия, 2014, с.1379
От 1943 до 1944 г. е член на Националния комитет на ОФ. След интернирането в провинцията на Кимон Георгиев и Дамян Велчев през януари 1944 година Стойков става основната им връзка със столицата. В началото на юни е издадена заповед за интернирането му в Мелник, но тя е отменена непосредствено след това при смяната на кабинета. Участва активно в преврата на 9 септември 1944 г. В периода 10 септември 1944 – 1948 година е началник на Военното училищеКратка биография на сайта Бойна слава, като през същата година е произведен в чин генерал-майор, а на 6 май 1945 г. в чин генерал-лейтенант. През 1949 година е уволнен от служба. Става член на БКП през 1950 г. През 1951 г. му е открита активна разработка от Държавна сигурност под псевдоним „Смок“ по линия на бившите офицери.Държавна сигурност и офицерите от БНА (1944 – 1960 г.), Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия, 2014, с.1384 По това време се занимава с журналистика и работи в дома на журналиста. През 1957 г. разработката е прекратена поради липса на доказателства за антикомунистическа дейност. Бил е член на Изпълнителния комитет на НС на ОФ и народен представител. През 70-те години е възпитател в Полувисшия железопътен институт.Йосифов, А., Тодоров, Т. и Станоева, И. Паметта на времето, 2021, с.20 Награждаван е с два ордена „Георги Димитров“.
Генерал-лейтенант Христо Стойков е женен и има 1 дете.
Военни звания Подпоручик (1919) Поручик (30 януари 1923) Капитан (15 юни 1928) Майор (16 май 1935) Генерал-майор (1944) Генерал-лейтенант (6 май 1945)
Бележки
Източници
Категория:Генерал-лейтенанти от Царство България Категория:Участници в Деветосептемврийския преврат Категория:Звенари Категория:Тридесет и осми випуск на Националния военен университет „Васил Левски“ Категория:Носители на орден „Георги Димитров“ Категория:Членове на НС на ОФ Категория:Родени в област Разград Категория:Починали в България Категория:Хора с архиви в Централния държавен архив