Светът, в който се развива действието в поредицата „Песен за огън и лед“ на Джордж Р. Р. Мартин, е разделен на няколко континента, известни общо като Познатият свят.

По-голямата част от историята се развива на континента Вестерос и в голяма политическа единица, известна като Седемте Kралства. Тези кралства са разпръснати в девет региона: Север, Железните острови, Речните земи, Долината, Западните земи, Бурните земи, Пределът, Короновите земи и Дорн. Масивна стена от лед и стара магия разделя Седемте Кралства от до голяма степен некартографираната област на север. Огромният континент Есос се намира на изток от Вестерос, през Тясното море. Най-близките чужди нации до Вестерос са Свободните градове, сбор от девет независими градове-държави по западния край на Есос. Земите по южното крайбрежие на Есос се наричат Земите на Лятното море и включват Залива на робите и руините на Валирия. Последният е бившият дом на предците на дома Таргариен. На юг от Есос са континентите Соториос и Ултос, които в разказа са до голяма степен неизследвани.

Планетата преживява хаотични сезони с непредсказуема продължителност, които могат да продължат много години. В началото на „Песен за огън и лед“ Вестерос се радва на десетилетно лято и мнозина се страхуват, че ще има още по-дълга и по-сурова зима последвам.

Джордж Р. Р. Мартин поставя историята на „Огън и лед“ в свят, алтернативен на Земята, „вторичен свят“. Мартин също така предполага, че светът може да е по-голям от от планетата Земя. Ледът и огънят в повествованието се развива в пост-магически свят, където хората вече не вярват в свръхестествени неща като Другите. Въпреки че героите разбират естествените аспекти на техния свят, те не познават или разбират неговите магически елементи.[S 6 ] Религията обаче има значителна роля в живота на хората и героите изповядват много различни религии.

Карти на Светът "Игра на Тронове", първата част от поредицата „Песен за огън и лед“, има две карти на Вестерос. Във всяка нова книга са добавени една или две карти, така че с „Танц с дракони“ в книгите ще са 7 карти на измисления свят. Мартин казва през 2003 г., че не са предоставени пълни карти на света, така че читателите да могат по-добре да се идентифицират с хората от истинското Средновековие, които не са били образовани за далечни места. Той също така не „се присъединява към теорията, изложена в The Tough Guide To Fantasyland… че в крайна сметка героите трябва да посетят всяко място, показано на картата“. Мартин обаче признава, че читателите може да успеят да съставят карта на Света до края на поредицата. Умишлено е неясен относно размера на света на Огън и Лед, пропускайки мащабът на картите, за да обезсърчи прогнозирането на дължините на пътуването въз основа на измерените разстояния. В „Танц с дракони“ е използван нов художник на карти, така че картите са налични в две версии от Джеймс Синклер и Джефри Л. Уорд, в зависимост от книгата. Старите карти са преработени, за да съответстват на стила на новите.

Набор от сгъваеми карти е публикуван 30 октомври 2012 г. като Земите на Огън и лед. Илюстраторът и картограф Джонатан Робъртс е нарисувал картите въз основа на чернови на Мартин. Дванадесетте карти в комплекта са озаглавени „Познатият Свят“, „Западът“, „Централен Есос“, „Изтокът“, „Вестерос“, „Зад Стената“, „Свободните Градове“, „Заливът на Робите“, „Дотракийско море“, „Кралска земя“, „Бравос“ и „Пътешествия“. Последният проследява пътищата, изминати от героите на романите.

Вестерос Вестерос е един от трите континента. Той е свободно базиран върху средновековна Европа и най-вече върху Великобритания от времето на Войната на Розите.

Древната История на Вестерос Епохата на зората Древната история на Вестерос започва по времето на Епохата на Зората преди повече от 40 000 години и се крие в легендите. По това време на него е имало само две раси – горските чада и Великаните.(Според някои майстери същестувала и трета непозната раса, дошла отвъд Тясното море и загадъчно изчезнала, на чиято място се настанили Железнородните – майстер Терон я нарича „Дълбоките“ Света на огън и лед (неразказаната история на Вестерос). „Сиела“- стр.228.Майстер Кирт – „песни на Удавените“ – Светът на Огън и лед, Джорд Мартин стр. 7Майстер Херег – „История на Железнородените“) Великаните били огромни около 4 – 4,5 метра, използвали само най-прости оръдия на труда – големи тояги и камъни, били простовати, но извънредни силни, нямали господари и крале, говорели на Старата реч и живеели в пещери, и яздели мамути. Чадата били дребни и живеели примитивно, но не били скотове – макар също като великаните да не познавани тъкачеството и ковачеството те можели да създават оръжия от обсидиан, ласа от лиани, да си шият дрехи от треви, били добри събирачи и ловци. Много от тях имали пророчески сънища и се наричали зеленозрящи, а някои умеели да общуват с животните по неповторим начин – т.нар превъплъщенци или варги.

Около 8000 години преди Завоеванието според „Истинска история“ на септон Барт „Светът на Огън и лед“, Джордж Мартин, Сиела; „Огън и кръв“ Джордж Мартинили около 6000 преди Завоеванието според „Въпроси“ на майстер Дагестан дошли Първите хора. Те познавали бронза и подели война с горските чада и великаните. Желаейки да уголемяват територията си, те убивали чадата, и изсичали язовите дървета – богове за чедата и дом за великаните. Чедата отвърнали като призовали своите зверове – мечки, вълчища, орли и още и още. Те използвали магията си, за да разцепят Ръката при Шийката, с цел да забавят настъплението…но тяхната магията била много бавна и продължавала цели векове. Междувременно Първите хора успели да населят Вестерос. Накрая бил сключен Съюзът между Първите хора и Чедата на Островът на ликовете. Чедата се оттеглили в своите дъбрави и оставили почти цял Вестерос на Първите хора, а те самите престанали да секат язови дървета. С Алианса дошъл краят на Епохата на Зората и дошла Епохата на Героите

Епохата на героите В Епохата на Героите научаваме за легендарни личности като Брандън Строителя, Сивия Старец, Лан Умника, Крилатия Сокол, Бурния крал, кралете Гардинър и т.н. Те били митични личности – някои като Брандън Строителя, Сивия Старец или Лан УМника са живели по няколко столетия, дори до хилядолетие. Други като първия крал Гардинър можели да лекуват – или дори оплождат жени, които са девици или не могат да заченат – само с докосване. Саймън Звездоокия, Сервон Звездния щит и Крилатия сокол били не по-малко митологични образи. Често те били „пренасяни“ от певците в много по-късно епохи, което поставяли под въпроса тяхната достоверност. Например Сервин Звездния щит, който вероятно е бил Първи човек, бил превърнат от певците в рицар от Кралската гвардия, създадена векове по-късно….

В Епохата на Героите внезапно дошла Дългата нощ. Винаги е имало сезони, когато Зимата е продължавал необеинекново дълго….но никога не се случвало да продължи толкова дълго, колкото преди Дългата Нощ, която продължила цяло поколение. Мнозина се раждали, живеели и умирали, без въобще да познаят деня. Имало спорове какво я е предизвикало – мнозина твърдели, че Дългата нощ е предизвикана от черна магия. Някои се опирали на легенди от Юай Тай и Асшаи. и известният „Нефритен копендариум“ за Азор Азхаи и неговият меч Светлоносец

Нищо обаче не можело да подготви света, за появата на Другите. Възкръсени мъртъвци, те дошли от земите на Вечната зима, яхнали гигански ледени паяци, или възкръсени коне.. С докосване превръщали и други хора в Бели Бродници.

4000 години по-късно дошли Андалите, които почти унищожили дотогавашните обитатели на контитента и създали шест кралства в южните части на Вестерос, оставяйки само най-северните земи на Първите хора. Два века след унищожението на Валирия древния род Таргариен използвал дракони, за да завладее Седемте кралства на Вестерос и да ги обедини в едно голямо владение.

Историята на Седемте кралства

Северът

Легендите. Кралете на Зимата (Кралете на Севера)      Историята на Севера трудно може да се разкаже, без да се споменем историята на Старките. Старките бил голям северен род, който още в най-стари времена се разделил на две големи разклонения – Старките от Зимен Хребет и Карстарките от Кархолд. От легендите знаем, че Старките управлявали големи части от Севера още около 8000 г. преди Завоеванието. Старките увеличили земите си в резултата на много успешни войни; те водили и редиа по-малки сражения със сепаратисти. Древните балади разказват за подвизите на Кралете на Зимата. Един от тях прокудил великаните на север, друг пък сразил Гавен Сивия вълк и рода му в „свирепата война на вълците. Повече исторически сведения имаме за конфликта между Могилните крале и Кралете на зимата. Могилните крале резидирали в Бароутън (Могилино) и сами се зовяли Крале на всички първи хора (включително и Старките). Кралете на зимата обаче се отделили от господството им и започнали война срещу тях. Много от тези сведения са записани на руни, други пък са разказани от баладите. Певците нарекли конфликта на двата рода Хилядагодишната война, но той бил по-скоро поредица от сблъсъци. В края на войната последният могилен крал подвил коляно и дал дъщеря си за жена на Краля на Зимата. Днес наследници ни Могилните крале са Дъстин, които са сведени до васали на Старките (гербът на Дъстин е счупена корона). Но над гроба на Могилните крале е хвърлено проклятие – никой не може да претендира за короната им без да заприлича на труп. Вероятно затова – или защото Могилният крал бил некромант – мнозина майстери считат че прословутата кралица-труп, жената на 13-лорд Комадир е била дъщеря на Могилния крал и е жадувал отмъщение срещу Старките. В по-нови епохи титлата Крал на Зимата била заменена с Крал на Севера.

Впоследствие обаче Старките трябвало да водят десетки по-малки войни за господство на региона – Флинт от Счупен камък, Слейт от Черен Вир, Ъмбър от Черно огнище, Гловър от Дълбоки лес, Фишър от Каменен бряг… и може би дори Блекууд от Гарваново дърво, които настояват че някога владеели по-голямата част от Вълчия лес, преди да бъдат изтласкани от Кралете на зимата. Според майстер Барнеби определи рунически записки потвърждават последното.

Ала най-голямата вражда на Старките била била с Болтъните. Според някои легенди  враждата им със Старките стигала чак до Дългата нощ, че и отвъд нея. Крал Ройс II Болтън опожарил Зимен Хребет. Ройс IV Болтън, наречен «Червеноръки», който е живял три века по-късно от съименника си бъркал в коремите на пленените си врагове, за да им вади червата със собствени ръце. Изглежда той следвал прастара традиция на Първите хора, да окачат черва на загинали на  язови дървета. Той на свой ред опожарил Зимен Хребет. Други крале от този род носели наметала от кожи на Старки. Но накрая последният Болтън – Рогар Ловеца – се предал и дал синовете си за заложници на Зимен Хребет. Това станало по времето когато андалите вече пътували към Вестерос (4000 пр. Завоеванието)

След победата над Болтъните, последните съперници за Севера, опасностите за Старките идвали повече от морето, отколкото от сушата. Северната ивица била защитена от Вала и нощния страж, южната – от Рова Кайлин и блатните хора. Андалите пристигащи от изток и железнородените от запад, обаче се оказали  реалана заплаха. Крал Теон Гладния вълк се съюзил с Болтъните и разбил андалския крал Аргос Седемзвездни  в битката при Плачеща вода. След победата си с помощта на флотата си той преплувал Тясното море, и въздал кървава мъст на андалите. Опожарил десетки селища, завладял три крепости, изнасилил една септа и посякъл стотици. Взел главите на убитите и ги набучил за назидание. По-късно той овладял и Пръстите и Трите сестри, но не могъл да ги задържи.

След като укротили Севера Старките се сблъскали с Арините, за Систърн. Старките водили хилядогодишна война с Арините за Трите сестри (Систърн). Макар да не знаем точни дати, знаем че тя е влязла в историята като Безсмислената война…. в един момент на Старките войната просто им омръзнала и се отказали..