Гасто̀н Ребюфа̀ () (7 май 1921, Марсилия – 31 май 1985, Париж) е известен френски алпинист, планински водач и писател. На негово име е наречена техниката на захват при катерене „гастон“.
Биография Ребюфа започва да катери по крайбрежните скали около Марсилия (Ле Каланк) на 14-годишна възраст. Шестнайсетгодишен се записва във Френския алпийски клуб. Всяко лято катери в Алпите и мечтае за тях през останалата част от годината, затова решава да свърже живота си с планините. През 1940 г. се записва в организацията „Младеж и планина“, където се сприятелява с Лионел Тере (Lionel Terray), друг бъдещ голям алпинист. Премества се в Шамони и на 21-годишна възраст получава свидетелство за високопланински водач, макар че минималната изискуема възраст е 23 години. Работи като инструктор в „Младеж и планина“, във Военното високопланинско училище и в Националната школа по ски и алпинизъм. През 1945 г. е приет в престижното сдружение на водачите от Шамони (Compagnie des guides de Chamonix) и е едва третият „чужденец“ в него след Роже Фризон-Рош и Едуар Френдо (по традиция би трябвало да е роден в долината на Шамони, за да бъде приет). Предприема безброй изкачвания, през лятото работи като планински водач, а през зимата (не е толкова добър скиор, че да работи като ски-инструктор) се опитва да пише. През 1946 г. излиза първата му книга „Чиракът планинар“.
Получава световна известност през 1950 г., когато е ключов участник във френската експедиция до Анапурна, Хималаите, осъществила първото изкачване на осемхилядник. Ребюфа е първият алпинист, изкачил всичките шест големи северни стени на Алпите – Айгер, Гранд Жорас, Матерхорн, Пиц Бадиле, Пти Дрю и Чима Гранде ди Лаваредо. Неговото кредо, че катеренето е акт на хармонично общуване с планината, а не битка с нея, е смятано за радикално по онова време, но е широко възприето впоследствие. Ребюфа прокарва над 40 нови катерачни тура в Алпите, между които първо изкачване на Егюий дю Рок по източния ръб (1944 г.), първо изкачване по северната стена на Дан дю Рекен (на 22 юли 1945 г. с Ж. Куте) и на южната стена на Егюий дю Миди (на 13 юли 1956 г. с Mорис Баке).
Снимката на Ребюфа на алпийската скална игла Егюий дю рок е включена в Златните плочи на Вояджър.
Удостоен е с ордена на Почетния легион (1984). Умира от рак през 1985 г.
Книги Автор на много книги на алпийска тематика. Характерен с лиричния си стил на писане, Ребюфа споделя не само опасностите в алпинизма, но и екзалтацията от катеренето, красотата на природата, топлотата на приятелството, смислеността на живота.
Най-известната му книга е „Звезди и бури“ (1954), която получава голямата литературна награда на планината за 1954 г. Издадена е на български през 1967 г. от издателство „Медицина и физкултура“, преиздадена през 2019 г. от „Вакон“.
Някои други книги: „От Монблан до Хималаите“ (1955), „Ле Каланк“ (с Габриел Олив) (1957), „Лед, сняг и скала“, „Между земята и небето“, Монблан – феерична градина“ (1962), „Матерхорн – образцов връх“ (1965) и още много други. Не успява обаче да напише своята версия за експедицията на Анапурна поради подписан договор, че само ръководителят ще има това право.
Филмография Ребюфа продуцира няколко филма, посветени на изкачванията му в Алпите. Филмът „Звезди и бури“ (1955) печели Голямата награда на IV международен филмовия фестивал на планинарския филм в Тренто, Италия. Филмът "Между небето и земята (1961) – Голямата награда на Х филмов фестивал в Тренто.
Източници
Категория:Френски планински водачи Категория:Френски алпинисти Категория:Френски писатели Категория:Родени в Марсилия Категория:Починали в Париж