Хехе (уахехе) (; ) е етническа група в Танзания, принадлежаща към народите банту, концентрирана главно в планинските земи в южната част на страната и регион Иринга. Земите, които обитават носят името Ухехе.Roberts D.F., Chaces J., Redmayne A. – „Dermatoglyphics of the Hehe, Tanzania“ Това е една от най-големите етнически групи в страната, която успява да се противопоставя на немската колонизация в продължение на години. През 2006 г. наброяват 805 000 души, а по други данни достигат до 1 236 000 души. Представляват група от племена със сходни език и култура, обединени в средата на 19 век в единна система под управлението на Мунигумба, глава на фамилията Муинга. Научават и приемат военната организация и тактика от племената нгони, които са клон на зулуския етнос и я прилагат изключително успешно. Стават доминираща военна сила в района на южна Танзания. Под водачеството на Мунигумба и по-късно на сина му Мкуауа, хехе постигат сериозно разширение на териториите си. Покорени са от немските колонизатори през 1898 г. след 7 години ожесточена борба, завършила със самоубийството на вожда им Мкуауа.
Език Езикът хехе (икихехе, кихехе)Jan-Bart Gewald – “Colonial Warfare: Hehe and World War One, the wars besides Maji Maji in south-western Tanzania"/African Studies Centre Leiden, The Netherlands/2005Encyclopedia of World Cultures Supplement /Hehe/2002 се говори от около 850 000 души и принадлежи към групата на езиците банту. Най-голямо сходство показва със следните езици: 65% с бена, 59% с пангуа, 56% със сангу, 50% с кинга, 48% с vwanji. Понякога езиците хехе и бена се приемат като диалектни един на друг. Могат да бъдат разграничени и регионални диалекти на езика хехе въз основа на фонетични и лексикални различия. До средата на 19 век хехе не са обединени политически, а след това най-широко разпространение придобива диалектът, говорен в Каленга, главното селище на племената. Подобно на бена и някои други езици на етнически групи от планинските земи на Танзания езикът хехе е с намалена система от 5 гласни с отличителна дължина.Martin T. Walsh – „Variability and Compounding of Affixes in Hehe Animal Names (Tanzania)"/34th Colloquium on African Languages and Linguistics, Leiden University, August 2004
Местообитаване Етническата група хехе обитава регион Иринга и южните планински земи на Танзания. Окръг Муфинди е населен изцяло с тази народностна група. Цялата територия, населявана от племената, носи името Ухехе. Това са планински земи с умерен климат, достатъчно валежи и относително плодородни почви. Оттук минават търговски пътища, свързващи Замбия с Индийския океан и Мозамбик с Кения през Танзания. Северната граница на Ухехе минава по река Руаха на надморска височина около 750 m. На юг територията се издига с повишение от още 1800 m, преминава в планински земи, минава през стръмните склонове на Киломберо-Удзунгва и достига южната граница на Танзания.
Религия
Религията на хехе е фокусирана, както при много други африкански народи, върху култа към предшествениците. Духовете на мъртвите са изключително важни в делата на живите. Широко разпространени са молитвите за помощ и съвет към предците, които включват плюене на вода или извършване на възлияния.
Пренебрегването на правилното третиране на починал човек или ритуалите при погребение може да доведе до заболявания, нещастия или дори смърт. Целта на повечето церемонии е да се помогне на мъртвите да напуснат света на живите. Често малки горички заобикалят местата за погребения и се превръщат в център за традиционното предлагане на вода и овесена каша, както и за провеждане на ежегодните ритуали, съпроводени от пушене, биене на барабани и пеене. За някои мъже от кралско потекло и възрастни старейшини се смята, че имат дарбата да предизвикват дъжд. В горичките край гробовете на предците те все още изпълняват ритуали за гарантиране на дъжд.
Съществува концепция за Бог-създател, но той проявява твърде слаб интерес към ежедневните дела на хората. Не е съвсем ясно дали тази вяра не е дошла от ранно-християнските и мюсюлмански мисионери. Чародеи служат като диагностици, и препращат болните към билкари и магьосници, за да получат подходящо лечение. Маговете могат да бъдат добри или зли, но по принцип са смятани за опасни. За вещиците се смята, че наследяват способностите си, но трябва да извършат някакво зло, за да ги активизират и повишат качеството им. Успоредно с това християнските и мюсюлмански духовници получават уважение и играят ръководна роля в живота на хехе.
След пристигането на арабите и по-късно на европейците, част от населението променя религията си и приема исляма или християнството. След появата на европейците започва тиха битка между различните религиозни представители за спечелване на привърженици. Между 1908 и 1910 г. в областта се провежда т.нар. „Писмена афера Мека“. Между населението се разпространява серия от писма, написани уж в Мека, според които краят на света наближава, отправят се призиви за мюсюлманско възраждане и се изисква да се спрат всякакви контакти с неверници. Писмата оказват сериозно влияние върху местното население.
Най-разпространената религия сред хехе е християнството, изповядвано от 63,7% от етническата група. Преобладаваща е принадлежността към Римокатолическата църква, а малка част са евангелисти.
Ранна история Най-ранната история на племената е неизвестна и развитието им може да бъде проследено едва от началото на 19 век. В началото на 1830-те години, земите на хехе се намират на пътя на търговските пътища от Индийския океан към вътрешността на Африканския континент. Оттук произлиза и прякото засягане на населението на Ухехе от търговията на арабите с роби. Много от хората са откарани към Източния бряг и продадени в робство. Тази опасност довежда до повишено желание за обединение и търсене на централизирано управление на племената. Нападенията на нгоните, нахлуващи от Мозамбик, ускоряват допълнително това обединение и създаването на единна власт. От началото на 1840 г. се наблюдава зараждане на такъв тип управление, централизирано около укрепеното селище Каленга.
Преди 1860 г. настоящите територии на хехе са били обитавани от поне 15 племена с различни наименования, сходен език и културни традиции. Между 1860 и 1894 година племената са обединени от двама много силни и уважавани вождове и едва след това обединение се приема днешното название на етническата група хехе. Предполага се, че то произлиза от бойния им вик.Hehe Three legged Stool Tanzania African
Мунигумба и неговото наследство Единият от тези вождове е Мунигумба, глава на фамилията Муинга, който прави първите стъпки за съюзяване на племената. Той изиграва сериозна роля в създаването на империята на хехе и успява да обедини повече от 100 клана в едно политически централизирано общество. Умира в Лунгемба, където е седалището му, през 1879 г. и е погребан под едно високо 100-годишно дърво, а гробът му е място за поклонение на хехе в наши дни.Philip Briggs, „Tanzania: With Zanzibar, Pemba & Mafia“/The Globe Pequot Press Inc./USA/2009/ISBN-13:978 1 84162 288 0/page 504
Според разкази на хехе, за наследяването на властта след смъртта си, Мунигумба оставя два варианта. Според традиционния трябва да бъде наследен от по-младия си брат Мухалуике, а вторият предвижда водачеството на племената да бъде поделено между двамата му сина Мухенга и Мкуауа. Плановете му обаче са провалени от зет му Муамубамбе, подчинен владетел от племето нямнези, женен за една от дъщерите му. Скоро след смъртта на Мунигумба той узурпира престола, като убива брат му и сина му Мухенга. Единственият останал законен наследник Мкуауа, едва 24-годишен, успява да избяга, а майка му, заплашена от узурпатора, се хвърля от естествения мост на река Руаха в местността Киконгома и се удавя. Хехе не се чувстват добре под владичеството на Муамубамбе и много от тях се присъединяват към прогонения в изгнание Мкуауа. В разказите на племената за миналото узурпаторът се споменава само като злодей.
По-късно, някъде между 1979 и 1981 г. Мкуауа организира бунт и с помощта на много от во̀йните на хехе напада Муамубамбе. Битката се състои в местността Лундаматуе, чието наименование означава „Мястото, където са струпани много глави“. Тук узурпаторът губи около 1000 мъже, свален е от власт и е убит в момент, когато бяга от бойното поле. След тази победа Мкуауа провежда военна кампания по местата, където са водени битки под ръководството на сваления владетел. Те следват една след друга с голям успех за новия вожд. Мкуауа установява столицата си в град Каленга, на 15 km западно от днешния град Иринга.
Възход
В средата на 19 век в Танганика съществува хаос. Причините са няколко. Първо арабските търговци на роби нарушават баланса на силите на различните кланове и племена, отвличайки голяма част от мъжете во̀йни. От друга страна инвазията на милитаристично настроените нгони от юг предизвиква почти масова миграция. Неустановеното състояние на много територии е използвано от някои вождове да разширят земите си. Такъв е вождът на нямуези Мирамбо, който успява да основе самостоятелно кралство. Друг водач, който излиза триумфално от създадената ситуация е вождът на хехе Мтуа Мкуауа Муамника (Mtwa Mkwawa Mwamnyika), чието име означава „Завоевател на много земи“. Известен е повече със съкратеното име Мкуауа. Той успява да обедини със сила или дипломация нови над 100 клана и малки племенни групи. Създава силна военна организация, която осигурява мощта на хехе и му дава възможност да отстои на набезите на непреклонните масаи и да ги разпръсне. Успява също да прекъсне арабския контрол върху търговията с роби и слонова кост на негова територия. Хехе за дълго време поемат контрола върху търговията със слонова кост в района.
Преди това съществуват дребни миграционни потоци от и към Ухехе, докато в началото на 19 век се засилва миграцията към земите на хехе, особено от високопланинските територии Удзунгва, обявени днес за национален парк. Пикът на тези миграционни процеси попада в периода 1875 – 1900 г. През 1885 г., Ухехе е обявена за част от Танганика.
През втората половина на 19 век битките, които водят хехе са много успешни и те значително увеличават земите си. Като резултат от това много жени и деца от завзетите територии остават при хехе, където отношението към тях е както към хората от собственото племе и са лесно и бързо асимилирани. Много от тези жени се омъжват за мъже от племената и стават част от семействата им заедно с децата си.
Германска колонизация След колонизирането на крайбрежието на Танганика немците навлизат навътре в страната по време, когато вождът на хехе Мкуауа разширява своите владения на изток, а властта му обхваща огромни територии. Двете страни се опитват да постигнат споразумение чрез дипломатически преговори, които завършват с неуспех. Делегатите, изпратени от Мкуауа при германците са заклани и това слага начало на дългогодишната съпротива на хехе срещу окупаторите. Отпорът, който дават тези племена на германските нашественици е едно от важните събития в историята на Танзания.Maji-Maji/More revolt/1891
През 1890 г. в Ухехе немците построяват град Иринга като укрепено селище, за да се предпазят от нападенията на хехе. На един от хълмовете край него се намира огромната гранитна скала Гангилонга, чието име на езика на племената хехе означава „Говорещият камък“. Тук, след пропадането на преговорите с германците, вождът Мкуауа събира ръководителите на всички племенни групи за да организира съпротивата срещу германците. Сега тази скала е място на поклонение за хехе и е много посещавана от туристите.