Река Нигер е най-голямата река в Западна Африка, дължината ѝ е повече от 4000 километра (4180 km). Нейният водосборен басейн е с площ от 2 117 700 km2.; online at Google Books Тя е третата по големина в Африка, след реките Нил и Конго. На един от африканските езици – туарег, името на реката означава „Река на реките“.
Извира от Гвинейското плато в югоизточната част на Гвинея в близост до границата и със Сиера Леоне. Върху картата на Африка течението на реката наподобява на полумесец преминаващ през Мали и Нигер където прави обширна вътрешна делта, продължава като част от граница на Бенин и навлиза в Нигерия. Завършва с масивна делта, реката се влива в Гвинейския залив. Поради саванния климат максимумът на водните количества е през лятото по време на дъждовния период, а на маловодието – през сухия зимен период. Водите на река Нигер се използват за напояване, електродобив и корабоплаване (по долното течение).
Шотландският изследовател Мънго Парк е първият съвременен европеец проучил реката в района на средното ѝ течение.
Етимология На западноафриканските езици от групата мандинг Нигер се нарича Jeliba или Joliba в превод „Великата река“, на игбо е Orimiri или Orimili – „Великата вода“, на туарег е Egerew n-Igerewen – „Река на реките“, на сонгай е Isa Ber – „Голямата река“, а на йоруба е Oya. Произходът на името Нигер, което първоначално се прилага само към средното течение на реката, не е сигурно. Възможно е под влияние на звуковата прилика с латинската дума niger – „черен“ името да е дошло от туарегското име egerew nigerewen, което се използвало от племената за обозначаване на поречието на Нигер в района на Тимбукту.The Arabic name nahr al-anhur is a direct translation of the Tuareg.Online Etymological Dictionary Поради, това че Тимбукту е център на търговските пътища свързващи Средиземноморието с района на юг от Сахара, то и познанията за тази част на Африка идват основно от там.
Средновековните европейски карти описват реката с името Нигер, но течението в района на съвременна Нигерия е наричано Quorra (Kworra). Според същите втората река е смятана за отделна, различна от Нигер. Едва когато европейските колониалисти започват да проявяват интерес към района през XVI и XVII век, започва да се смята, че устието на днешната река Сенегал е всъщност устието на Нигер. В същото време делтата на Нигер, която представлява стотици километри блата и мангрови гори се е смятала за крайбрежна влажна зона. Едва през XVIII век с експедициите на Мънго Парк, в района на Сахел се доказва, че големите реки Гамбия, Сенегал и Нигер не са свързани помежду си и се уточнява тяхната изворна област.
Съвременните държави Нигерия и Нигер използват името на река Нигер като наследство от колониалната епоха, когато районът на реката е наричан Горен, Среден и Долен Нигер.
История
Произходът на името на реката остава неясно. Ясно е, че името „Нигер“ се използва в средиземноморския свят от периода на класическата епоха, когато информацията за зоната от европейците е малко по-добра от легендите за мястото. Внимателното проучване на вътрешността на Сахара от класиците започва с трудовете на Птолемей. Той споменава две реки в пустинята – „Гир“ и друга по на юг – „Ни-Гир“.C. K. Meek, The Niger and the Classics: The History of a Name. The Journal of African History. Vol. 1, No. 1 (1960), pp. 1 – 17. . Law carefully ties together the classical sources on this, and explains the mix of third hand reports and mythology that was current in both the European and Arab worlds. Първата река се идентифицира като Уади Гир от северозападния край на алжирския пустинен район Туат.Edward Herbert Bunbury, William H. Stahl. A History of Ancient Geography Among the Greeks and Romans: From the Earliest Ages Till the Fall of the Roman Empire J. Murray, London (1879) pp.626 – 627 Името на реката вероятно е в резултат на предположение, тъй като тя се намира далеч на юг и не влиза в т.нар. „познат свят“ за хората от средиземноморието. Древноримският историк Светоний съобщава, че римляни са пътували до реката „Гер“. Това обаче не е сигурно доказателство дали реката е Нигер, понеже на берберски език думата „gher“ означава „речно корито“. Според Плиний тези две реки се свързват с Нил посредством дълго речно корито, което на места преминава през езера и подземни секции. Това твърдение се е приемало за истина в арабския и европейски свят чак до XIX век като се е приемало дори, че и река Сенегал е също приток на Нил. Връзката на реките с Нил е направена, защото реката идва от непознатата земя Етиопия, намираща се южно от Сахара, а и Нил ежегодно през лятото е повишавал значително своето ниво. В Европа и Западна Азия, наводнения се случват през пролетта, след топенето на снега. Класическите автори обясняват летния потоп, чрез изчисляване на времето, необходимо за придошлите води да се движат надолу по реката и изчисляване колко дълъг е Нил за да се придвижат водите му от планините до Египет. Това твърдение е било доста грешно поради факта, че цикъла на Нил се влияе основно от тропическите дъждове, но това не е било известно за класическия средиземноморски свят.Law (1967) pp. 182 – 4 Дори сведенията на арабските изследователи Leo Africanus и Ибн Батута, който дори е посетил и реката – митът за това че Нигер и Нил са свързани продължава. До XVIII век остава неизвестно къде реката излива своите води и докато римляните са предполагали, че това е в Нил, то ранните европейски изследователи приемат, че тя е приток на река Сенегал.
Един от първите, оспорили това мнение, е В. Г. Браун, в съчинението си „Travels in Africa“ (1799). През 1788 г. в Англия е създадена Африканска асоциация, която има за цел насърчаване на откриването на вътрешните части на Африка. През 1796 г. младият шотландски лекар Мунго Парк първи от европейците достига до бреговете на река Нигер. Парк установява, че Нигер тече на изток и няма нищо общо с реките Сенегал и Гамбия, като дотогава европейците са считали, че Нигер се разделя на тези две реки. Парк има намерение да изясни накъде в действителност протича Нигер, но поради тропическа болест е принуден да се върне назад. През 1805 г. Парк отново посещава Нигер и изследва течението ѝ от Бамако до Бусанга, където е убит от местните аборигени.
За долното течение на реката по това време не е известно нищо, но се предполага, че тя се влива в Гвинейския залив. Това е потвърдено при пътешествието на Диксън Денам и Хю Клапертън през 1825 г. и второто пътешествие на Клапертън прлез 1827 г. В края на 20-те години на XIX век, френският пътешественик Рене Кайе посещава Тимбукту. През 1830 г. британското правителство изпраща Ричард Лендър, спътник на Клапертън при предното му пътешествие, по бреговете на Нигер, за по-задълбочено изследване на течението на реката. Ричард Лендър, с брат си Джон, достигат по суша до Бусанга, откъдето се спускат по течението 900 km, достигайки Гвинейския залив. През 1832 г. братята Лендър навлизат в реката през Бенинския залив и плават срещу течението ѝ. Подобно пътешествие, едновременно с тях, извършват Леърд и Олдфийлд, като последния достига до Раби, на 750 km от устието.
В периода 1857 – 64 г., Уилям Бейки, заедно с английски морски офицери, изследва долното течение на Нигер до Раба и основава по брега ѝ мисии и търговски станции. Средното течение на реката, от Тимбукту до Саи, е изследвано от Хайнрих Барт през 1854 г. Течението на Нигер между устията на Бенуе и Раба е изследвано от Ралф през 1867 г., но още през 1832 г. Ланг почти достига изворите на Нигер, основният от които, Темби, е открит от Мустие и Цвайфел през 1879 г. Точно изследване на течението на Нигер между Гамаки и Тимбукту, с нанасянето му на карта, е извършено от френския офицер Карон през 1887 г.
През XIX век в горната част на средното течение на Нигер, около Тимбукту, трайно се настаняват французите. Оттук търговията се отправя на запад, т.е. по течението на река Сенегал. В същото време по течението на Нигер вече се развиват европейски търговски фактории. През 80-те години на XIX век, англичаните изкупуват френските фактории.Энциклопедический словарь Брокгауза и Ефрона: В 86 томах (82 т. и 4 доп.). – СПб., 1890 – 1907.
На 24 октомври 1946 г. трима французи, Жан Сови, Пиер Понти и кинорежисьора Жан Руш, и тримата бивши военнослужещи в африканските френски колонии, решават да извършат пътешествие по цялата дължина на реката – нещо, което най-вероятно не е правил никой преди тях. Те започват пътя си от изворите на Нигер в района на Кисидугу, Гвинея Бисау, отначало пеш, тъй като условията не им позволяват използването на сал. След това, по време на пътешествието, с разширяването и вдълбочаването на реката, те използват най-различни плавателни средства. Пиер Понти прекратява участието си в Ниамей, а другите двама пътешественика достигат океана на 25 март 1947 г. Своят път те заснемат на 16-милиметрова лента, акот от този материал Жан Руш монтира първите си два етнографски документални филма: Au pays des mages noirs и La chasse à l’hippopotame. Лентата служи и за илюстрации към книгата на Руш, която е публикувана след това, Le Niger En Pirogue (1954), както и към доста по-късно издадената Descente du Niger (2001). Пиер Понти носи със себе си пишеща машина и в хода на експедицията изпраща статии до вестници.
През 2005 г. норвежкият пътешественик Хелг Хеланд предприема още една експедиция по цялата дължина на Нигер, дапочвайки пътя си в Гвинея Бисау през 2005 г. Той също заснема документален филм за пътешествието си, който е озаглавен „The Cruellest Journey“.
География
Водите на река Нигер са относително бистри. Като за сравнение тя носи около 10 пъти по-малко наноси от Нил. Причината за това е, че водите на реката преминават през райони, които осигуряват малко тиня. Подобно на Нил обаче реката наводнява местата около бреговете си през септември с пик през ноември и се оттегля в нормалното си русло през май.
Една необичайна особеност на реката е Вътрешната делта на Нигер. Представлява наводнявана долина с размерите на Белгия, част от голямо безотточно езеро в миналото. В резултат на това вътрешната делта представлява плетеница от блата и езера, които се увеличават по площ при сезонните наводнения. През тази част на годината районът се превръща в изключително продуктивни както за риболов, така и за селско стопанство. Намира се в Мали, а интересен факт е, че тук зимува основната част от популацията на белия щъркел преминаваща по западния миграционен път през Гибралтар.
Делтата е с дължина от 425 km и средна ширина 87 km. Там, където днес в Нигер се влива река Бани в миналото е имало огромно безотточно езеро. Днес езеро се образува по време на влажния сезон като водите му се използват от местното население за напояване на обработваемите земи. Водата е ценен дар и за напояване на стадата от домашни животни, диви животни и птици. За около четири месеца през дъждовния сезон (от юли до октомври) площта на делтата се увеличава от 3,9 хил.km² до 20 хил.km².Inland Niger Delta, Mali: Image of the Day на сайте Earthobservatory.nasa.gov