Курт фон Шлайхер () е немски генерал и последният канцлер на Германия от времето на Ваймарската република.
Участва в Първата световна война. След успешна военна кариера се превръща в посредник между армията и политическото ръководство на Ваймарската република. В резултат от поредица политически игри става министър на отбраната в кабинета на Франц фон Папен. По-късно заема поста на канцлер на Германия между 3 декември 1932 и 28 януари 1933 г. Неуспехът на правителството на Курт фон Шлайхер и политическата ситуация го принуждават да напусне поста на канцлер. През Нощта на дългите ножове на 30 юни 1934 г. Шлайхер е убит в неговата къща заедно със съпругата му.
Счита се, че Курт фон Шлайхер играе важна роля за трансформирането на политическата сцена на Германия и последвалото превръщане на страната във военна диктатура начело с Адолф Хитлер.
Биография Ранен живот и Първа световна война (1914 – 1918)
Курт фон Шлайхер е роден на 7 април 1882 г. в Бранденбург, син на офицер от армията на Прусия.
Влиза в състава на армията през 1900 г. с чин втори лейтенант след завършването на кадетско училище. В ранните си години в армията Курт фон Шлайхер се сприятелява с няколко души, който изиграват важна роля в живота му. Още като кадет фон Шлайхер се запознава с Франц фон Папен, а по-късно като офицер се сприятелява с Оскар фон Хинденбург. По време на Първата световна война служи в частите на Вилхелм Грьонер, който става патрон на Шлайхер.
През декември 1918 г. Курт фон Шлайхер доставя ултиматум до Фридрих Еберт от името на Оскар фон Хинденбург. В ултиматума се заявява, че правителството трябва да позволи на армията да разгроми Спартаковата лига или армията ще го направи без разрешениеWheeler-Bennett, John The Nemesis of Power, London: Macmillan, 1967 pages 30 – 31.. По време на преговорите с кабинета Курт фон Шлайхер успява да издейства разрешение за армията да се завърне в БерлинWheeler-Bennett, John The Nemesis of Power, London: Macmillan, 1967 page 31..
На 23 декември 1918 г. група съветски моряци успява да превземе сградата на временното правителство, при което всички телефонни връзки между канцлера и военното министерство с изключение на секретните са прекъснати. Когато Фридрих Еберт използва именно секретния телефон, за да се обади на военното министерство, Курт фон Шлайхер е човекът, който отговаряWheeler-Bennett, John The Nemesis of Power, London: Macmillan, 1967 page 34..
В замяна на споразумение за изпращане на помощ на правителството Шлайхер успява да получи официално съгласие от Фридрих Еберт за относителна независимост на армията от политически контрол.
Когато Густав Носке е назначен за министър на отбраната на 7 декември 1918 г., Вилхем Грьонер и Курт фон Шлайхер полагат много добри взаимоотношение с новото министерствоWheeler-Bennett, John The Nemesis of Power, London: Macmillan, 1967 page 35.. Като решение на проблема за намиране на лоялни войници Курт фон Шлайхер помага за основаването на Фрайкорпс (доброволни отряди) в началото на януари 1919 г.
Със своите действия Курт фон Шлайхер служи като посредник между армията и политическото ръководство на Ваймарската република.
Междувоенен период През 1920-те години Курт фон Шлайхер става водещо протеже на генерал Ханс фон Зеект, който често му дава деликатни задачиWheeler-Bennett, John The Nemesis of Power, London: Macmillan, 1967 pages 151 – 152.. През пролетта на 1921 г. Сект създава секретна група в рамките на Райхсвера, известна като Sondergruppe R (Зондергрупе Ер, в превод „Специална група Ер“) с основна задача да работи тясно с Червената армия за промяна в международните отношения, установени с Версайския мирен договорWheeler-Bennett, John The Nemesis of Power, London: Macmillan, 1967 page 127.. Шлайхер е водеща фигура в Sondergruppe R и именно той урежда спогодбата с Леонид Касин за германска помощ към индустрията на Съветската армияWheeler-Bennett, John The Nemesis of Power, London: Macmillan, 1967 pages 127 – 128..
През септември 1921 г. на секретна среща в апартамента на Шлайхер са уточнени детайлите по споразумението за финансова и технологична помощ за Съветския съюз от Германия в размяна на подкрепа от Съветския съюз за заобикаляне на клаузите за разоръжаване на Германия, начертани от Версайския мирен договорWheeler-Bennett, John The Nemesis of Power, London: Macmillan, 1967 page 184..
Курт фон Шлайхер създава няколко фиктивни компании, най-известната сред които е GEFU (Gesellschaft zur Förderung gewerblicher Unternehmungen), с цел прехвърлянето на 75 милиона райхсмарки за военната индустрия на Съветския съюзWheeler-Bennett, John The Nemesis of Power, London: Macmillan, 1967 page 128.. GEFU основава няколко фабрики в Съветския съюз за производството на самолети, танкове, артилерийски снаряди и отровен газ. Договорите, които GEFU сключва със Съветския съюз, всъщност гарантират, че Германия няма да изостане във военно-техническо отношение през 1920-те години въпреки наложената забрана за милитаризиране и военни разработки, постановена от Версайския мирен договорWheeler-Bennett, John The Nemesis of Power, London: Macmillan, 1967 page 130..
В същото време работна група в рамките на Sondergruppe R, включваща Шлайхер, Юген От, Федор фон Бок и Курт фон Хамерщайн-Екворд, взаимодейства с майор Бруно Ернст Бухрукер (Bruno Ernst Buchrucker)Wheeler-Bennett, John The Nemesis of Power, London: Macmillan, 1967 page 92., който оглавява т.нар. работни командоси (Arbeits-Kommandos) – официално водещи се като работно формирование, подпомагащо цивилни проекти, но в действителност прикрити войници, позволяващи на Германия да надхвърли лимита от военна сила, постановен от Версайския договор. Тези паравоенни формации, известни като „черен райхсвер“, са отговорни за убийствата на германци, заподозрени в съдействие на контролната комисия на Версайския договор, следяща за спазването на клаузите от страна на ГерманияWheeler-Bennett, John The Nemesis of Power, London: Macmillan, 1967 page 93.. Убийствата, извършени от „черния райхсвер“, са оправдани от присъдите на специален таен съд (Femegerichte), в които предполагаемите предатели са съдени без тяхно знание. Убийствата на „осъдените“ от тайния съд се нареждат от Sondergruppe R. По повод убийствата на заподозрените предатели Карл фон Осиецки пише:
Курт фон Шлайхер няколко пъти лъжесвидетелства в съда, като отрича участието на райхсвера в командването на „черния райхсвер“ или в убийствата, поръчани от тайния съд.Wheeler-Bennett, John The Nemesis of Power, London: Macmillan, 1967 page 93 – 94. Доказателство за това е секретно писмо, изпратено до председателя на германския върховен съд от Ханс фон ЗеектWheeler-Bennett, John The Nemesis of Power, London: Macmillan, 1967 page 94 – 95.. Съдът разглежда дело за убийство срещу член на „черния райхсвер“ и в писмото Сект признава в защита на подсъдимия, че контролът на „черния райхсвер“ е действително извършван от райхсвера, а самите убийства са оправдани от усилията да се заобиколят клаузите от Версайския договор.
След хиперинфлацията, която унищожава германската икономика през 1923 г., между септември 1923 и февруари 1924 г., райхсверът взима контрол над голяма част от администрацията в Германия, а в тази задача Курт фон Шлайхер играе основна роляWheeler-Bennett, John The Nemesis of Power, London: Macmillan, 1967 pages 111 & 184.. Въпреки че генерал Сект не харесва Шлайхер, той цени високо неговия политически финес и това е причината за възлагането на множество задачи на Шлайхер, свързани с политициWheeler-Bennett, John The Nemesis of Power, London: Macmillan, 1967 page 184..
Въпреки подкрепата от страна на Ханс фон Зеект именно Шлайхер е причина за падението на генерала, тъй като през 1926 г. разгласява, че генерал Сект е поканил бившия престолонаследник да присъства на военни маневри. След отстраняването на фон Зеект, по думите на Андреас Хилгрубер, Курт фон Шлайхер става неофициално военно-политическата глава на райхсвераKolb, Eberhard The Weimar Republic London: Routledge, 2005 page 78.. Триумфът на Шлайхер е всъщност триумф на „модерна“ фракция в рамките на райхсвера, която одобрява идеологията на тотална война и иска превръщането на Германия в диктатура с цел започването на тотална война с другите народи в ЕвропаKolb, Eberhard The Weimar Republic London: Routledge, 2005 pages 78 – 79..
В началото на 1920-те години Курт фон Шлайхер се изкачва уверено в йерархията на райхсвера, като едновременно с това се превръща във връзка между армията и политиците от правителството. Обикновено оперира задкулисно, публикувайки истории във вестници и разчитайки на неофициална мрежа от информатори за добиване на информация за действията на правителството. Назначаването на Вилхелм Грьонер за министър на отбраната през януари 1928 г. помага значително за развитието на кариерата на ШлайхерWheeler-Bennett, John The Nemesis of Power, London: Macmillan, 1967 page 197.. Грьонер счита Курт фон Шлайхер за свой „осиновен син“ и открито го лансира, като например специално създава за него поста за министерски работиWheeler-Bennett, John The Nemesis of Power, London: Macmillan, 1967 page 198.. Този пост е концентриран върху обединението на армията и флота, както и върху поддържането на връзки с други звена и политически кръгове.
Курт фон Шлайхер не разочарова Грьонер и помага за приемането на бюджета на армията през 1929 г. в парламент, в който антивоенно настроените социалдемократи имат мнозинствоWheeler-Bennett, John The Nemesis of Power, London: Macmillan, 1967 page 199.
Шлайхер подготвя също и изявленията на Грьонер към кабинета, често посещава и самите заседанияWheeler-Bennett, John The Nemesis of Power, London: Macmillan, 1967 page 199.. Той спечелва и правото да осведомява президента Хинденбург по работи, свързани с политиката и военните дела. В края на 1926 г. и началото на 1927 г. Шлайхер споделя на президента, че ако не е възможно формирането на правителство, съставено единствено от Германската национална народна партия, то Хиндебург трябва да назначи правителство, в което има доверие, без да се съобразява с исканията на други партии.
Заедно с Оскар фон Хинденбург, Ото Майснер и Вилхелм Грьонер, фон Шлайхер е водещото лице в обкръжението на президента Паул фон Хинденбург. Именно Курт фон Шлайхер излиза с идеята за „президентско правителство“, базирано на „формулата 25/48/53“. При президентско правителство главата на правителството (в този случай канцлерът) отговаря пред президента, но не и пред законодателното тяло.
„Формулата 25/48/53“ е всъщност справка от членове в конституцията, които биха направили възможно създаването на „президентско правителство“: член 25 позволява на президента да разформира райхстага; член 48 позволява на президента да подпише и легализира спешни законопроекти без консултация с райхстага (въпреки това райхстагът може да анулира всеки закон създаден по член 48 с просто мнозинство в рамките на 60 дена от създаването на закона); член 53 позволява на президента да назначи канцлер.
Планът е назначаването на канцлер, лично избран от Шлайхер, който да управлява въз основа на член 48 от конституцията. Ако райхстагът заплашва с анулиране на който и да е приет закон, то президентът Хинденбург може да контраатакува с разпускане на парламента. Въпреки липсата на ентусиазъм в подобен план Хинденбург е подложен на натиск за прилагането му от собствения му син, Майснер, Грьонер и Шлайхер.
През зимата на 1929 и 1930 г. Курт фон Шлайхер успява да неутрализира „великото коалиционно“ правителство на Херман Мюлер с подкрепата на Грьонер и ХинденбургWheeler-Bennett, John The Nemesis of Power, London: Macmillan, 1967 pages 200 – 201.. През март 1930 г. правителството на Мюлер пада и първото „президентско правителство“ идва на власт начело с Хайнрих БрюнингWheeler-Bennett, John The Nemesis of Power, London: Macmillan, 1967 pages 201..