Яшкият погром е масово избиване на евреи в румънския град Яш по време на Втората световна война, случило се в периода от 27 юни до 2 юли 1941 г., т.е. непосредствено след началото на операция Барбароса.
По непотвърдени данни румънска войска и жандармерия по време на тази „кървава седмица“ избива най-малко 8000 и арестува и изселва 5000 евреи от Яш, от които след последвалия 7-дневен железопътен превоз оцеляват само 1011 души.
Според официалните данни на румънското правителство, получени след края на войната, се говори за смъртта на 13 266 душиReport of SSI Iasi, 23 юли 1943, Consiliul Securitatii Statului, Fond documentar, file 3041, p. 327; Cristian Trancota, Eugen Cristescu, asul serviciilor secrete romanesti. Memorii (Bucharest: Roza vanturilor, 1997), p. 119. RICHR, Ch. 5, p. 22 , а данните на местната еврейска общност сочат 14 850 убити, включително и тези, които са загинали по време на депортирането им от града по време и след погромаJean Ancel, ed., Documents Concerning the Fate of Romanian Jewry during the Holocaust (New York: Beate Klarsfeld Foundation, 1986), vol. 6: no. 4, p. 49 «Кровавый пролог» бессарабского Холокоста.
Преди погрома населението на Яш е възлизало на 100 000 души, от които евреите са били около 45 000. Румънският премиер в навечерието на войната Йон Антонеску иска да види страната очистена от евреи и цигани. През 1938 г., под влияние на законодателните решения по т.нар. Нюрнбергски закони в Нацистка Германия и други страни, румънското правителство въвежда редица ограничения за евреите. Нацистки и пронацистки румънски партии започват устройването на погроми и изтребване на евреите. През 1940 г. са забранени браковете между румънци и евреи, на евреите е забранено да носят румънски имена, а в някои райони на евреите е било забранено дори да говорят родния си език идиш на обществени места. Следвайки германския пример, правителството на Антонеску въвежда за евреите принудителен труд, нареждайки им да носят отличителен знак, както е било през Средновековието, и т.н.
На 19 януари 1941 г. по време на метежа на "Желязната гвардия„ в страната в Букурещ и други румънски градове избухват първите мащабни антиеврейски погроми, които продължават 2 дни.
В средата на юни 1941 г. държавните медии на Румъния отхвърлят ширещите се слухове, че съветски парашутисти са стоварени в покрайнините на Яш и че евреите са им помогнали да се укрият. Седмица преди погрома, т.е. по време на нападението на Третия Райх над Съветския съюз, християнските домове са белязани с кръстове, а еврейското мъжко население е изкарано да копае големи окопи около еврейското гробище, като същевременно румънски войници претърсват еврейските домове в “търсене на доказателства" за укриването на съветските диверсанти.
Източници
Литература Раду Йоанид, „The Holocaust in Romania“, 2000
Вижте също Кишиневски погром Селско въстание в Румъния Желязна гвардия Виницка трагедия Превантивна война на Третия Райх срещу СССР Отричане на Холокоста
Категория:Антиеврейски погроми Категория:История на Яш Категория:Румънско право Категория:Военни престъпления по време на Втората световна война Категория:Военна история на Румъния