Танга (на суахили и ) е едно от най-големите селища в Танзания, голям пристанищен град на Индийския океан, разположен недалеч от границата с Кения в североизточната част на страната. Намира се на 185 km северно от Дар ес Салаам и е административен център на едноименния регион. Срещу града е разположен остров Пемба, от който е разделен с едноименния пролив.Туристическое агентство Интергид/Танзания / Танга Близо до крайбрежието, източно от Танга се намира и малкият остров Ямба. Северно от него в залива е разположен един още по-малък остров – Тотен.Google maps
Според официалното преброяване от август 2002 г. населението на Танга възлиза на 180 237 души. Предполага се, че през 2008 г. то е нараснало на 244 000 жители.Tanga Urban Water Supply and Sewerage Authority Танга получава статут на надрегионален център през 1995 г. заедно с муниципалитетите Мбея и Моши. Той е важен икономически, търговски и транспортен център на страната. Повечето стоки, произведени в северната част на Танзания преминават през него – сизал, конопени влакна, кафе, чай, памук, кожи и кожени изделия.
Климат Климатът на града и околностите му е с умерени температури и валежи. Характеризира се с два дъждовни и два сухи сезона. Дългият дъждовен сезон е от март до май, а по-кратките валежи падат през октомври до декември. Валежите варират от 800 до 1600 mm годишно. Топлият сезон е от октомври до февруари, а температурите са умерени – между 23 °C и 32 °C през цялата година.
Транспорт и комуникации
Град Танга е важен транспортен възел, свързващ крайбрежието на Индийския океан с континенталната част на страната. Има изградени голямо пристанище, железопътна гара и летище. Поради това е един от значителните търговски центрове на Танзания. Оттук минава голяма част от износа на чай, кафе, памук и много други стоки, произвеждани в северната част на страната. (2)
Пътища Асфалтирана автомагистрала в добро състояние свързва града на юг с Дар ес Салаам и на север с Моши и Аруша. Магистралата до Дар ес Салаам прави връзка през Чалинзе чрез Танзам до Морогоро. Автогарата се намира в центъра на града и го свързва с населените места в региона.
Железопътен транспорт Разрасналата се търговия със сизал и нарастващият му износ става повода за изграждане на жп гара и железопътна линия в края на 19 век. Тя минава през планините Усамбара, през Моши и достига чак до подножието на Килиманджаро. Това от своя страна дава нов подтик в развитието на икономиката на града.
Градът е голям железопътен възел, който свързва северното крайбрежие на Танзания с централната част на страната. Оттук има връзка с икономическата столица Дар ес Салаам, а също и към селищата на двете големи езера Виктория и Танганика.
Железопътната гара се намира в близост до пристанището, така че прехвърлянето на стоки от единия тип транспорт към другия става лесно и бързо.
Воден транспорт Пристанището на Танга е второ по големина в страната след това на Дар ес Салаам и заема няколко километра по протежение на брега. Разположено е в северната част на града, на залива срещу остров Тотен. Капацитетът му е 500 000 тона товари годишно. Водите пред него не са достатъчно дълбоки за да могат да акостират големи кораби, което налага претоварването на стоките от такива кораби на лихтери и превоза им до брега. През него минават повечето стоки от северните региони като Килиманджаро, Аруша и Маняра. През 2005 г. пристанището е приело 251 400 тона импортни стоки и 188 200 т. експортни.
През 2004 г. оттук са преминали 117 362 тона за износ, разпределени по видове както следва: Цимент – 47 261 т. Сизал – 11 574 т. Кафе – 10 469 т. Бобови култури – 4924 т. Въжета от сизал – 1315 т. Други – 39 815 т.
За същата година през пристанището са внесени следните стоки: Петрол – 39 213 т. Машини и машинни части – 29 438 т. Хартия и хартиени продукти – 2335 т. Автомобили, трактори и ремаркета – 254 т. Железни и стоманени изделия – 82 т. Други – 63 824 т.
Организиран е превоз със скоростни лодки, които осигуряват редовен достъп до пристанищата на Дар ес Салаам, Пемба, Занзибар и Момбаса в Кения.
Въздушен транспорт Край югозападната част на града, на около 3 km от центъра му, се намира летището на Танга. Осигуряват се редовни и чартърни полети с Чесна 206 с капацитет 13 пътника до Дар ес Салаам, Занзибар и Момбаса.World Airport Codes/Tanga (TGT) Tanzania Разполага с две писти – една асфалтирана, с дължина 1286 m и ширина 31 метра и втора тревна с размери 1385 m х 30 m. Летището е в състояние да обработва малки и средни самолети, както и Fokker Friendship типове 27, 28 и 50. През 2004 г. са извършени 1328 полета и са превозени 5787 пътника.
Комуникации Градът е с осигурена телефонна връзка до всички точки на света и има изградена мрежа за клетъчните телефони. Доставчици на мобилни комуникации са Celtel, tiGO, Vodacom, Zantel. Един от тях е и MIC Tanzania Limited, който е съден през 2010 г. от градската управа за неправомерно строителство на кула на мястото на предвиден по градоустройствения план стадион.Tanga City Council to sue mobile phone company/July 19th, 2010
Радио и телевизионните предавания, както и пощенските услуги са достъпни в целия град. Радио услугите включват Радио Танзания, Sauti Ya Tanzania Zanzibar, FM Стерео (Радио RFA и Радио Sauti Ya Injili). Създадена е и местната телевизионна станция TaTV. Кабелната телевизионна мрежа включва Бахама, CTV, Mng'Amboni, Korogwe и Muheza. Свои офиси в Танга имат и ITV, TVT, TVZ, DTV, Канал Десет и Star TV. Пощенски и експресни пощенски услуги се предлагат от Tanzania Post Corporation и DHL.
История и забележителности Основни събития Градът е създаден от персийски търговци през 16 век.Encyclopedia Britannica Предполага се, че Танга е получил името си от племето диго, което се преселва тук от остров Тотен. През 16 и 17 век селището и околностите му са населени с народа шамба. В началото на 18 век по крайбрежието нахлуват арабски търговци на слонова кост, а по-късно и на роби. Градът е управляван първо от арабите в лицето на султана на Занзибар,TanServe/Tanga а след това – от германците при колонизацията на Източна Африка. По време на арабското управление е бил център за износ на слонова кост. Започва да се развива икономически от 1889 г., когато тук е установен немски военен гарнизон и Танга става столица на Германска Източна Африка. Немците наричат колонията си Танганика и започват да я развиват с оглед на търговските си интереси. Изграждат железопътна линия до Моши през планината Усамбара, строят болницата в квартал Бомбо, училище „Танга“ и пристанище за нуждите на новите заселници. Планират застрояването на градския център с търговски и жилищни сгради. Градът носи свидетелства за дългата история и култура на местните племена, които до голяма степен доминират в ежедневието на жителите му. Няколко години преди идването на немците отглеждането и износа на сизал в околностите му започва да носи приходи на населението и градът е в началото на своя просперитет. За кратко време той става най-големият износител на сизал в света.
По време на Първата световна война в Танга са се водили няколко битки между германските и британски въоръжени сили. В началото на войната, на 4 ноември 1914 г. британски войски под ръководството на генерал-майор Айткен, състоящи се от 7000 индийци (по други данни 8000) дебаркират в крайбрежния квартал Расказоне. Добре подготвената немска армия е командвана от Фон Летов-Ворбек и включва в състава си основно аскари – мобилизирани африкански во̀йни. Командващият на английските войски пристъпва към битката с подценяване на африканските аскари и отказва всякаква помощ. Трябвало е операцията да бъде запазена в тайна, но немците бързо научават за приближаването на противниковите войски и са добре подготвени. Боевете се водят в чертите на града и въпреки че немският гарнизон е четири пъти по-малоброен от нападащите сили, германците нанасят тежко поражение на британците. Англичаните успяват да завземат Танга почти две години по-късно – на 17 юли 1916 г. със сухопътна офанзива от Тавета (сега в Кения) в Северната зона на Танзания. Трите немски гробища на загиналите в тази война и паметникът, посветен на тях все още напомнят на хората за тези събития.
Британците продължават и свързват построената от германците жп линия с централната линия, като с това осигуряват редовен и лесен достъп от града до Дар ес Салаам и вътрешността на страната. През 1922 г. създават в Танга първата модерна за времето си политическа организация Territory African Civil Services Association. Градът и регионът около него се приемат като неразделна част от Танганика през 1961 г. при обявяването на независимостта на страната. През 1964 г. става част от новообразуваната държава Танзания.
Забележителности Туристическия потенциал на града и региона все още не се използват в пълна степен, а той има сериозен капацитет за неговото развитие. Край Танга се намират няколко интересни туристически обекта, природни забележителности или такива, свързани с историята на страната. Освен това той е отправна точка за посещение на остров Пемба и Занзибар. На юг от него се намира Саадани, единственият национален парк на Танзания, разположен на крайбрежието на Индийския океан. На северозапад от града, на склоновете на планината Усамбара се намира ловният резерват Мкомази, един от малкото хабитата на черния носорог. Туристическата индустрия в Танга не е на подходящото ниво, но даденостите на областта предполагат бързото ѝ развитие.
Недалеч от града, на 8 km по пътя към Момбаса, се намира интересна природна забележителност. Това са пещерите Амбони, най-обширните варовикови пещери в страната, образувани преди около 150 милиона години и съдържащи многобройни сталактити и сталагмити. Общата дължина на проходите в тях е около 200 km, а от подземните системи съществуват изходи в Кения и в района на Килиманджаро. Според спелеологичните проучвания от 1994 г. най-дългата самостоятелна галерия е 900 m. Някои от тунелите са високи десетина метра, а на таваните им има процепи, от които прониква слънчева светлина. Лианите, които растат по дъното на пещерите се издигат нагоре и се промушват през отворите за да достигнат до повърхността. Могат да се видят интересни варовикови образувания, наподобяващи скулптурни фигури с голямо цветово разнообразие.Tourism in Tanga Region (Tanzania) Пещерите са убежище на няколко вида прилепи. Те са и сред най-старите населени обекти, дори на някои места могат да се видят древни скални рисунки. Околните племена и до наши дни придават религиозно значение на пещерите и носят тук храна и бутилки с животинска кръв. Правителството забранява достъпа до пещерите с цел безопасност, но някои от входовете са открити за туристи. На 17 km на юг от Танга, на мястото на бившето пристанище се намира малкото селце Тонгони, за което се счита, че е създадено от преселници от Шираз в Персия, които са установили множество мюсюлмански селища по източното крайбрежие на страната. Предполага се, че основите му са положени от Али бин Ал-Хасан, човекът, създал град Килуа и основал едноименния султанат. До 17 век това бил цветущ търговски център, но нарушаването на икономическите връзки от страна на португалците постепенно го довеждат до упадък. Сега на това място са съхранени руините на древния град с разрушени джамии, два кладенеца и гробници с около 40 m обща дължина, датирани от 15 век. В гробниците са намерени надписи на персийски език. Под клоните на могъщи баобаби се виждат останки от полуразрушени колони и каменни гробници, оплетени от лиани и напомнящи за отминало величие. През април 1498 г. в селището акостират корабите на Вашко да Гама, който през следващата година пристига тук за втори път и остава в продължение на 15 дни. От Тонгони се открива гледка към околните мангрови гори, едно от богатствата на Танзания.